Р Е Ш Е Н И Е   №  298   гр.София,  15 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер дело № 250/2009 година   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. М. К. против решение № 562/29.12.2008 год. по въззивно нохд № 996/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, първи състав. Поддържат се конкретизираните в допълнението към жалбата, представено в съдебното заседание в срока по чл.351, ал.3 НПК, доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане, съдържащо се и в последната дума на подсъдимия, за оправдаване или за намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че материалният закон е правилно приложен и наложеното наказание не е явно несправедливо, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:   Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 996/2008 год. потвърдил присъдата от 07.02.2008 год. по нохд № 568/2002 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 9А състав, с която признал подсъдимия К за виновен в това, че на 15.01.1998 год. в гр. М. бюро”Ви Веста”, в съучастие като извършител с неустановени лица отнел от владението на В. Г. движими вещи на обща стойност 9 500 деном.лева с намерение противозаконно да ги присвои-големи размери, като използвал сила и заплашване. На основание чл.199, ал.1, т.1 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Признал го за невинен и го оправдал по първоначалното обвинение по чл.199, ал.2, т.3 вр.чл.199, ал.1, т.2 НК и се произнесъл по въпроса за приложението на чл.59, ал.1 НК. Признал подсъдимите К. и П. за невинни и ги оправдал по обвиненията да са извършили в съучастие три престъпления в различни периоди от време по чл.199, ал.2, т.2 пр.1 и пр.2, т.3 вр.ал.1, т.т.2 и 3 вр.чл.198, ал.1 НК. Признал подсъдимите К. и П. за невиновни и ги оправдал по обвиненията по чл.339, ал.1 НК. Приложил чл.53 НК и отнел в полза на държавата 2 пистолета, 1 пушка и боеприпаси. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите от К. разноски. Въззивният съд по повод протеста на прокурора и жалбата на защитника на подсъдимия К изложил възприетата от него фактическа обстановка, която приел за правилно установена от първоинстанционния съд. Обосновал решението си, че подсъдимият К е осъден правилно, което основал на данните за конкретното му поведение, съдържащи се в събраните достатъчно и възможните доказателства. Направил подробен и задълбочен анализ и на останалия доказателствен материал като изразил по ясен и категоричен начин в изложените съображения съгласието си с решението, че правилно част от доказателствения материал е оценен като негоден поради събирането му в нарушение на НПК, което е основание за частичното оправдаване на този и изцяло на подсъдимия П. Отговорил и на възраженията в жалбата, касаеща престъпната дейност на К. , за която е признат за виновен и осъден, по начин и със съдържание според изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Изложените съображения, обосноваващи отказа да приеме за основателни възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря и преди всичко поради заявеното от защитника на подсъдимия в съдебното заседание на настоящата инстанция, че не се поддържат, макар и да са изложени в касационната жалба. Възражението за нарушение на закона също е било предмет на обсъждане във въззивното решение. Подробно е мотивиран и обоснован отказа да бъде приет за основателен с вярната оценка на събрания по делото доказателствен материал. Макар и да не изложил подробни мотиви според изискванията на чл.305, ал.3 НПК съдът не е допуснал нарушение, което да е съществено, след като е приел, че ще упражни правомощията си да потвърди обжалваната присъда. Независимо от това по ясен начин е изразил становището си, че са установени обективните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.1 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК като е утвърдил решението на първоинстанционния съд, че е установено обективираното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието предвид съдържанието на годните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г, В. , на трасологическата експертиза, за относимите към предмета на доказване обстоятелства. Възприел е изцяло правните съображения, касаещи конкретната престъпна дейност на този подсъдим. Нарушение не е допуснато, защото поначало въззивният съд има изрично предвидено задължение да съобрази процесуалната си дейност при изготвяне съдържанието на мотивите по начина, предвиден в чл.305, ал.3 НПК, но само в случаите, когато постановява нова присъда, което произтича от разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК. Нарушение на материалния закон, на което се основава искането за отмяна е възможно както в случаите, когато законът не е приложен правилно така и тогава, когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. От установената по делото фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият и други лица(неустановени), са влезли в офиса на обменното бюро, в което се е намирал св. В. Г. Спрямо него е упражнено физическо насилие – съборил го на земята, ударил го с ръка, а след това с твърд предмет в тила и го завлякъл във второто помещение, участвал при завързване на ръцете и краката му. Проявено е психическо въздействие с изгасване на лампата и заповед да легне на пода, а самият К е влязъл след това във вътрешното помещение, до което нямат достъп външни лица и е оставил годни отпечатъци от пръсти на едната си ръка, идентифициращи го като лице, отворило касата, поради което и като участник във вземането на парите, т.е. като извършител на престъплението. Стойността на отнетото имущество – 9 000 лева и камера на стойност 500 лева отговаря на понятието „големи размери”. При тази фактическа обстановка законът е приложен правилно както от обективна, така и от субективна страна. Отнето е имущество чужда собственост в установения размер, определящ престъплението като извършено при наличието на квалифициращ признак, упражнено е физическо и психическо въздействие, подсъдимият е действал в съучастие (макар и с неустановено лице). Действията му оказват на съзнание за липса на права върху това имущество, което не е негово, а чуждо /никой от работещите в бюрото не го е познавал, а и самият той не твърди да е имал участие в дейността или собствеността/ и че намерението му е да го присвои по начин, който е забранен от закона.пражнената принуда е средството за осъществяване на отнемането на вещта и е била насочена към лицето, което се е намирало в обекта и е могло да окаже съпротива, както и да осуети намеренията за отнемане на конкретното имущество. Налице е и субективният елемент-в съзнанието му е съществувала представата не само за отделните обективни елементи от състава, но и специално относно използването на принудата като средство за отнемане на вещите и осъществяване на намерението за противозаконното присвояване. При наличието на всички признаци на престъплението-вкл. квалифициращия признак, квалификацията на поведението на подсъдимия е законосъобразна като престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр.чл.198, ал.1, т.1 НК. Неоснователно е искането за изменение на съдебния акт в частта относно наказанието. Въззивният съд е обсъдил поддържания довод за явна несправедливост на наказанието и законосъобразно е приел, че са налице предпоставките по чл.54 НК. Размерът е определен съобразно тежестта, вида и характерът на извършеното, последиците, резултата, въздействието, подбудите. Отчетено е като индивидуализиращо обстоятелство продължителността на наказателното производство, но то не може да бъде определено като изключително в смисъла на чл.55 НК. Не само с оглед поведението на подсъдимия, което е дало основание да бъде определено като израз на злоупотреба с права от предвидените в НПК, но и с оглед фактическата и правна сложност за разкриване на престъпления, за които е имало данни, че е участвал в съучастие с други лица, са основанието за продължителността на наказателното производство, обстоятелство, което е отчетено в достатъчна степен като смекчаващо. Изложеното, както и установеното отношение на подсъдимия към извършеното и последиците, което не дава основание да се направи извод, че го оценява като отрицателен акт и грубо нарушаване на законите в страната и правата на гражданите, не мотивират и настоящият състав да определи наложеното при превес на смекчаващите обстоятелства наказание като явно несправедливо и несъответно на извършеното и на целите по чл.36 НК. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните за отмяна или изменение въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562/29.12.2008 год. по въззивно нохд № 996/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, първи състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: