О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170 гр. София, 28.03.2024 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря … като изслуша докладваното от съдия Колева ЧНД № 301/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 202 от 22.03.2024 г., постановено по ЧНД № 323/2024 г. по описа на районен съд – Добрич, производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд – София по предложение от прокурор при районна прокуратура – София спрямо Д. Г. С. от [населено място] е било образувано производство на основание чл. 157 от Закона за здравето. По образуваното НЧД № 3907/2023 г. СРС констатирал, че предложеното за освидетелстване лице последно е пребивавало на територията на [населено място], поради което с определение № 3987/28.02.2024 г., прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на районен съд – Добрич. На това основание в районен съд – Добрич било образувано ЧНД № 323/2024 г., по което съдията – докладчик изискал нова справка за постоянен и настоящ адрес на предложеното за освидетелстване лице и приел, че не е компетентен да разгледа делото, т. к. местоживеенето на лицето било в [населено място], а и компетентната прокуратура – СРП била инициирала производството. На това основание повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 156 от ЗЗ действително регламентира, че процедурата по задължително настаняване и лечение на лицата по чл. 155 от ЗЗ се разглежда от районния съд по настоящия адрес на лицето, но в случая не следва да се изхожда от разбирането на законодателя за понятията „постоянен адрес“ и „настоящ адрес“, уредени в чл. 93 и чл. 94 Закона за гражданската регистрация, а от фактическото местоживеене на лицето. В този смисъл е Определение № 81 от 06.06.2014 г. по ЧНД № 551/2014 г. II н.о. ВКС. По делото не е спорно, че Д. Г. С. има постоянен и настоящ адрес в [населено място], но също така изобилства от данни, че в периода 05.05.2023 г. - 27.07.2024 г. той не е пребивавал на адреса си в [населено място], нито в [населено място], а в [населено място]. Тъкмо там същият е пребивавал при своята майка към месец юли миналата година и оттогава са данните за последното му местонахождение. Съставът на Добричкия районен съд не е извършил никакви процесуалноследствени действия по призоваване на Д. С., нито са събрани данни, които да установяват, че той не пребивава на адреса на майка си в [населено място]. С оглед на това, съдът, компетентен да разгледа производството по чл. 157 от ЗЗ, е районният съд по фактическото местоживеене на лицето. Затова делото следва да се разгледа от районен съд – Добрич. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: ВРЪЩА НЧД № 323/2024 г. по описа на районен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на районен съд – София за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.