РЕШЕНИЕ   № 796     София, 30.10.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1870/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по §2, ал.12 ПЗРГПК, във връзка чл.234, ал.2, хипотеза втора, във връзка чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. Образувано е по молба за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК от И. Г. Ш. град В., област П. , против влязлото в сила решение от 20.5.2002 г. по гр.д. №1331/2001 г. по описа на П. окръжен съд, г.к.. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 20.5.2002 г. по гр.д. №1331/2001 г. Старозагорският окръжен съд, г.о., е осъдил И. Г. Ш. от град В., област П. , да заплати на Д. Н. К.ова от град В., област П. , 13895,18 лева, представляваща равностойността на 6134,74 щатски долара – получена от ответника сума без основание, ведно със законната лихва, считано от 01.9.200, г. до окончателното заплащане на главницата, както и 1104 лева деловодни разноски. Със същото решение е отхвърлен искът на Д. К. против И. Ш. за разликата от 13895,18 лева до пълния предявен размер от 14080 лева като неоснователен. С протоколно определение от 03.5.2004 г. по гр.д. №180/2004 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба И. Ш. , Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба против решението на П. окръжен съд и е прекратил производството. С определение №156/30.6.2004 г. по ч.гр.д. №137/2004 г., по частна жалба от ответника по исковата молба И. Ш. , Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е оставил в сила определението на Пловдивския апелативен съд. Срещу влязлото в сила първоинстанционно решение на П. окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл.231, б.”а” ГПК от ответника по исковата молба – И. Г. Ш.. Твърди се, че са налице нови писмени доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото, а именно: признание от страна на Д. К. , инкорпорирано в нейна исковата молба от 11.10.2007 г. досежно процесната сума. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Постъпила е писмена защита от молителя. Ответницата по молбата за отмяна – Д. Н. К.ова, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК/отм./, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ е подадена в срока по чл.232, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче изцяло е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са и от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В случая те не са налице. Представеното с молбата писмено доказателство не е ново по смисъла на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. Същото е новосъздадено, тъй като представената искова молба е съставена и депозирана в съда след влизане в сила на влязлото в сила първоинстанционно решение – 11.10.2007 г. Не е ново и визираното в нея обстоятелство, съдържащо изявление, на което се позовава молителя. Едва с представената искова молба ищцата прави признание за обстоятелство, на което молителя се позовава. По изложените съображения молбата са отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.234/отм./ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от И. Г. Ш. от град В., област П. , за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, на влязлото в сила решение от 20.5.2002 г. по гр.д. №1331/2001 г. по описа на П. окръжен съд, г.к.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: