2 Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 11.06.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Eрик Василев при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3930 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против решение №1823/18.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 5906/2018 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 61/06.02.2020 г. на състав на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли да се съобрази при разглеждането на делото разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: С влезлия в сила на 7.01.19 г. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон” (§ 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ). В този смисъл е налице и практика на ВКС – решение №208/2019 г., постановено по гр.д.№ 682/2019 г. от състав на ІІІ гр.отд., постановено след подаване на касационната жалба от страна на касатора. Част от „реда по този закон” е разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. По касационната жалба, ВКС приема следното: Независимо от това, че исковата молба за отнемане е била депозирана в съда на 12.06.2017г., към който момент е действала разпоредбата на §7, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ-отм., ред., ДВ, бр.103 от 2016г., съдът е приел, че приложима в случая е първоначално действащата редакция, която е предвиждала, че „Значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период/§15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ/. Посочено е, че обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като в случая е прието, че посоченото несъответствие в случая следва да възлиза на сумата от 250 000лв. Съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен на формално основание и без да се прави анализ на доказателствата, които са представени от ответника във връзка са установяване на законен източник на средства/договори за дарение, приходи и обезщетения и получени в заем суми/. С оглед отговора на правния въпрос, съдът не е приложил относимия към спора материален закон - пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Към датата на влизане в сила на пар.5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, производството не е било приключило /въззивното решение е постановено на 18.07.2019 г., а последното заседание по делото се е провело на 21.02.2019 г.. Въз основа на горното, доколкото искът е отхвърлен на формално основание, след отмяна на решението на въззивния съд, делото следва да се върне на същия съд, за ново разглеждане на спора, за постановяване на ново решение по съществото на спора, при съобразяване на приложимия закон. Предвид изложеното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1823/18.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 5906/2018 г. от 12-ти състав на САС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.