1 Р Е Ш Е Н И Е № 243/15 г. София, 11.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5446/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на Х. Х. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1435/28.07.2015 г. по гр.д.№ 707/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Основанието за исканата отмяна е чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците [фирма], М. Г. Д., А. В. Щ. и В. С. Щ. оспорват молбата и считат, че не са налице основания за отмяна на решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Решение № 1435/28.07.2015 г. по гр.д.№ 707/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е постановено по искове на Х. Х. Д. с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, като с решението тези искове са отхвърлени. Прието е, че ищцата не е собственик на претендираните от нея 30 кв. м. и че не е налице грешка в кадастралната карта от 2009 г. относно заснемането на тази площ в рамките на имот с идентификатор № 56784.518.1511, вместо към собствения на ищцата имот с идентификатор № 56784.518. 704. Прието е, че спорната част правилно е заснета в рамките на имота на ответниците, тъй като е извън закупения от наследодателя на молителката през 1938 г. съседен парцел VІІ. Като реална част от парцел мястото не би могло да се придобие по давност, поради което е отхвърлен и иска по чл.108 ЗС. Изводите на съда почиват на заключенията на две съдебно- технически експертизи, както и на представените писмени доказателства- скици, извадки от предходни планове и др., а също и на гласни доказателства. В молбата за отмяна се поддържа, че са открити нови писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на делото. Представят се скица със заверка от 26.03.2013 г. и проект за изменение на дворищната регулация със заверка от 10.08.2015 г. От представената скица е видно, че тя е издадена във връзка с определяне на строителна линия за постояване на сграда в парцел ІІ, който е съседен на имота на молителката. Скицата е по плана за улична регулация от 1911 г. и за дворищна регулация от 1911 и 1934 г., при действието на които праводателят на молителката е придобил своя имот с нот.акт № 93/ 38 г. Тези планове и статута на имота според тях са изследвани от назначените по делото съдебно-технически експертизи, а също и от съда и направените въз основа на тези доказателства изводи са залегнали в решението му. В този смисъл представената с молбата за отмяна скица- извлечение не представлява нови писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение. Данните, съдържащи се в тази скица относно имотните граници / ка то под такива следва да се разбират границите, отговарящи на обема на придобитото от наследодателя на молителката право на собственост през 1938 г., а не материализираните на място или фактически граници на ползването/ са били известни на съда и са обсъдени от него в решението. Останалата съдържаща се в скицата информация, на която се позовава молителката, от своя страна е без значение за конкретния спор, тъй като е дадена с друга цел, а именно за определяне на строителната линия и разположение на бъдещото застрояване на парцела. Обстоятелството, че на скицата е отразена като защрихован триъгълник и спорната част, която е предмет на настоящото дело, също не може да обоснове други изводи, тъй като придобитият от наследодателя на молителката имот е в рамките на парцел VІІ съгласно дворищната регулация от 1934 г. и няма данни защрихованата част впоследствие да е била придадена към същия парцел. Доколкото се представят два нотариални акта за места, които са придадени по регулация, те са части от друг съседен имот- имот 4, който се намира от северната страна на имота на наследодателя- нот.акт № 160/ 58 г. и нот.акт № 112/ 64 г. Тези обстоятелства също са обсъдени от въззивния съд и няма основание да се приеме, че би достигнал до други изводи, ако беше налична и скицата, представена с молбата за отмяна. Втората скица- проект за изменение на дворищната регулация също не представлява ново писмено доказателство, тъй като е била представена при разглеждане на делото- стр.-16 и 17, но в увеличен вид при ксерокопирането, и е обсъдена от съда. По изложените съображения и на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Х. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1435/28.07.2015 г. по гр.д.№ 707/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Осъжда Х. Х. Д. да заплати на [фирма], М. Г. Д., А. В. Щ. и В. С. Щ. разноски по делото за настоящото производство в размер общо на 1200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: