3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143 С., 15.03.2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №118/2011 г. Производството е по чл.274, ал..3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Й. Б. - процесуален представител на Д. Н. Ф. от[населено място], срещу въззивно определение №219/21.9.2010 г. по ч.гр.д.№412/2010 г. по описа на С. окръжен съд, ІІ-ри граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: Д. Н. Ф. от[населено място] е депозирала в С. районен съд искане по чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Твърди се, че при транслитерация на фамилното й име в българските й документи за самоличност същото се изписва “F.”, което съотнесено към английската дума “F.” има обидно звучене, поради което фамилното име придобива обществено неприемливо значение. Поради това моли на основание чл.19, ал.1 ЗГР моли за промяна в транслитерацията на фамилното й име. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№1704/2010 г. по описа на С. районен съд. С определение от 15.5.2010 г. по посоченото дело първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. С определение №219/21.9.2010 г. по ч.гр.д.№412/2010 г., по частна въззивна жалба от Д. Н. Ф., Старозагорският окръжен съд, ІІ-ри граждански състав, е потвърдил определението на първата инстанция. Въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция по отношение разпоредбата на чл.2, ал.2 от Правилника за издаване на българските лични документи, че не е създадена възможност за промяна на транслитерацията на име в личен документ. Срещу въззивното определение на С. окръжен съд е подадена частна касационна жалба от Д. Н. Ф., по съображения подробно изложени в нея. В изложението за допустимостта на частната касационна жалба се твърди, че в съдебната практика липсва идентичен или подобен случай. Моли се за отмяна на въззивното определение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено искането по чл.19, ал.1 ЗГР. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С молбата пред районния съд се иска промяна на фамилното име на молителката в транслитерален вид. По естеството си това представлява искане по чл.19, ал.1 ЗГР. Въпросът дали това е допустимо от гледна точка на материалния закон е въпрос по същество, на който съдът следва да даде отговор с решение. Визираните във въззивното и първоинстанционно определения разпоредби не поставят въпроса за процесуалната допустимост на претенцията. Поради това съдът следва да отговори по същество. Ето защо следва да бъдат отменени и двете определения като постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата по същество. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ въззивно определение №219/21.9.2010 г. по ч.гр.д.№412/2010 г. по описа на С. окръжен съд, ІІ-ри граждански състав, и определение от 15.5.2010 г. по гр.д.№1704/2010 г. по описа на С. районен съд, четвърти граждански състав, и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на С. районен съд за разглеждане по същество на молбата от Д. Н. Ф. от[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: