Р Е Ш Е Н И Е № 370 Гр.София, 24.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря ЦЕКОВА в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1291/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 19 състав по Н.О.Х.Д. 15598/ 11 г., подсъдимият Я. Н. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК и вр.чл.78 А,вр.чл.2, ал.2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за изказване на определени изрази по отношение на свидетеля Н.. С присъда, постановена от ГС-София /СГС/, НО, 13 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д. 3694/13 г., цитираната присъда на СРС е отменена и подсъдимият е оправдан изцяло. Срещу така постановения съдебен акт на втората инстанция е постъпил касационен протест с визирани оплаквания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Същите са развити подробно в допълнение към протеста. Моли се присъдата на СГС да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане, при което допуснатите нарушения да бъдат отстранени. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа протеста. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище по протеста. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становището на представителя на ВКП в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: Основното процесуално оплакване на държавното обвинение е свързано с незаконосъобразен преглед на събрания по делото доказателствен материал чрез непълно и изолирано разглеждане на определени доказателства и игнориране на други. И това е направено според прокурора с отдаване на по-голяма тежест на доказателствени източници, установяващи фактология, която е извън предмета на доказване по настоящото производство. Всъщност предметът на доказване в случая се явява от изключителна важност. Обвинението е за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр.ал.1, като подсъдимият е обвивен,че се е заканил с убийство /престъпление срещу личността/ на пострадалия Н. и това заканване е възбудило основателен страх у заплашения за осъществяването му. Внимателният прочит на съдебния акт на второстепенния съд, както и самата мотивация на касационния протест, установяват известно излизане от предмета на доказване и смесване на фактори, част от които са съответни и относими към повдигнатото обвинение. Това донейде се признава от СГС и се дължи на три обстоятелства. На първо място са обсъждани дълготрайно влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, които са довели до ескалиращо поведение, реализирано в процесния случай. В този смисъл мотивите към присъдата на СГС са изразителни за установяване на причините за конкретната случка, защото това е било част от заявеното от всички свидетели и самия подсъдим по делото, макар и както твърди прокурорът, да не е необходима мотивировка с оглед конкретното обвинение. По-нататък, сериозно място е отделено на преценката на двете групи гласни доказателствени средства- едните потвърждават казаното от подсъдимия, другите-казаното от пострадалия. Потвърждаващите тезата на свидетеля Н. са негови подчинени, което важи и за свидетелстващите в посока на казаното от дееца и баща му. Именно информацията за това какви думи и действия са си разменили К. и пострадалият и какви биха могли да бъдат последиците от тях с оглед обективираното поведение на дееца, стои в основата на дължимите отговори по обвинението, както то е вменено по обвинителен акт. Тук вече идва третият проблем- разпоредбата на чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК изисква доказване на закана за убийство, която закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Приетата размяна на удари с метална тръба между потърпевшия и подсъдимия, вследствие на което последният е паднал на самото скеле /както е приел РС/ или от самото скеле,но самостоятелно /както е приел СГС/ са важни компоненти за процесния казус, но предвид обвиняването по диспозитив на обвинителния акт за това, че заканването е възбудило основателен страх у Г.Н. за осъществяването му, доказването и мотивировката са се фокусирали основно върху фактори, които не са в същински смисъл съставомерни елементи на обсъжданото престъпно деяние. Част от аргументите по допълнението към касационния протест представят погледа на изготвилия го прокурор върху това как според него трябва да бъдат разглеждани доказателствата по делото и как безспорно е установено,че подсъдимият е виновен. Това се субсумира под оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не може да бъде обсъждано от ВКС като съд по правото. Има обаче едно изключително сериозно възражение, което без съмнение опредметява оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Става дума за преценка на показанията на пострадалия Н., които не само са били подложени на частично изключване, но им е направен анализ и проверка като на обяснения на подсъдим. Дали тези показания са логични, последователни и добросъвестни, както твърди представителят на СГП, този съд няма да си позволи да отсъди, защото това би означавало да се намеси в суверенното право на решаващите съдилища да оценяват доказателствен материал по вътрешно убеждение. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела обаче е оправомощена да проследи начина, по който се осъществява тази доказателствена оценка и доколко той се схожда със спазването на процесуалните правила, приложими при тази дейност на долустоящите съдилища. И тук вече се съзира проблем, защото действително съдебната мотивировка не е прецизна за това защо се изключва казаното от потърпевшия относно отправената му от подсъдимия закана и в какво се състоят точните думи. СГС е правил проверка на показанията на Н., която не навежда на приетата процесуална действителност. Работниците на Н., които свидетелстват по производството, говорят, че заканите на подсъдимия са били общо отправени към тях, но от друга страна пострадалият и К. са били най-близко един до друг и е обяснимо Н. да е чул най- добре казаното от подсъдимия. Още повече, той в съдебно заседание пред първата инстанция е възпроизвел думи, които е можел да си спомни и поради това деецът е бил оправдан от СРС за част от вменените му вербални закани. Същевременно казаното от Н. е било необходимо да бъде много стриктно отнесено с оглед преценката за цялостната му достоверност, към заявеното от свидетеля Я. както досежно отправените закани /СГС е приел, че свидетелят не е чул да се отправят такива конкретно към Н., но е имало общи закани/, както досежно удара от страна на подсъдимия с тръба в областта на гърдите на Н., така и досежно падането на пострадалия върху скелето /Н.-занесъл му стълба да слезе от скелето след станалото, според приобщените му от ДП показания/. Останалите свидетелски показания е следвало да бъдат внимателно обмислени все в този контекст- паднал ли е пострадалият на скелето, от скелето /в съответствие с вариантите по приетата съдебно-медицинска експертиза/ или както твърди свидетелят И. от страната на подсъдимия- Н. сам е слязъл от скелето. Ако е последното- трябва да се даде отговор дали и защо е бил откаран в Пирогов /свидетелят Н./. Що се касае до предявената претенция на прокурора в допълнението към неговия протест за оценката от страна на съда на приетата петорна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за състоянието на Н., което се обяснява със заканата на подсъдимия и проявените действия, тя е отчасти основателна. В тази насока контролираният съд действително е допуснал неяснота в позицията си относно това трябва ли подсъдимият да промени начина си на живот, за да покаже, че се бои от стореното от К. и едновременно с това, че е недопустимо да се обсъждат негативните преживявания на същия свидетел по повод същия казус. Но казаното е съставка от създаденото от самата прокуратура неблагополучие при формулиране на обвинението, както бе отбелязано по-горе. Нормата на чл.144,ал.1 НК изисква възможност у пострадалия да бъде възбуден основателен страх за изпълнение на отправените закани, като не е необходимо той действително да е довел до уплаха. Изтъкнатото е достатъчно,за да бъде консумирано обсъжданото престъпление, чийто основен състав е относим към процесната ал.3 на чл.144 НК. А ако действително заканата е възбудила основателен страх, това обстоятелство е допустимо да се преценява на плоскостта на несъставомерните субективни елементи. В изразения по-горе смисъл допуснатите процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно формиране на съдебната воля, са довели и до ограничаване на правата на прокурора като страна в процеса по смисъла на чл. 348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК и трябва да бъдат отстранени. Тяхното допускане проектира и върху незаконосъобразност на постановеното оправдаване на дееца- процесуално нарушение по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Затова присъдата на СГС подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 и т.1 |НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА, постановена на 24.03.14 г. от ГС-София, НО, 13 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.3694/13 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1/ 2/