Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 536

гр. София, 03.12.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2444 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 786 от 29.01.2020г. постановено по гр.д. № 12649/2018г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 395050 от 26.04.2018г. по гр.д. № 74074/2015г. на Софийски районен съд. С него са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС, предявени от В. С. М. против Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я., П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. за установяване собствеността на основание реституция по ЗСПЗЗ върху реални части от недвижими имоти и за предаване владението върху същите, а именно:
-спрямо ответниците Г. Г. Я. и С. Т. Т. за 729 кв.м., обозначени с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скица №15-55755/08.02.2016г., издадена от АГКК /л.49 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];
-спрямо ответника Е. Г. Я. за 250 кв.м., обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е на скица №15-55760/08.02.2016 г., издадена от АГКК /л.50 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор **** по КК на [населено място];
- спрямо ответника П. Я. П. за 795 кв.м., обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скица №15-55771/08.02.2016 г., издадена от АГКК /л.51 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];
-спрямо ответниците Б. А. Й. и Б. П. Й. за 100 кв.м., обозначени с буквите А-Б-В-Г на скица №15-55768/08.02.2016 г., издадена от АГКК /л.52 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];
-спрямо ответниците Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я., П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. за имот с идентификатор **** по КК на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца В. С. М. чрез адв. С. В. и съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/налице ли е вътрешно противоречие на мотивите, ако съдът е изложил взаимно изключващи се изводи; какъв е порокът на съдебен акт, съдържащ такива противоречиви и взаимно изключващи се изводи; 2/ какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество и длъжен ли е да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи и възражения в процеса; 3/ какъв е характера на писмен договор от 1919г. и от 1927г.; при тяхното оспорване от насрещната страна когато ищецът цели да докаже владение за повече от 20 години, започващо от сключването на тези договори, какво е необходимо да докаже със свидетелски показания и длъжен ли е съдът да прецени тези доказателства заедно с акта за нотариално завещание и техническата експертиза, приета по делото; 4/ какъв е характера на акта за нотариално завещание; има ли сила на нотариален акт и представлява ли годно, съгласно закона, основание за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ; 5/ в производство по иск по чл.108 ЗС, основан на земеделска реституция, ищецът следва ли да доказва материалноправните предпоставки за издаване на решението на ОСЗ за реституция и да установява правото на собственост върху земеделските земи; писмените договори, които не са в нотариална фарма и актът за нотариално завещание считат ли се за доказателства за наличие на право на собственост по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ; 6/ актът за нотариално завещание достатъчно доказателство ли е за правото на собственост на описаните в него имоти; ако имотите не са достатъчно добре описани в завещанието, може ли да за тяхната индивидуализация да се ползва заключението на техническата експертиза. Приложена е съдебна практика. Изтъква се и основанието очевидна неправилност.
Ответниците П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. представят писмен отговор чрез пълномощника си адв. А. като излагат подробни съображения за недопускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на разноски.
Ответницата Е. Г. Х. представя писмен отговор чрез особения си представител адв. В.. В него също се поддържа липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Иска се присъждане на възнаграждение на особения представител.
Ответникът Г. Г. Я., представляван също от особен представител - адв. П. Г., изразява становище недопускане на касационно обжалване. Моли да бъде определено и изплатено възнаграждение за участието му във въззивното и в настоящето производство.
Ответникът С. Т. Т. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищецът извежда правата си от Решение №2031/11.08.2006 г. на ОСЗГ „П.“, с което му е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 3,455 дка, VІІ кат., находяща се в строителните граници на [населено място], м. „Б.н.“, имоти с кад. №№*** и ***, нанасени в к.л. Г-12-5-Г и Г-12-6-В, състоящи се по действащия кадастрален план от части от следните имоти: от пл. № *** - 2626 кв.м., от пл. № *** - 365 кв.м., от пл. № *** - 27 кв.м., от пл. № *** 767 кв.м., от пл. № *** - 118 кв.м., от пл. № *** - 16 квм., от пл. № *** - 17 кв.м., от пл. № *** - 611 кв.м., от пл. № *** - 350 кв.м., от пл. № *** - 843 кв.м., от пл. № *** - 75 кв.м. Посочено е в решението, че имотът е установен с нотариален акт за завещание от 17.02.1956г. и два броя скици - от 1999г. и от 2003г.
За доказване правото си на собственост отпреди кооперирането ищецът е представил писмен договор от 02.06.1919 г., с който М. М. и С. М. продават на М. Сп. П. нива в района на [населено място] от 4 дка, при посочени съседи; както и договор от 29.05.1927г., с който М. С. купува нива в м. „П.“ от 1700 кв.м. С нотариално завещание от 17.02.1956 г. М. П. В. завещава на В. С. М. нива в м. „П.“, землището на [населено място]“, цялата от 4 дка и нива в м. „Л.“, землището на [населено място], от 5 дка, при посочени съседи. Идентичността на имената на М. П. В. и М. С. П. е установена със служебна бележка от район “П.”.
В отговорите на исковата молба ответниците Б. Й., Б. Й. и П. П. заявяват, че възстановяването на собствеността на ищеца е незаконосъобразно, първо, защото праводателят му не е бил собственик на завещаните ниви и второ, тъй като по отношение на притежаваните от тях имоти с идентификатори **** и **** по кадастралната карта са съществували законови пречки за възстановяване на собствеността в реални граници по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Представят доказателства за извършена замяна от ТПС комисия, последващи сделки и делба. Позовават се и на придобивна давност от 1997г.
Ответницата Е. Х. се представлява от назначен от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, който оспорва иска с доводи, че праводателят на ищеца М. П. не е бил собственик на имотите, купени с двата писмени договора. Позовава се и на придобивна давност с начало 1997г.
Ответникът Г. Г. Я., също представляван от представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва правото на възстановяване на собствеността на ищеца и предявява възражение за придобивна давност.
Ответникът С. Т. не е представил отговор на исковата молба.
Приетата техническа експертиза пред въззивния съд установява, че ПИ с идентификатор **** се припокрива със 116 кв.м. от имот №***, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива с 512 кв.м. от имот №***, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор **** се припокрива с 335 кв.м. от имот №***, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива с 81 кв.м. от имот №***, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива със 123 кв.м. от имот №***, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор **** се припокрива със 739 кв.м. от имот №***, възстановен на ищеца.Експертизата е придружена от комбинирана скица, на която е отразено застъпването на реституирания имот с имотите по стар кадастър и по кадастралната карта.
Разпитани са свидетели за притежаваните от ищеца и дядо му земеделски земи в К. и П.. Свидетелите описват двата имота със съседите им и сочат, че са обработвани от дядото на ищеца и от него самия до кооперирането.
Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като не са били налице предпоставките за реституиране на сочения от ищеца недвижим имот. Не е установено праводателят му М. В. да е бил собственик на нива от 4 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „П.“ по силата на сочените договори за покупко-продажба от 1919 г. и 1927 г., автентичността на които договори е оспорена от ответниците. Ищецът, чиято е доказатествената тежест за това, не е ангажирал доказателства за установяване истинността на оспорените договори, поради което същите не могат да легитимират праводателя като собственик. Дори да се приеме, че посочените договори за покупко-продажба са истински, то те не са породили вещно-транслативен ефект, тъй като не са сключени в предвидената от закона форма на нотариален акт - чл.219 от ЗЗД от 1892г. По-нататък съдът е посочил, че по отношение на договорите не намират приложение валидизационните закони, приети за валидиране на сделки за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти не в предписаната от закона форма.
Второто поддържано от ищеца основание за собственост - придобивна давност преди внасяне на имотите в ТКЗС, съдът е намерил също за недоказано. Приел е, че необходимия давностен срок е 20 години съгласно отменения Закон за давността, при чието действие е започнало течението на срока. Счел е, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява наличието на първия елемент от фактическия състав - упражняване на фактическа власт върху двата имота. Свидетелите сочат единствено, че ищецът и праводателя му са обработвали земеделска земя, находяща се в землището на [населено място] и [населено място], но не се установява идентичност на земята със сочените от ищеца в исковата молба ниви. Не се установява още дали ищецът и неговият праводател са упражнявали фактическа власт върху имотите постоянно и непрекъснато през целия сочен период. Твърденията за течение на давността и след внасяне на земите в ТКЗС съгласно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ съдът е счел, че не може да разгледа, защото са наведени за първи път във въззивната жалба.
По тези съображения Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., счита, че такива са налице.
Първият въпрос за противоречието в мотивите на съда не е в състояние да обуслови достъп до касационен контрол, тъй като такова противоречие не съществува. Касаторът визира посоченото от съда във фактическата част, че праводателят на ищеца е купил нивите и приетото в правните изводи, че договорите за продажба нямат транслативно-вещен ефект. Касае се от една страна до посочване на доказателствата, на които страната основава правата си и от друга страна до правните изводи, които съдът прави от тези доказателства.
Въпросът за правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество и задължението на съда да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи и възражения в процеса, не е разрешен в противоречие с практиката. Вярно е, че съдът не е обсъждал доказателствата за претендираните от ответниците Б. Й. Б. Й. и П. П. права върху имотите, но това е така, защото е приел, че ищецът не е доказал своето право на собственост /първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС/, което е достатъчно за отхвърляне на иска.
От значение за изхода на спора са следващите няколко въпроса, които обобщени се свеждат до това: дали в производство по иск по чл. 108 ЗС, основан на земеделска реституция, ищецът следва да доказва материалноправните предпоставки за издаване на решението на ОСЗ и по-конкретно да установява правото на собственост върху земеделската земя отпреди кооперирането; както и дали писмените доказателства, посочени в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са достатъчни за това доказване. Тези въпроси са свързани с наведените в жалбата оплаквания, че съдът не е следвало да разглежда възраженията на ответниците срещу решението за възстановяване на правото на собственост и по-конкретно тези, че не е доказано правото на собственост на праводателя преди кооперирането, тъй като ответниците не заявяват свои права върху имотите към същия момент /внасянето на земите в ТКЗС/. По този въпрос е налице несъответствие на обжалвания акт с посоченото от касатора Решение № 146 от 30.03.2011г. по гр.д. № 722/2010г. на I г.о., както и с принципните указания в мотивите на Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК, според които, ако в исковото производство не се повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес. Тъй като въззивният съд е приел, че е необходимо именно пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца преди обобществяването, то е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид допускането на касационното обжалване следва да бъде определено възнаграждение на особените представители на двамата ответници - Г. Я. и Е. Х. за защитата пред касационната инстанция в размер на 250лв. на всеки от тях, вносими от жалбоподателя - ищец.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 786 от 29.01.2020г. постановено по гр.д. № 12649/2018г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав по касационната жалба на В. С. М..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 300 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на особените представители на ответниците по жалбата Г. Г. Я. и Е. Г. Х., а именно адвокати П. Ц. Г. и Д. Г. В. за защитата пред настоящата инстанция в размер по 250лв. за всеки от тях, вносими от жалбоподателя - ищец по депозитната сметка на съда в едноседмичен срок от съобщението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: