Р Е Ш Е Н И Е № 580 гр. София, 07 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1597 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 и сл. НПК и е образувано по искане на Ц. Х. Н. за възобновяване на ВНОХД №547/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч. С решение №22 от 21.02.2012 г., постановено по ВНОХД №547/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч е потвърдена присъда №77 от 11.11.2011 г., в частта й, с която Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 21.07.2010 г., в [населено място], местност „К.”, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с В. Х. В., като я принудил за това със сила и заплашване, като на основание чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, което е трябвало да изтърпи на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, като с присъдата е оправдан по обвинението да е извършил престъплението, чрез привеждане на пострадалата в безпомощно състояние по чл.152, ал.1, т.3 НК. С присъдата Ц. Н. е осъден да заплати на пострадалата В. В. сумата от 8 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.07.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението, сумата 320 лева- държавна такса и сумата от 1 160 лева- разноски по водене на делото и двете в полза на Държавата. С присъдата гражданския иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 10 000 лева като неоснователен. С искането се оспорват постановените съдебни актове, като се твърди, че неправилно предходните съдебни състави са ценили събраните доказателства и са постановили осъдителна присъда. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането, като твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е отчел като съществено процесуално нарушение това, че първостепенния съд не е дал последна дума на осъдения след прекъсването на съдебните прения. На тези основания моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че доказателствените материали по делото- събраните гласни доказателства и конкретно показанията на пострадалата, заключенията на приетите съдебно- медицински експертизи и приложените протоколи за оглед и доброволно предаване подкрепят обвинителната теза и правилно наказателното производство е приключило с осъдителен съдебен акт. Предлага искането да не бъде уважавано. Осъденият Н. моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл.422 НПК намери за установено следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Ц. Х. Н. за възобновяване на ВНОХД №547/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. То се отнася до приключило наказателно производство, което не е проверявано по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационната инстанция не може да възприеме доводите, отразени в искането и допълнени в депозираната писмена защита, относими към допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценка на доказателствените материали. При внимателен преглед на събраните в хода на приключилото наказателно производство доказателства и доказателствени средства може да бъде направен извод, че предходните съдебни състави са направили верен доказателствени анализ и за достигнали до фактически изводи, които са установени по несъмнен и категоричен начин. Правилно съдилищата са преценили, че гласните доказателствени материали могат условно да бъдат разделени на две групи, като в едната се включват обясненията на осъдения Н. и показанията на свидетелите С., В., Н. М. и Ц. М., а в другата- показанията на пострадалата В. и тези на свидетелите Ч. и М.. Основните противоречия в двете групи доказателства са по отношение на обстоятелството в какви взаимоотношения са били Н. и пострадалата, преди извършване на инкриминираното деяние и дали те са били интимни приятели. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този въпрос не е от съществено значение за изхода на делото, тъй като той няма отношение към инкриминираното поведение на Н., изразило се в осъществяване на насилствен полов акт с пострадалата. Дори да бъдат възприети изцяло обясненията на осъдения и показанията на първата група свидетели (за това, че те са били интимни приятели) това по никакъв начин не изключва възможността осъденият да е извършил престъплението, респективно възможността да носи наказателна отговорност за него, тъй като това престъпление може да бъде извършено и от интимен приятел на пострадалата. При анализа на доказателствените материали, пряко относими към естеството на обвинението, е налице противоречие в показанията на пострадалата и обясненията на осъдения по отношение на това дали осъщественият полов акт е бил доброволен. При преценката на достоверността на тези гласни доказателства трябва да бъдат отчетени и показанията на свидетелката С., която е възприела обаждането на пострадалата, потърсила е помощ от полицията, разбрала е от В. (непосредствено след случилото се), че е била изнасилена от Н. и е насочила полицейските служители към мястото, където той може да бъде открит. От своя страна свидетелят Ч. (полицейски служител, натоварен с работа по сигнала, подаден от С.) е възприел сходна информация и е реагирал на съобщението за изнасилване, като е участвал в задържането на Н. и след това е транспортирал пострадалата в медицинско заведение. Показанията на В. се подкрепят и заключението на съдебно- медицинската експертиза по писмени данни, от която се установява, че непосредствено след инцидента по тялото й са установени големи травматични хематоми в областта на лявата и дясната мишница, които са основание да се прецени, че по отношение на нея, малко преди това, е употребена значителна сила. Установените обективни увреждания, без съмнение, подкрепят показанията на пострадалата и опровергават обясненията на осъдения за това, че е осъществил доброволен съдебен акт. При тези доказателства касационната инстанция прецени, че правилно предходните съдебни състави са преценили за достоверни показанията на пострадалата В., като са приели обясненията на осъдения за защитна версия. Тази анализ на доказателствата дава основание да се приеме, че изводите на съдебните състави за извършено от осъдения престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2 НК са верни. При оценка на събраните в хода на производството доказателства са направени правилни фактически изводи и законосъобразно са били установени съставомерните за производството обстоятелства. Ето защо не може да се приеме, че предходните съдебни състави са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, свързани с оценка на доказателствените материали. Касационната инстанция не възприе и оплакването на защитника на осъдения, че в хода на въззивното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като е оставена без уважение въззивната жалба, във връзка с оплакването за ограничаване на права на осъдения при първоинстанционното разглеждане на делото. От съдебните протоколи на първата инстанция се установява, че Н. е ползвал правото си на последна дума (обстоятелство, което се оспорва от защитата), като единствено липсва отразяване на лично изявление на осъдения в хода на съдебните прения. Въззивният съд аргументирано и правилно е отхвърлил това оплакване, като е приел, че позицията на Н. е била защитена чрез пространната защитна реч. Правилно съдът е приел, че не е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като такова би било налице при засягане на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Такова не е допуснато, защото линиите на защита на осъдения и защитникът му са напълно еднопосочни, като в пространната си пледоария защитникът на Н. е изложил пространно тезата си и това в достатъчна степен е охранило интересите на осъдения. Дори да не му е била дадена възможност да допълни изложеното от защитника си, това не е довело до съществено нарушение на процесуални правила, защото не го е лишило от правни възможности да упражни в пълен обем правото си на защита. Ето защо касационната инстанция прие, че липсата на изрично изявление на Н. в негова защита не може да бъде формална причина за възобновяване на приключилото наказателно производство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че пред първостепенната и въззивната инстанция осъденият е получил адекватна и професионална защита и това в достатъчна степен е гарантирало охраната на правата му. Тук следва да се отбележи и това, че когато му е била дадена възможност да се защити лично в хода на съдебните прения, развили се пред въззивната инстанция Н. не е посочил нещо различно от казаното от защитника му. На тези основания касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Х. Н. за възобновяване на ВНОХД №547/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.