4 Р Е Ш Е Н И Е № 255 София, 09 юли 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети май две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №647 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№6/2014 г. на Апелативен съд гр.Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Р. Федай Г. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове-присъда и решение,при спазване на процесуалните правила ,в производство по реда на Глава двадесет и седма НПК(при първоинстанционното разглеждане на делото ),при правилно приложение на материалния закон,наказанието на подсъдимия - достатъчно и справедливо,а касационната му жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.02.2014 г. постановено по внохд.№6/2014 г. на Апелативен съд гр.Варна е потвърдена присъда по нохд.№1415/20013 г. на Окръжен съд гр.Варна.С посочената присъда подсъдимия М. Р. Федай Г. е признат за виновен в това ,че за времето от 24.05.2013 г. до 21.06.2013 г. в [населено място],при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества в големи размери , с цел разпространение , и на публично място разпространявал високорискови вещества ( на 24.05.2013 г. разпространил-продал на св.К. марихуана ,всичко на общо тегло 0,64 гр. на стойност 3,84 лв. и държал –марихуана ,с общо тегло 4299,14 гр. на стойност 25794,84 лв. и амфетамини с общо тегло -60,34 гр. на стойност-1810,20 лв.)- всичко на обща стойност 27 605,04 лв.,поради което и на основание чл.354 а ал.2 т.4 вр. с ал.1НК вр. с чл.26 ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1 б „а” и „б” НК и чл.58 а ал.1 НК вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 20 000 лв.На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,което да се изтърпи в затвор.С присъдата съда се е произнесъл и по отнемане в полза на държавата предмета на престъплението ,вещите послужили за извършване на престъплението,по разноските и приложението на чл.59 ал.1 НК. ПО ЖАЛБАТА на под.Г. : В саморъчно изготвената от подсъдимия жалба , допуснатите съществени процесуални нарушения са : – като първо оплакване , може да се изведе обстоятелството , че „обвинителния акт е изготвен само на български език ,а не на персийски (подсъдимия е ирански гражданин ),с което бил нарушен чл.134 НПК( неотносим-касае документ на чужд език,а не обратното).Второ – не му бил предоставен преводач от персийски ,с което нарушен чл.55 ал.3 НПК , трето - адв.Р. не е подал неговите молби и жалби към съда ,както и жалбата му към ДАНС с рег. № 5201/3.07.2013 г. ( с обяснения на двама свидетели - служители от вътрешна сигурност на МВР ) , за времето на престоя му в следствения арест - [населено място].Молил съда да бъде защитен свидетел , но до момента молбата му не била уважена. В същата саморъчна жалба подсъдимия твърди ,че е нарушен чл.17 ал. 3 НК (т.н. самоволен отказ -също неотносим) ,нарушен чл.354 в ал. 4 НК(няма факти в обвинителния акт ,за участие на подсъдимия в организирана престъпна група ) и чл.348 ал.1 НПК. В допълнение към жалбата подсъдимия претендира нарушено право на защита ,защото преди въззивното производство не е посещаван от адв.Р. в затвора.В писмената си защита подробно е изложил обстоятелствата , поради които е станал наркозависим , и всички неблагополучия случили му се в годините на пребиваване в Р България. Защитата на подсъдимия поддържа оплакването за нарушено право на защита,поради не участие на преводач в досъдебното и съдебно производство. Твърди ,че не е доказано по несъмнен начин изпълнителното деяние държане на наркотични вещества и ,че определеното на подсъдимия наказание макар и при условията на чл.58 А НК , е явно несправедливо. ДОВОДИТЕ са неоснователни и това е така защото : Саморъчната жалбата на подсъдимия и допълнението към нея , както и тезата на защитата му не държат сметка за това ,че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК , и че това води до ограничени процесуални възможности , да се релевират обстоятелства ,оспорващи фактическото обвинение (изложено в обвинителния акт ) и да се иска обезпечаването им чрез доказателствени искания.С ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС , в т.8.1 е прието ,че „допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт”.Горното изключва обсъждането на посоченото от подсъдимия в саморъчната му жалба за това ,че разпространявал наркотични вещества защото някакви хора го заставили да прави това ,че вземал наркотични вещества от холандски гражданин ,че искал да предаде престъпна група и да стане защитен свидетел и др. Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита ,с това че обвинителния акт не е изготвен и на персийски език , а само на български като се има предвид ,че в протокола от съдебно заседание проведено на 25.06.2013 , в производство по вземане на мярка за неотклонение ,е отразено изявление на подсъдимия Г. –„разбирам и добре говоря български език”.В протокола от съдебно заседание проведено на 19.12.2013 г. в Окръжен съд гр.Варна по нохд.№1415/2013 г. – преди даване ход на делото,подсъдимия казва – „нямам нужда от преводач.Говоря и пиша български език.Разбирам правата си.Съгласен съм на съкратено съдебно следствие.Разбрах обвинението и признавам вината си.П. фактите така както са написани в обвинителния акт”.В протокола от съдебно заседание пред въззивния съд на 7.02.2014 г. , отново подсъдимия-„говоря български ,написал съм и писмено становище”. В този смисъл са и показанията на св.А.(наемодател на подсъдимия )-„сключихме договор за наемане на таванска стая , той разбираше писмено и говоримо български език”.Изложеното сочи на неоснователност на довода за нарушение на чл.55 ал.3 НПК ,а и на това че този довод , не намира опора в установеното по делото в тази връзка. Неоснователно е и другото оплакване за нарушено право на защита ,за това че адв.Р. - „не е придвижил” негови(на подсъдимия ) молби и жалби до съответните съдилища (без да се сочи кои и до къде са били адресирани) и за това ,че не го е посещавал в затвора преди въззивното заседание.От протокола цитиран по горе във въззивното производство , адв.Р. е участвал като защитник и подсъдимия не е съобщил никакви възражения по извършените от адв.Р. процесуални действия,не е съобщил и за бездействия, или липса на доверие, противоречия или неясноти в линия на защитата.Без обсъждане оплакването за не придвижена жалба до ДАНС ,за установяване на обстоятелства извън предмета на доказване , в настоящото производство. Няма основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание,при определяне размера на което неправилно било взето предвид квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив”- като отегчаващо такова ,а заявеното от подсъдимия съжаление ,било възприето като защитна теза. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.354 а ал.2 НК инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение,приели са че подсъдимия е съдействал за разкриване на обективната истина по делото ,че са налице лоши характеристични данни и е проявена престъпна упоритост,че обществената опасност на извършеното е завишена,такава е и личната обществена опасност на дееца.Наказанието е определено при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с редукцията по чл.58 а ал.1 НК, и е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а касационната жалба на подсъдимия Г. , изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№6/2014 г. на Апелативен съд гр.Варна, с което е потвърдена присъда по нохд.№1415/2013 г. на Окръжен съд гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :