Р Е Ш Е Н И Е № 483 София, 28 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1594/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения С. Н. М. за възобновяване на нчд № 155/13г. по описа на Районен съд-Добрич. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд при групиране на наказанията не е зачел времето на предварително задържане на М. по нохд № 1402/11г. по описа на РС-Добрич. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но е неоснователно. Твърди, че извършеното групиране е правилно, а що се касае до искането за приспадане на задържането под стража, компетентен да стори това е прокурорът по реда на чл.417 от НПК. Адвокат Б., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважаване на искането за възобновяване, което намира за основателно, тъй като при постановяване на определението за групиране първоинстанционният съд не е обсъдил и приспаднал времето на предварително задържане. Осъденият С. М. моли за уважаване на искането му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. По предложение на РП-Добрич, относно провеждане на производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в РС-Добрич е било образувано нчд №155/13г. С определение № 13 от 18.03.2013г. съдът на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определил на С. М. едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода по нохд № 1294/12г. и по нохд № 930/12г., и двете дела по описа на РС-Добрич. На основание чл.61 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 от НК, съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено на М. с определение № 86 от 19.07.2011г. по нохд № 1402/11г. по описа на РС-Добрич, като на основание чл.61 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.1 от НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието, считано от 25.04.2012г. Единственото оплакване в искането за възобновяване, поддържано и от служебния защитник, е за допуснато нарушение на закона, което се изразява в пропуск на първоинстанционния съд при групиране на наказанията да зачете времето на предварително задържане на осъдения по нохд № 1402/11г. по описа на РС-Добрич. От гореизложените фактически положения е видно, че относно наказанието по нохд № 1402/11г., е постановено отделно изтърпяване, като е приспадната на основание чл.25, ал.2 от НК само изтърпяната част. Твърденията на осъдения за предварително задържане по нохд № 1402/11г. не намират опора в данните, събрани от първоинстанционния съд, съдържащи се в свидетелство за съдимост, копие от бюлетин и копие от определението, с което е одобрено споразумение по реда на чл.381 от НПК. Последните не сочат на приложение на чл.59 от НК по нохд № 1402/11г., поради което РС-Добрич при групиране на наказанията в производството по чл.306 от НПК, не е приспаднал от наказанието по това дело времето на предварително задържане. Видно от справка изх. № 438/12г. на прокурор при ВРП, осъденият М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, но по друго делото, а именно по нохд № 930/12г., като времето на изпълнението й е било зачетено с постановление от 02.08.2012г. на ВРП. Искането на осъдения за възобновяване на производството и приложение на разпоредбата на чл.417 от НПК от страна на съда е неоснователно, тъй като това правомощие е изцяло от компетентността на прокуратурата при привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди. При установяването на данни за предварително задържане на осъдения М. по нохд № 1402/12г. по описа на РС-Добрич, което по принцип обуславя приложението на чл.59 от НК, тази разпоредба следва да се приложи от прокурора с постановление/когато това не е сторено от съда/, без да е необходимо възобновяване на производството и намеса на съда. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения М. за възобновяване на производството на посоченото от него основание, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. М. за възобновяване на производството по нчд №155/13г. по описа на РС-Добрич. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: