Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр.София, 29.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2935 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.). Т. С. Т., чрез адвокат Т. П. от АК – В., е обжалвал въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г. по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна в обжалваните части, с които е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191, находящ се в [населено място], [улица], ведно с първи етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда при определяне на отделни цени за дворното място и за етажа от сградата, като получените при проданта суми се разпределят между съделителите съобразно техните квоти – поотделно за дворното място и за етажа; на основание чл. 350 ГПК е съставен и обявен окончателен разделителен протокол относно процесните земеделски земи, които с решение № 2357 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 9303/2014 г. по описа на Районен съд – Варна са допуснати до делба между Д. С. П. и Т. С. Т.; Т. С. Т. е осъден да заплати на Д. С. П. и П. Н. П. на основание чл. 12, ал. 2 ЗН сумата 1 058,64 лева, представляваща стойността на извършените от ищците подобрения в съсобствения между страните имот, за притежаваната от ответника Т. Т. част от имота; отхвърлена е предявената от Т. С. Т. срещу Д. С. П. и П. Н. П. претенция по сметките за сумата от 100 лева месечно за периода от 14.07.2014 г. до 13.09.2015 г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. С подлежащата на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК част от постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК определение № 98 от 21.02.2018 г., касационната жалба е оставена без разглеждане в частите й, с които въззивното решение е обжалвано в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с което Т. С. Т. е осъден да заплати на Д. С. П. и П. Н. П. сумата 1 058,64 лева основание чл. 12, ал. 2 ЗН и е отхвърлена предявената от Т. С. Т. срещу Д. С. П. и П. Н. П. претенция по сметките за сумата от по 100 лева месечно за периода от 14.07.2014 г. до 13.09.2015 г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Срещу тази част на определение № 98 от 21.02.2018 г. не е постъпила частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и същото е влязло в сила. По отношение на въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191, находящ се в [населено място], [улица], ведно с първи етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда при определяне на отделни цени за дворното място и за сградата и на основание чл. 350 ГПК е съставен и обявен окончателен разделителен протокол относно процесните земеделски земи, които са допуснати до делба между Д. С. П. и Т. С. Т. с решение № 2357 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 9303/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, касационното обжалване е допуснато по въпроса за значението по отношение на втората фаза от делбеното производство на статута на дворното място като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и как следва да се извърши делбата на дворното място в хипотеза, когато до делба е допуснат един от обектите в етажната собственост. Касаторът Т. С. Т. поддържа, че в посочените части решението нарушава материалния закон, тъй като е постановено изнасянето на публична продан на дворното място, без да е съобразено, че то представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС – принадлежност не само към процесните първи етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда, но и към принадлежащите само на ответниците по иска (касатора Т. С. Т. и дъщерите му К. Т. С. и Д. Т. Д.) втори жилищен етаж и гараж, които не са предмет на делбата. Счита, че въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, може да се постави и във втората фаза на делбата. Иска делбата да се извърши само по отношение на първия етаж и избените помещения заедно с припадащата им се идеална част от земята, без принадлежащите на ответниците по иска 20/260 ид.ч. от терена. Относно способа признава, че по отношение на никоя от страните не са налице предпоставките на чл. 349 ГПК, но след като е предложил да заплати дела на останалите съделители по цена, определена със СТЕ, следвало е съдът да постанови възлагане, а не изнасяне на първия етаж и избените помещения на публична продан, което е в противоречие с Р № 353 от 04.10.2012 г. по гр.д.№ 455/2011 г. на ВКС, І г.о. и Р № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Намира за незаконосъобразно и съставянето на разделителен протокол относно земеделските земи, като поддържа, че е налице противоречие с цитираното Р № 353 от 04.10.2012 г. по гр.д.№ 455/2011 г. на ВКС, І г.о. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново, съответно на застъпените в жалбата доводи. Ответниците по касация Д. С. П. и П. Н. П. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат С. К. от АК – В., както и писмени бележки, като възразяват, че към обекта на делбата не са приложими правилата за етажната собственост. Считат, че делбата следва да се извърши и по отношение на припадащата се към първия етаж и избените помещения идеална част от земята, за която поддържат, че възлиза на 240/260 кв.м./ид.ч. с оглед сделката от 2002 г., по която приобретатели са Д. С. П. и П. Н. П., и наследственото правоприемство. Претендират присъждането на направените пред ВКС разноски. Ответниците по касация К. Т. С. и Д. Т. Д. не са депозирали отговор и не са взели становище в касационното производство. Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на доводите на страните, включително изложените с касационната жалба основания за отмяна, и в правомощията си по чл. 290, чл. 291 и чл. 293 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е посочил, че с решение № 2357 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 9303/2014 г. по описа на РС – Варна е допусната съдебна делба на поземления имот с идентификатор № 10135.2554.191 с площ от 249 кв.м. по скица, а по документ за собственост 260 кв.м., ведно с първия етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда между съделители и при квоти, както следва: за дворното място: * 120/260 ид.ч. за Д. С. П. и П. Н. П. в режим на СИО; * 60/260 ид.ч. за Д. С. П.; * 73,333/260 ид.ч. за Т. С. Т.; * 3,333/260 ид.ч. за К. Т. С. и * 3,333/260 ид.ч. за Д. Т. Д.; за първи етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда: 2/4 ид.ч. за Д. С. П. и П. Н. П. в режим на СИО, 1/4 ид.ч. за Д. С. П. и 1/4 ид.ч за Т. С. Т.. Разликите между квотите в съсобствеността на жилището и квотите в съсобствеността на терена се дължат на установените с решението по делбата разпоредителни сделки и наследяване, а именно: (1) сключената през 1979 г. продажба, по силата на която /освен учреденото му право да построи втори жилищен етаж и подпокривно пространство/ Т. С. Т. е придобил по време на брака си със С. П. Т. (починала на 03.03.2014 г. и наследена от касатора и двете им дъщери - Д. Т. Д. и К. Т. С.) 20/260 ид.ч. от дворното място, заедно с построения в имота гараж; (2) сключения през 2002 г. договор за издръжка и гледане, по силата на който Д. С. П. е придобила по време на брака си с П. Н. П. половината от първия етаж и избените помещения, заедно с половината от останалите след продажбата от 1979 г. 240/260 ид.ч. от дворното място; (3) наследственото правоприемство от родителите К. А. Т. и С. Т. Т. по отношение на децата им Д. С. П. и Т. С. Т. в обема на другите 1/2 ид.ч. от първия етаж и избени помещения, заедно с 1/2 от останалите след продажбата от 1979 г. 240/260 ид.ч. от дворното място. Прието е, че възраженията на Т. С. Т. срещу допустимостта на делбата на дворното място с довод, че същото е обща част в режим на етажна собственост, не са предмет на обсъждане, тъй като е следвало да бъдат заявени в първата фаза на делбата, където се решават въпросите какво, между кого и в какви квоти ще се дели. Терена и първия етаж от жилищната сграда са изнесени на публична продан законосъобразно, предвид отсъствието на възможност да бъдат възложени на основание чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК /дори своевременно да бе заявена претенция за възлагане, то тя би била неоснователна/. Правилно е съставен и обявен за окончателен разделителен протокол за процесните земеделски земи, а от него не е възможно да бъде ясно кой имот от кой от съделителите ще бъде получен, тъй като предстои теглене на жребий. По основанието за допускане на касационното обжалване: Когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, както и когато различни лица притежават отделни сгради, застроени в един имот със статут на дворищно-регулационен парцел, който не може да се раздели на толкова пълномерни парцела, колкото са съсобствениците, възниква етажна собственост. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, респ. сгради. По правило въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се поставя в първата фаза на делбата. Не е изключено, обаче, този въпрос да се постави във втората фаза, каквито хипотези са разгледани с постановените по реда на чл. 290 ГПК Р № 229 от 2015 г. по гр.д.№1755/2015 г. на ВКС, І г.о. и Р № 145 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 1986/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., чиито постановки изцяло се споделят от настоящия състав на съда. При извършване на делбата на урегулиран поземлен имот, който е застроен със самостоятелни обекти, съдебната делба следва да обхване самостоятелните равностепенни обекти /жилища , вили и др./, заедно с принадлежащите към всеки от тях идеални части от дворното място, което в своята цялост ще остане обща част, съгласно чл. 38 ЗС, обслужваща като принадлежност тези обекти. По основателността на касационната жалба: В разглеждания случай е безспорно установена неподеляемостта на процесното дворно място, както и факта на застрояването му със жилищна сграда на два етажа (вторият от които е изграден въз основа на учреденото през 1979 г. на касатора право на строеж) и гараж. Наличието на две самостоятелни сгради в процесния УПИ, в едната от които (гаража) съделителите Д. С. П. и П. Н. П. не притежават права и същата не е предмет на предявения иск по чл. 34 ЗС, създава хипотеза на т.нар. хоризонтална етажна собственост. Тя определя статут на дворното място като обща част по предназначение - принадлежност към двата обекта на основно застрояване. При това положение делбата следва да се извърши по отношение на самостоятелния обект на основно застрояване – първи жилищен етаж и избени помещения от жилищната сграда, заедно с принадлежащите му идеални части от дворното място. Размерът на така принадлежащите идеални части е определяем при съобразяване на извършените разпоредителни сделки, установени с решението по допускане на делбата. Същите възлизат съответно на 20/260 ид.ч. като принадлежност към собствения на Т. С. Т., К. Т. С. и Д. Т. Д. гараж и 240/260 ид.ч. като принадлежност към първия жилищен етаж от жилищната сграда. С оглед обслужващия характер на дворното място в хипотезата на хоризонтална етажна собственост, делбата следва да се извърши по отношение на допуснатия до такава самостоятелен обект, заедно с принадлежащите му 240/260 ид.ч. от дворното място, в рамките на които обема на правата е съответен на обема права, притежавани върху първия жилищен етаж от жилищната сграда, а именно - 2/4 ид.ч. за Д. С. П. и П. Н. П. в режим на СИО, 1/4 ид.ч. за Д. С. П. и 1/4 ид.ч за Т. С. Т.. По отношение на останалата част от дворното място (20/260 ид.ч.) не са налице предпоставки за извършване на делба, тъй като не съставляват и не могат да бъдат обособени в самостоятелен обект, предвид обслужващото им предназначение и принадлежността им към обект, който не е предмет на настоящото производство за делба – гаража, за който Т. С. Т., К. Т. С. и Д. Т. Д. не спорят, че им е съсобствен, а това не се оспорва и от ищците П.. Ето защо в тази му част въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение по извършване на делбата на частта от дворното място, извън принадлежащите към първия жилищен етаж от жилищната сграда 240/260 ид.ч., следва да бъде обезсилено и производството по извършване на делбата – прекратено. Неоснователни са оплакванията на касатора срещу възприетия от въззивния съд способ на извършване на делбата на самостоятелния обект, представляващ първи етаж с избени помещения, респ. – принадлежащите към него 240/260 ид.ч. от дворното място. Със заключението на СТЕ е установено, че жилището е неподеляемо. Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Случаят е именно такъв, защото не е възможно всеки от съсобствениците на имота да получи реален дял от жилището, както и никоя от страните не е заявила възлагателна претенция (при това самият касатор признава, че по отношение на никоя от страните не са налице предпоставките на чл. 349 ГПК). Настоящият казус не разкрива сходства с тези, разрешени с Р № 353 от 04.10.2012 г. по гр.д.№ 455/2011 г. на ВКС, І г.о. и Р № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., поради което и оплакването на касатора за противоречиво разрешаване на случая в сравнение с аналогични е неоснователно. В резултат от извършената проверка на правилността на въззивното решение в обхвата по чл. 290, ал. 2 ГПК не се установява наличието на порок по отношение формирания извод, че приложимия способ по отношение извършването на делбата на първия етаж с избените помещения се явява публичната продан. С оглед допуснатото нарушение на материалния закон - чл. 38, ал. 3 ЗС, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е постановено за принадлежащите към обекта на основно застрояване 240/260 ид.ч. от дворното място да се определи отделна цена, като вместо това се постанови публичната продан на първия жилищен етаж и избените помещения от жилищната сграда в имота с идентификатор № 10135.2554.191 да се извърши ведно с припадащите се за този самостоятелен обект 240/260 ид.ч. от дворното място, като получените след извършване на публичната продан суми от същата да се разпределят между съделителите при квотите им в съсобствеността, а именно: 2/4 ид.ч. за Д. С. П. и П. Н. П. в режим на СИО, 1/4 ид.ч. за Д. С. П. и 1/4 ид.ч за Т. С. Т.. Съгласно чл. 348, изр. 2 ГПК за касатора, както и за съделителите Д. С. П. и П. Н. П. остава открита възможността да участват при наддаването в публичната продан. Неоснователни са оплакванията на касатора и срещу възприетия от въззивния съд способ на извършване на делбата на земеделските земи. Правилна е преценката, че по отношение на тези обекти са налице предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 352 ГПК, тъй като правата на притежаващите ги съделители Д. С. П. и Т. С. Т. са равни (по 1/2 ид.ч.), от допуснатите до делба имоти могат да се образуват два равностойни дяла и не са налице обстоятелства, които да правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно. Извода за равностойност на дяловете е обоснован с оглед броя имоти (4 ниви в дял І и 5 ниви в дял ІІ), категориите им (в дял І - два от трета, един от четвърта и един от шеста категории; в дял ІІ - два от трета, един от четвърта и два от шеста категории), площите (както в дял І, така и в дял ІІ – по 29,500 дка) и стойностите на дяловете, налагащи заплащането на минимални суми за уравнение (дял І на стойност 23 516 лв. и дял ІІ на стойност 23 601,60 лв., при което сумата за уравнение възлиза на 42,80 лв.). Ето защо в тази му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от настоящото произнасяне касаторът дължи на ответниците по касация П. заплащането на част от направените от тях разноски за защитата им пред ВКС, съразмерно на частите, в които предявената касационна жалба е недопустима и неоснователна, а именно сумата 800 лв. (от общо договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., л. 11). По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г. по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е изнесена на публична продан частта от поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191, с площ от 249 кв.м. по скица, а по документ за собственост 260 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], надхвърляща принадлежащите към първия жилищен етаж 240/260 ид.ч. от дворното място, като ОБЕЗСИЛВА и така потвърденото в указаната част Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна, като вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по извършване на делбата по отношение на 20/260 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191, с площ от 249 кв.м. по скица, а по документ за собственост 260 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], представляващи принадлежност към изградения в поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191 гараж, който не е предмет на настоящото производство за делба. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г. по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна в частта, с която е постановено за изнесените на публична продан 240/260 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191 да се определи отделна цена, като вместо това ПОСТАНОВЯВА публичната продан на първия жилищен етаж и избените помещения от жилищната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191, с площ от 249 кв.м. по скица, а по документ за собственост 260 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], да се извърши ведно с припадащите се за този самостоятелен обект 240/260 идеални части от дворното място, като получените след извършване на публичната продан суми от същата да се разпределят между съделителите при квотите им в съсобствеността, а именно: 2/4 ид.ч. за Д. С. П. и П. Н. П. в режим на СИО, 1/4 ид.ч. за Д. С. П. и 1/4 ид.ч за Т. С. Т.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г. по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна в частта, с която на основание чл. 350 ГПК е съставен и обявен окончателен разделителен протокол относно процесните земеделски земи, които с решение № 2357 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 9303/2014 г. по описа на Районен съд – Варна са допуснати до делба между Д. С. П. и Т. С. Т.. ОСЪЖДА Т. С. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. П. и П. Н. П. сумата 800 (осемстотин) лева – разноски за защитата им пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: