7 Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр. София, 30 септември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1898/ 2011г. Производството е образувано по искане на осъдената Г. И. за отмяна на присъда №137/27.12.2010г. на Варненски окръжен съд /ОС/, по предвидения в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред. В депозираното искане се релевират оплаквания за нарушение на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат съображения, сочещи на оспорване на приетата в разглеждания казус фактология, базираща се на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, по отношение на която упълномощеният адвокат на осъденото лице изразява категорично несъгласие Обосновават се налични пороци и в постановения съдебен акт, дерогиращ разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Поставя се акцент на съществуващи противоречия в неговата мотивационна част, обективирани в правните изводи на решаващия орган, че „Г. И. като собственик и представляващ дружество по Закона за задълженията и договорите /ДЗЗД/ ”И.” е избегнала плащането на данъчни задължения за периода 2007г.-2009г., като не подала годишни данъчни декларации по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/”, каквито не са изискуеми, доколкото в това си качество тя следва да изпълнява императивните предписания на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Логическа последица от очертаната колизия при интерпретиране на съдържимите се в чл.50 от ЗДДФЛ и чл.92 от ЗКПО норми е декларативно изведената престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение. Алтернативно се предлага отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на осъдената или връщане на делото на прокурора за доразследване, необходимо за правилното определяне на дължимия се данък. В съдебно заседание на 13.09.2011г., Г. И. и договорният й защитник поддържат направеното искане за възобновяване, след подробно възпроизвеждане на словно материализираната в него аргументация. Представителят на обвинителната власт дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №137/27.12.2010г., обявена по НОХД №1980/2010г., Варненски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, е признал Г. П. И. за виновна в извършени при условията на реална съвкупност данъчни престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.2 от НК и по чл.255, ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, чрез затаяване на истина в данъчна декларация с вх.№ ОЗОБ3849/17.04.2008г. и като не подала изискуемите се по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ /изм.ДВ бр.113 от 2007г., в сила от 01.01.2008г./ годишни данъчни декларации в периода 2009г. - 2010г., поради което ангажирал нейната наказателна отговорност и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК след индивидуализация на санкциите за всяко едно от престъпните деяния, й определил едно общо, най-тежко наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане. Присъдата не е обжалвана по предвидения в процесуалния закон ред и влязла в сила на 12.01.2011г., с произтичащите от това - неотменимост по реда на инстанционното производство “формална законна сила” /чл.412, ал.2 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”/, намерила отражение в правилото non bis in idem - чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 от НПК/. Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане в съдебно производство при очертания от разпоредбите на чл.419-чл.426 от НПК извънреден способ за контрол - възобновяване на наказателните дела, но преценено в контекста на предложените доводи и възражения, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. ВКС не констатира допуснати съществени процесуални нарушения. Аргументи за това заключение се съдържат в нормативната база, очертаваща проведеното пред ОС-Варна - съкратено съдебно следствие. Регламентираната в чл.370-чл.374 от НПК диференцирана процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателното производство, поради което съпроводена с компромисни поведенчески прояви на участващите процесуални страни и предопределени от тях процесуалноправни, и материалноправни ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия при осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо, своевременно осъждане и санкциониране на престъпните посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Обвиненото лице получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено в събирането и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в този аспект и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. Заявеното от Г. И. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 27.12.2010г., е създало процесуални предпоставки за прилагане на правилата на чл.370-374 от НПК, в предвидената по чл.371, т.2 от НПК алтернативна форма и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение за разглеждане на делото по предвидения в глава ХХVІІ от НПК ред. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на И. е обезпечено от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното разследване, и проверени от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 от НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на осъденото лице, и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 от НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършените деяния, тяхната престъпна съставомерност, и произтичащите от неправомерното поведение санкционни последици. Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от Г. И. е обхватът на мисловната и доказателствена дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.301 от НПК и словно материализирана в постановената присъда, по отношение на която разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК предявява различни от установените в чл.305, ал.3 от НПК изисквания. Съдържанието на атакувания съдебен акт е детерминирано от характеристиките и параметрите на описаната от прокурора, и призната от осъдената фактология на инкриминираното поведение, съответно значително редуцирано при доказателствената и правна интерпретация. Очертаните в акта на обвинителната власт обстоятелства сочат на недекларирани от Г. И. доходи в размер на 596 110 лева от осъществена работа по занятие като ясновидка и гадателка, за времето от 2007г. до 2009г., чрез затаяване на истина в депозирана на 17.04.2008г. данъчна декларация и неподаване на изискуемите се такива за последващия инкриминиран период, и на невнесен данък, възлизащ на 78 650,80 лева. Визираните факти, убедително обосноваващи виновно извършени при условията на съвкупност от осъдената И. неправомерни деяния, са приети за безспорно установени от Варненски ОС, въз основа на нейното изявление пред съда и обезпечаващите го доказателства, и отразени надлежно в постановения съдебен акт, като същите несъмнено изключват лансираната от защитата теза за неправилно определена годишна данъчна основа- лимитирана от вещото лице-счетоводител, при игнориране на нормативно признатите разходи, на вноските за социално, здравно и допълнително задължително пенсионно осигуряване, и на предоставените дарения. В коментираната насока не са предложени доказателства от Гергива И. и нейният процесуален представител в хода на съдебното производство, не са заявявани надлежни доводи и направени съответни доказателствени искания. В контекста на изложеното несъстоятелни са твърденията за некоректно пресъздаващи обективната действителност обстоятелства, индициращи на оспорване на описаната в обвинителния акт фактология, и за непълнота в доказателствения материал, предпоставила невярно експертно заключение, още повече че последната се дължи на процесуално бездействие на осъдената. Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК обуславят процесуална недопустимост на подобни възражения, сочещи на несъответност на описаните от прокурора факти, признати от осъденото лице и възпроизведени в съдебния акт с обективната реалност, и очертаващи несъгласие с приобщената по казуса доказателствена съвкупност. След като осъдената по своя воля е създала предпоставки за разглеждане на делото по този ред, отказвайки се от участие в един състезателен наказателен процес, и особеното производство е проведено в съответствие с предписанията на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, тя не може да релевира фактология, различна от описаната в обвинителния акт и претендира обезпечаването й със съответни доказателствени искания, респективно компетентният орган да установява несъвместими с признатите обстоятелства нови фактически положения и да инкорпорира подкрепящи ги доказателства. При диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК допустимата защита остава ограничена в рамките на признататите факти в обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от прилагане на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и на обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; навеждане на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. /ТР1/06.04.2009г.на ОСНК на ВКС/ Неоснователни са и релевираните доводи за липса на задълбочен и подробен анализ за престъпната съставомерност на деянията и правната им квалификация в атакуваната първоинстанционна присъда, и за налични сериозни противоречия при излагане на относимите се към тях съображения. Правните изводи на решаващия орган за инкриминираната дейност са формирани на базата на категорично доказаните по делото фактически положения, като тяхната словна пестеливост е предпоставена от процесуалното поведение на осъдения и неговия защитник, в рамките на което е демонстрирано съгласие с повдигнатото фактическо и юридическо обвинение и са заявени претенции относно вида, размера и начина на изтърпяване на наказателните санкции, изцяло уважени от съдебния състав. Акцентираната от защитата на осъдената несъответност в мотивационната част на съдебния акт, изразяваща се в незаконосъобразно заключение, че „Г. И. като собственик и представляващ ДЗЗД ”И.” е избегнала плащането на данъчни задължения за периода 2007г.-2009г., като не подала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, което е извън обсега на задълженията й, доколкото в това си качество следва да изпълнява предписанията на чл.92 от ЗКПО”, интерпретирана в корелативна връзка с очертаната фактология не поставя под съмнение волята на компетентния орган и индицира на преодолима чрез внимателен прочит непрецизност. Регистрираното от осъдената И., съгласно изискванията на чл.чл.357-364 от ЗЗД неперсонифицирано гражданско дружество /основано с договор между две или повече лица за извършване на съвместна дейност и за постигане на обща цел/ има специфичен правен статут, различаващ се от нормативно очертания в действащото законодателство за юридическите лица. По силата на установената с чл.2, ал.2 от ЗКПО и чл.9, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ правна фикция, за целите на цитирания закон и в производствата по приложимия процесуален кодекс „неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица”, т.е. досежно данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземания, обжалването и административно-наказателната отговорност. Няма разлика обаче в отношенията на непорсонифицираното лице като възложител и работодател с трудовото законодателство - от доходите, изплащани на физическите лица, работещи в тези дружества, трябва да се удържа съответен данък, при условията и по предвидения в ЗДДФЛ ред. В подкрепа на очертаната позиция е и актуалната редакция на параграф 1, т.26, б.”и” от ДР на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010г., според която трудови правоотношения са и правоотношенията независимо от основанията за възникването им със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 % от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които са съдружници, член-кооператори или акционери. Следователно в качеството си на собственик и представляващ дружество по Закона за задълженията и договорите, Г. И. действително е данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък и в съответствие с императивния регламент на чл.92 от ЗКПО, същата е задължена да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и за изискуемия се корпоративен данък. Видно от легалната дефиниция за неперсонифицираните дружества /чл.357 от ЗЗД/, извършваната от тях стопанска дейност обаче е различна от дейността на членовете им, които са отделни данъчни субекти, с произтичащите от това задължения по ЗДДФЛ, при реализирани доходи от труд или услуги на територията на България, подлежащи на данъчно облагане Буквалното и логическо тълкуване на материалните норми на чл.8 и чл.10 от ЗДДФЛ сочи, че в зависимост от източника видовете доходи са от трудови правоотношения; от стопанска дейност като ЕТ или друга стопанска дейност; от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; от прехвърляне на права или имущество и от предвидените в чл.35 от ЗДДФЛ източници /обезщетения за пропуснати ползи и неустойки; парични и предметни награди от игри, съзтезания и конкурси; лихви; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО/. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, включително за доходите от трудови правоотношения по параграф 1, б. „е” и „и” от ДР на ЗДДФЛ. Безспорно е по делото, че в подадените от ДЗЗД „И.” годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО са отразени приходите на неперсонифицираното дружество, отчетени по касов апарат, но не и получените лично от Г. И., чрез пощенски записи суми, за проведени сеанси и ритуали, и за предоставени колетни пратки с муски и талисмани. Те представляват доходи от други източници по смисъла на чл.35, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ, необложени с окончателни данъци по този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, за които е приложима нормата на чл.50, ал.1 ,т.1 от ЗДДФЛ, предписваща на физическото лице, в качеството на самостоятелен данъчен субект, задължително деклариране . В рамките на приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от осъдената И. фактически положения за неправомерната дейност, обвързващи съда, и при съблюдаване на актуалната материалноправна уредба и съдебна практика, настоящият състав не констатира и бланкетно поднесеното от защитата основание за възобновяване по чл.422, ал.,т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, при очертаване на престъпната съставомерност на инкриминираното поведение. Визираните от прокурора факти, възприети от осъденото лице и съобразени от органа по процесуално ръководство в съдебната фаза чрез обективиране на фактология, сочеща на идентичност с тази, лимитирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, обосновават субсумиране на извършените при условията на реална съвкупност противоправни деяния на Г. И. от обективните и субективни признаци на престъпления против данъчната система, с правна квалификация по чл.255, ал.3, вр. ал.2 от НК и по чл.255, ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Осъдената е избегнала установяване на данъчни задължения в особено големи размери за 2007г., като затаила истина в депозирана данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх.№ОЗОБ3849/17.04.2008г., и препятствала изпълнение на задълженията си към фиска, в големи размери, за периода 2008г.-2009г., чрез неподаване на изискуемите се от чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ годишни данъчни декларации, за което в съответствие със законовите изисквания и с критериите за справедливост е ангажирана нейната наказателна отговорност. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че искането на Г. И. за отмяна на присъда №137/27.12.2010г. на Варненски ОС, при предвидените в процесуалните норми на чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК условия, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. П. И. за възобновяване на НОХД №1980/2010г., по описа на ОС - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.