3 Р Е Ш Е Н И Е №737 София,10.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря А. Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 517/2010 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Н. М. А., Д. Н. А. и Р. Н. А. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение на П. районен съд, Х състав № 25 от 26.03.2001г. по гр.д.№ 2972/2000г. , оставено в сила с решение на П. окръжен съд по гр.д.№ 1424/2001г. и на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение № 1541 от 09.09.2003г. по гр..д.№ 1296/2002г. с което е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл.32 ал.1 т.2 З. /отм./. Молителите твърдят, че с влязло в сила на 27.01.2010г. решение от 11.12.2008г. по гр.д.№ 1415/2008г. на П. районен съд е прието за установено, че И. К. Х. като вещо лице по непредпазливост е дала невярно заключение, прието в съдебно заседание на 20.09.2000г. по гр.д.№ 2972/2000г. , което е основание за отмяна по чл. 303 т.2 ГПК. С определението по чл.307 ГПК № 361 А/10 от 28.04.2010г. е прието, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.2 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът С. Б. С. изразява становище, че влязлото в сила решение по чл.124 ал.5 ГПК е ирелевантно за спора, тъй като заповедта за изменението на ПУП за УПИ V-964 и УПИ VІ-968 кв.15 по плана на кв.”Христо Б.” – север гр.П. № 1518 от 04.07.2006г. на кмета на Община П. е влязла в сила. Налице е и влязло в сила определение на П. районен съд по гр.д.№ 97/2005г., с което е прекратено производството по иска с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР, предявен от Д. А. и Р. А., освен това съществуването на плана от 1929г. не е нововъзникнал факт. С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е прието за установено по иска с правно основание чл.32 ал.1 т.2 З. / отм./, по отношение на Н. М. А., Д. Н. А. и Р. Н. А., че Ж. И. С. към 1984г. е била собственик на 17 кв.м. – част от дворно място от 651 кв.м. , съставляващо имот пл.№ 964, за който е отреден парцел V-964 кв.15 по плана на кв.”Христо Б.”, гр.П. както и че в кадастралната основа на действащия регулационен план на кв.”Христо Б.” , одобрен през 1984г. е допусната грешка, изразяваща се в неточно заснемане на границата между имоти № 964 и 968 от кв.15 като вместо да възпроизведе границата на плана от 1954г. , същата е изместена по посока на имот пл.№ 964. Решаващите изводи на съда се основават на заключението на вещото лице Х., прието в съдебното заседание на 20.09.2000г. , че първият регулационен план за спорните имоти е одобрен през 1954г. , по който имотът на ищците е заснет с пл.№4, а на ответниците – с пл.№ 5. През 1969г. е одобрен нов регулационен план в кадастралната основа на който имот пл.№4 е заснет като пл. № 964, а имот пл.№5 – като пл.№ 968. С последващия план от 1984г. планоснимачните номера се запазват като са отредени парцел V-964 и VІ-968. Налице е разлика на лицето към улицата между имотните граници на имот пл.№4 с тези на имот пл.№ 964, изобразена графично на изготвената от вещото лице скица , приобщена към решението. Следователно изводите на съда по иска по чл.32 ал.1 т.2 З. /отм./ са изградени изцяло върху заключението на вещото лице. С влязлото в сила решение по иска по чл. 124 ал.5 ГПК е признато престъпното обстоятелство, че вещото И. Х. по непредпазливост е дала невярно заключение. В това производство е установено от заключението на вещото лице Г., че първият план за имотите е утвърден с плана от 1929г., който се съхранява в Държавен архив гр.Пловдив. По този план уличната регулация е одобрена с Указ № 485 от 02.12.1929г., а дворищната регулация със заповед № 3364 от 02.12.1929г. имотите са заснети с пл. № 248, за който е отреден УПИ V и пл.№ 249, за който е отреден УПИ ІV. В плановете от 1969,1984 и 1994г. спорната граница е заснета по плана от 1929г., а единственото отклонение е по плана от 1954г., според който е допусната поправка на кадастралната основа по чл.32 ал.1 т.2 З. /отм./ . От изложеното следва , че решаващите изводи на съда , обусловили крайният резултат по делото се основават на неистинност на заключението на изслушаното по делото вещо лице, която е установена по предвидения в закона ред – решение на гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК и е осъществен фактическият състав на отмяната по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Доводите на ответника, свързани с правното действие на плана от 1929г. не са относими към производството за отмяна след като с влязлото в сила решение е прието за установено, че именно в несъобразяването на този план от вещото лице се състои невярното заключение. Съществуването на плана и възможността да бъде издирен и проверен от вещото лице при изготвяне на заключението му биха имали значение при направено искане за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като само в този случай е необходимо документът да е новооткрит т.е. да е съществувал при разглеждането, но да не е могъл да бъде издирен, за да бъде съобразен при решаването на спора. Отмяната по чл.303 т. 2 ГПК изисква единствено установяване по надлежния ред – влязла в сила присъда или решение по чл.124 ал.1 т. 5 ГПК на изброените престъпни обстоятелства , стоящи в основата на решението, какъвто е и разглеждания случай. Доколко предвижданията на плана от 1929г. биха довели до друг правен резултат по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗУТ /отм./ е въпрос по същество, който следва да бъде преценяван при новото разглеждане на делото. Прекратяването на производството по гр.д.№ 97/2005г. на П. районен съд по иск с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР, предявен от Д. Н. А. и Р. Н. А. също не води до неоснователност на молбата за отмяна , защото то не е относимо към фактическия състав на чл.303 ал.1 т.2 ГПК, това се отнася и до влязлата в сила заповед за изменение на кадастралния план , издаването на която е обусловено от разрешаване на спора за материално право по чл.32 ал.1 т.2 З./отм./. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл.303 т.2 ГПК по молбата на Н. М. А., Д. Н. А. и Р. Н. А. влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение № 1541 от 09.09.2003г. по гр..д.№ 1296/2002г. и въззивното решение на П. окръжен съд от 26.02.2002г. по гр.д.№ 1424/2001г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд от фазата на разпоредителното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: