5 Р Е Ш Е Н И Е № 311 гр. София, 06.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2742 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Изи Паркет” ООД, с. Бели Осъм, общ. Троян, срещу решение № 119 от 27.06.2017г. по в.т.д. № 107/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 68/09.11.2016г. по т.д. № 37/2014г. на Окръжен съд - Ловеч, е признато за установено на основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, че вписване с № 20140519165900 от 19.05.2014г по партидата на дружеството с акт на длъжностно лице към АВ –Търговски регистър по заявление А4 с вх.№ 20140513145628, по което е извършено заличаване на В. Коопс като управител на дружеството и на промени в представителството, е недопустимо, поради подаване на заявлението за това от лице без представителна власт. Касаторът моли да бъде обезсилено атакуваното решение, тъй като е постановено при липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТР от ищеца, В. Коопс. Сочи, че последният се явява трето лице като прогласяването на вписването за недопустимо няма да доведе до промяна в неговата правна сфера. Позовава се на влязлото в сила определение № 276/16.05.2016г. по т.д. № 33/2014г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от „Вико” ЕООД срещу „Изи паркет” ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ срещу решенията на общото събрание, взети на 11.04.2014г., поради предявяването му след изтичането на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и с оглед необоснованост на акта. Изложени са твърдения, че освобождаването на управителя В. Коопс и заличаването му като управител на дружеството е извършено по предвидения в закона ред - чрез взето решение на общото събрание на съдружниците на „Изи Паркет” ООД, състояло се на 11.04.2014г. Посочва, че „Вико” ЕООД е бил редовно уведомен с покана връчена на управителя му В. Коопс на 03.04.2014г. за свиканото на 11.04.2014г. общо събрание, поради което предвидения в закона 14-дневен срок за обжалване на решението започва да тече от датата на събранието и е изтекъл на 25.04.2014г. Същевременно правнорелевантният за „Изи паркет” ООД и за неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване промени, произтичащи от взетото от общото събрание на съдружниците решение, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното, а не вписването в търговския регистър. Ответната страна по жалбата - ищец по иска, В. Коопс, излага съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че ищецът В. Коопс има правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено като несъществуващо обстоятелство на заличаването му като управител на „Изи Паркет” ООД. Правният интерес в представената пред ВКС писмената защита се извежда от обстоятелството, че ищецът е едноличен собственик на капитала на „Вико” ЕООД. Последното дружество и „Булга Флоорс” ЕООД притежават по 50% от капитала на ответното дружество „Изи Паркет” ООД. Въз основа на посочени факти се твърди, че В. Коопс чрез „Вико” ЕООД е съдружник в „Изи Паркет” ООД. Страната се позовава и на чл.7 и чл.26 от дружествения договор на „Изи Паркет” ООД, като твърди, че в тях е предвидено, че съдружниците осъществяват правото си на управление на дружеството чрез В. Коопс като управител и едноличен собственик на „Вико” ЕООД и П. Виссер като управител и едноличен собственик на „Булга Флоорс” ЕООД. Поддържа се, че преценката за наличие на правен интерес от предявения иск винаги е конкретна съобразно фактическата обстановка по делото и е налице разлика в обхвата на търсената правна защита и фактическата обстановка по настоящото дело и по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС, във връзка с което е допуснато решението до касация, вкл. и обстоятелството, че по последното дело, предмет е и иска за оспорване като несъществуващо обстоятелство на вписването на друго лице за управител, след което вписване е извършено вписване на последващ управител. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС с оглед преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, предвид даденото разрешение, материализирано в решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: В мотивната част на атакуваното решение е изложено, че по делото пред първоинстанционния съд е бил спорен въпроса, дали ищецът Вилеем Коопс има правен интерес да предяви иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Окръжен съд - Ловеч в решението си е приел, че въпросът за допустимостта на предявения иск за обявяване на недопустимостта на вписването, поради това че заявлението е подадено от неоправомощено лице, е решен с влязло в сила определение № 225/19.12.2014г. по в.ч.т.д. № 359/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново. Изложени са съображения, че за да е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е необходимо вписаните обстоятелства да засягат в някакъв аспект субективни материални права на ищеца. В конкретния случай е безспорно, че ищецът е едноличен собственик и управител на съдружника в „Изи паркет” ООД – „Вико” ЕООД. В. Коопс е вписан преди процесното вписване като управител на „Изи паркет” ООД, като това обстоятелство е заличено с атакуваното вписване. Ищецът не е управител на дружеството от 19.05.2014г. и съгласно вписванията в търговския регистър П. В. е единственият управител на дружеството към настоящия момент. Според решаващия състав, с извършеното вписване е засегнато правото на В. Коопс да бъде управител на „Изи паркет” ООД, в което представляваното от него еднолично ООД е съдружник, и с евентуалното уважаване на иска му за обявяване недопустимост на вписването ще бъде възстановено положението от преди недопустимото вписване като ищецът отново ще следва да се впише като управител на дружеството. С оглед тези съображения и съобразявайки влязлото в сила определение № 225/19.12.2014г. по в.ч.т.д. № 359/2014г. на АС – Велико Търново, с което е прието наличието на правен интерес за ищеца да предяви иск за установяване недопустимостта на вписването, поради това че заявлението е подадено от неоправомощено лице, въззивният съд е приел, настоящият иск е допустим и го е разгледал по същество. Относно допустимостта на въззивното решение: Настоящият състав на ВКС напълно споделя даденото в решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС, разрешение, че по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНС, предявен от трето лице, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца. В исковата молба правният интерес на ищеца от предявяването на иска се извежда от: възможността му като управител да контролира стопанската дейност на дружеството; да управлява и представлява същото; да получава възнаграждение; от неправомерната дейност на другия управител на дружеството - П. Вассер, срещу който се твърди, че е заведен иск по чл.145 ТЗ и който е управител на „Булга Флоорс” ЕООД – изключен съдружник в „Изи Паркет” ООД, по повод на което е заведен иск по чл.74 ТЗ. С решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС е разгледана хипотезата, в която освободеният управител на търговско дружество, не е съдружник в него, а притежава дялове в друго дружество, собственик на капитала на първото дружество, като е прието, че освободеното като управител лице няма правен интерес от предявяване на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи, както заличаването му като управител, така и за вписването на друг управител на същото дружество. Мотивирано е, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право” да бъде управител. Правото на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл.123 ТЗ, принадлежи на съдружниците, а не на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, която не е член на дружеството, произтича от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки, като законодателно уредена е в чл.141, ал.4 ТЗ свободната преценка на ОСС да освободи управителя, оттегляйки овластяването му /дадения мандат/ по всяко време, без тази преценка да е обвързана с основания за освобождаване - решение № 247 от 11.01.2013г. по т.д. № 46/2012г. на II ТО на ВКС. Даденото в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време в хипотезата, в която управителят не е съдружник, като правният интерес не може да бъде обоснован единствено с качеството на управител на дружеството и с „липсата на друг път на защита”, е приложимо и в случаите, когато искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е заведен от освободения управител на ООД, който не е съдружник в него, а е едноличен собственик на капитала на едно от двете ЕООД, притежаващи по 50% от капитала на ООД-то - ответник по иска. Собственикът на капитала на ЕООД е различен правен субект от търговското дружество, поради което не може да бъде споделено възражението, че той като едноличен собственик на капитала на „Вико” ЕООД, притежаващо 50% от дяловете на „Изи паркет” ООД, се явява съдружник в „Изи паркет” ООД. В решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС също е посочено, че ако третото лице - ищец по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е съдружник в ООД, едноличен собственик на капитала на ответника по иска, в който ищецът е бил управител, това само по себе не обосновава активната му легитимация по иска. Такава легитимация би била налице, ако правото на съдружника в дружеството - принципал на управление на дъщерното дружество - ответник по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, произтича от дружествения договор, в който случай е приложимо разрешението, дадено с решение № 50/16.06.2014г. по т.д. № 1087/2012г. на I ТО на ВКС – съдружникът освен общите си права, произтичащи от членството му в дружеството – принципал, има и правото да избира и да бъде избиран и в управлението на дъщерните дружества. Посочено е, че в тази хипотеза, съдружникът би могъл да предяви иск по чл.71 ТЗ срещу дружеството с ограничена отговорност за защита на нарушени членствени права, обективно съединен с иск срещу едноличното дружество за прогласяване за несъществуващо обстоятелството за вписване на нов управител, поради отсъствие на решение, каквото устройственият акт изисква. Изходено е от разбирането, че когато собственик на едноличното ООД е юридическо лице, неговият органен представител упражнява правата на собственика в дъщерното ЕООД и управлява същото. В решение № 50/16.06.2014г. по т.д. № 1087/2012г. на I ТО на ВКС е прието, че в случаите, в които акционер е и член на управителен орган /СД/ на търговското дружество /АД/ и съгласно устава, акционерното участие е необходима предпоставка за участие в органа, то в този случай е налице разширен обем на членствени права. Това е така, поради обстоятелството, че към общите права на акционера се прибавя и реализацията на правото му да бъде избран, водещо до правото на участие и формиране на решенията на този орган. В този случай, акционерът може да се позове и на нарушени членствени права, произтичащи от участието му в СД. В настоящия случай не е налице очертаното разширяване на обема на членствените права. Даденото в практиката на ВКС разрешение е свързано с принципа, че правото на участие в управлението на дружество с ограничена отговорност принадлежи на съдружниците, като в хипотезата на членствено правоотношение в ООД, което е едноличен собственик на капитала на ЕООД, се признава правото на участие в управлението на ЕООД-то на съдружник в ООД-то, ако това е закрепено в дружествения договор на ООД-то, в което лицето е съдружник, предвид факта, че именно органният представител на ООД-то следва да съобрази дружествения договор на ООД-то при упражняване на правото си на управление на ЕООД-то. В случая обаче, две ЕООД-та са съдружници в ООД, като ищецът е едноличен собственик на капитала на едното ЕООД. Решенията относно управлението на ООД-то се взимат от общото събрание на съдружниците, които са юридически лица (ЕООД-та). Ищецът не е съдружник в ООД-то и следователно не може да се позовава на неговия дружествен договор, по който не е страна, и въз основа на него да твърди разширяване на обема на членствени права. Следва да се има предвид и факта, че едва в касационното производство ищецът очертава правния си интерес от завеждането на иска с разпоредби на дружествения договор, което е недопустимо, тъй като страните не могат да навеждат нови твърдения пред касационната инстанция. Неоснователно е и възражението на ответника по касацията, че даденото с решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС разрешение относно липсата на активна легитимация на бивш управител – не съдружник да атакува заличаването си в регистъра произтича от това, че на мястото на освободения управител е избран нов, който впоследствие е сменен. Предмет на разглеждане по това дело са три иска по чл.29 ЗТР – за установяване вписване на три различни обстоятелства, за които се е поддържа, че са несъществуващи: освобождаването на ищеца като управител на ЕООД, избор на нов управител на едноличното дружество с ограничена отговорност и смяна на седалището и адреса на управление на дружеството, поради което в мотивите си ВКС се е произнесъл като е изложил отделни аргументи за липсата на правен интерес от предявяването на всеки от исковете. Липсата на правен интерес от иска за порочност на вписването на освобождаването на управителя в цитираното решение не е обусловено от атакуването на вписването на избрания нов управител, нито е аргументирано с него. Предвид изложеното, предявеният иск е недопустим, поради недоказана легитимация на ищеца, с оглед заявените от него твърдения за наличие на правен интерес да установи недопустимост на вписването по чл.29 ЗТР на заличаването му като управител на „Изи Паркет” ООД в търговския регистър. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 119 от 27.06.2017г. по в.т.д. № 107/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново и отмененото с него решение № 68/09.11.2016г. по т.д. № 37/2014г. на Окръжен съд – Ловеч, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.