Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр. София, 01 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Нася Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2282/2011 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния Прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 71 от 27.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 128/2011 год. по описа на Ловешкия окръжен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че превратно са оценени данните за съдебното минало на осъдения В. П. В. и неправилно са определени типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Иска се възивното решение да бъде изменено, като осъденият бъде настанен за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип и му бъде определен първоначален общ режим. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначения му защитник изразява становище да бъде уважено като основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 99 от 14.12.2010 год. постановена по НОХ дело № 585/2010 год. Тетевенският районен съд е признал подсъдимия В. П. В. за виновен в това, че на 11.03.20010 год. в гр. Тетевен, по непредпазливост, с огнестрелно оръжие, причинил смъртта на Б. Й. Н., поради което и на основание чл. 122 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място държал огнестрелно оръжие, боеприпаси и самоделно взривно устройство, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е уважил предявените срещу подсъдимия граждански искове от Й. Б. Н. и И. А. Н.. С въззивно решение № 71 от 27.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 128/2011 год. Ловешкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Законодателната уредба, регламентираща първоначалния режим и затворническото заведение, където осъденият да бъде настанен първоначално за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ е поставена в зависимост от характера на престъплението, за което е осъждането и съдебното минало на дееца. Съгласно чл. 59 ал.1 от този закон, в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за непредпазливи престъпления. На тях съгласно чл. 61 т.3 се определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. В свидетелството за съдимост на осъдения В. П. В./л. 167 от досъдебното производство/ са отразени две влязли в сила присъди. С присъда по НОХ дело № 59/85 год. му е наложено наказание четири години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да заема определена длъжност. Наказанието лишаване от свобода е изтърпял в затвор, от където е предсрочно условно освободен с остатък от четири месеца и два дни. С присъда по НОХ дело № 271/2004 год. , влязла в сила на 23.09.2004 год. е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. При тези данни не може да се направи извод, че осъждането с влязлата в сила присъда по НОХ дело № 585/2010 год., потвърдена с въззивното решение по ВНОХ дело № 128/2011 год. е първо и за изтърпяването на наложеното наказание следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип и да му бъде определен първоначален общ режим. Съображението в искането, че за първото осъждане е реабилитиран по реда на чл. 88а НК, а за второто осъждане е реабилитиран по право, защото в изтитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание не е извършил друго умишлено престъпление, противоречи на разпоредбите на закона. Реабилитацията по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, но само доколкото в някое отношение със закон не е установено противното. Тя, съгласно чл. 30 НК не е пречка за квалификацията на второто деяние като извършено в условията на повторност или опасен рецидив, ако не са изтекли пет години от изтичане на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на първото наказание. В този смисъл е и разпоредбата на пар.3 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, определяща понятието “рецидивист”. Не са рецидивисти по смисъла на този закон осъдените, които са извършили деянието след изтичане на пет години от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В конкретния случай деянието, за което е осъден с влязлото в сила въззивно решение, чиято проверка се иска по реда на възобновяването на наказателното дело, е извършено преди изтичане петгодишния срок след изтичането на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието по НОХ дело № 271/2004 год. Осъденият е рецидивидст по смисъла на ЗИНЗС и първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като е определил наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Като е потвърдила присъдата в тази част, въззивната инстанция не е постановила решенито си при наличието на основание за изменяване. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд не е допуснато особено съществено нарушение по чл. 425 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК и като неоснователно искането на Главния Прокурор на Република България за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на Главния Прокурор на Република България за възобновяване производството по ВНОХ дело № 128/2011 год. на Ловешкия окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № № 71 от 27.05.2011 год., с което е потвърдена присъда № 99 от 14.12.2010 год. по НОХ дело № 585/2010 год. на Тетевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: