8 Р Е Ш Е Н И Е № 90 град София, 11.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Надя Цекова ...................................................................... и в присъствието на прокурора Кирил Иванов ................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 2161 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите П. Д. Д. (чрез адв. А. А.) и подсъд. Г. Т. Г. (чрез адв. Е. Т.) против решение № 296 от 29.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 543/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав с искания за намаляване на наказанията им като явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Постъпили са и жалби от частните обвинители и граждански ищци М. Й. С. (чрез адв. К. К.) и Д. Й. С. (чрез адв. В. К.) с искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, или на фазата на досъдебното производство, а като алтернатива – за изменение на решението чрез увеличаване на присъдените граждански обезщетения. В жалбите е наведено отново касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за това, че наказанията на двамата подсъдими снизходително са определени в нарушение на констатирания превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, заради което се иска увеличаването им на 25 години лишаване от свобода. Наведени са и съображения за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с предприетото от апелативния съд преквалифициране на задружната престъпна дейност на подсъдимите, вместо връщане на делото на досъдебното производство. Процесуални нарушения са забелязани при превратното тълкуване на събраните доказателства относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което е повлияло и върху правилността на формираното вътрешно убеждение. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият П. Д. Д. и неговият защитник адвокат А. поддържат жалбата по изложените в нея мотиви за несправедливост на наказанието. Подсъдимият Г. Т. Г. и защитникът му адвокат Т. подновяват искането си за намаляване на санкцията по съображения, че не били обсъдени данните за личността на подсъдимия, отношението му към извършеното, отсъствието на личен мотив за извършване на убийството и водещата инициатива на другия съучастник. Гражданските ищци и частни обвинители М. Й. С. и Д. Й. С. не вземат становище по делото. Повереникът адвокат К. К. в писмено становище поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Повереникът адвокат В. К. подновява възраженията си от касационната жалба за занижено санкциониране на двамата съпроцесници и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Възразява и срещу процесуалното бездействие на въззивния съд, който не е върнал делото на досъдебното производство за отстраняване на нарушенията, допуснати при повдигане на обвинението. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита наказанията за справедливо определени и пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Исканията на частните обвинители за връщане на делото на фазата на досъдебното производство приема за неоснователни, но подкрепя претенциите им за увеличаване на присъдените граждански обезщетения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 8 от 19.03.2013 г. по н.о.х.д. № 23/ 2009 г. Пернишкият окръжен съд признал подсъдимите П. Д. Д. и Г. Т. Г. за виновни в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК им наложил наказания от двадесет и две години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяването им в затвор. Съдът признал двамата подсъдими за невинни по първоначално повдигнатите им обвинения за извършени две престъпления: по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, след като преквалифицирал двете деяния в едно престъпление. При изпълнение на наказанията лишаване от свобода първата инстанция приспаднала, на основание чл. 59 от НК, предварителните задържания на подсъдимите с мерки за неотклонение „задържане под стража”. Окръжният съд присъдил на гражданските ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди от насилствената смърт на пострадалия, както следва: на дъщерите М. Й. С. и Д. Й. С. – обезщетения в размер от 110 000 лева, на малолетната дъщеря М. Й. С. – в размер на 90 000 лева, а на Т. С. Д., с която пострадалият живеел в едно домакинство – обезщетение в размер на 40 000 лева, заедно със законовите лихви от 25.11.2011 г. до окончателното им изплащане. Подсъдимите били осъдени да заплатят на ищците имуществени вреди, както и разходите им по делото. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. С решение № 296 от 29.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 543/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав изменил присъдата, като преквалифицирал престъпната дейност на двамата подсъдими от грабеж, придружен с убийство в две отделни престъпления – убийство по особено мъчителен начин, с особена жестокост и с користна цел, както и кражба, и отново при условията на чл. 58а от НК им наложил наказания от 22 години лишаване от свобода (за убийството) и от 2 години лишаване от свобода (за кражбата), а на основание чл. 23 от НК определил едно общо най-тежко наказание за всеки от дейците в размер на двадесет и две години лишаване от свобода. Въззивният съд изменил присъдата, като увеличил обезщетенията за неимуществени вреди на М. Й. С. от 90 000 лева на 100 000 лева и на Т. С. Д. от 40 000 лева на 50 000 лева, а намалил обезщетенията за неимуществени вреди на М. Й. С. и на Д. Й. С. – от 110 000 лева на 90 000 лева, както и дължимите от подсъдимите държавни такси от 14 000 лева на 13 200 лева. В останала част апелативният съд потвърдил присъдата на Пернишкия окръжен съд. Първоинстанционното производство приключило по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като подсъдимите П. Д. Д. и Г. Т. Г. признали изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират нови доказателства за тези факти. Окръжният съд преценил, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие, на посоченото в чл. 371, т. 2 от НПК основание. Въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон с преквалифициране на задружната престъпна дейност на двамата съпроцесници. По този начин той е отстранил същественото нарушение на процесуалните правата на подсъдимите, допуснато с първоинстанционната присъда. Макар и съответна на фактите квалификацията на престъпната деятелност в грабеж, придружен с убийство, не е могла да бъде извършена от окръжния съд, тъй като престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК е по-тежко наказуемо от това по чл. 116, ал. 1 от НК (заради предвиденото наказание конфискация на имуществото), а прокурорът не е направил изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 от НПК. Въззивната инстанция не е имала основания да върне делото на досъдебната фаза от процеса, тъй като порокът в обвинителния акт не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.т. 2 – 4 от НПК и не е довел до нарушаване на процесуалните права на подсъдимите по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Пределите на обвинението се очертават от обвинителната власт, като съдът няма правомощия да разпорежда за неговата корекция, освен когато то е неясно и поради това – накърнява правото на защита на обвиняемия. Затова и Софийският апелативен съд не е упражнил правомощията си по чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК. Непрецизната квалификация поначало не засяга правата на частното обвинение, а обвинителната власт не е в състояние да наруши собствените си права с обвинение, което сама е повдигнала. Изложените в касационните жалби на частните обвинители доводи за процесуални нарушения касаят начина на индивидуализиране на наказанието, поради което се вместват в касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанията на подсъдимите П. Д. Д. и Г. Т. Д. за извършеното от тях убийство са явно несправедливи, поради което подадените от тях касационни жалби се явяват основателни. Както окръжният съд, така и въззивната инстанция приели за най-подходящо по вид наказанието „доживотен затвор”, но не изложили мотиви за тези свои съждения. Това наказание поначало изисква задълбочено обсъждане на всички индивидуализиращи предпоставки, които да позволят извеждането на достатъчно обоснован и аргументиран извод, че деецът не може да бъде поправен с друго наказание и затова следва да бъде принудително изолиран от обществото до края на живота му. Подобен извод не е направен от съдилищата. Личността на двамата подсъдими (сравнително младата им възраст на 25 г. (подсъд. Г.) и на 28 г. (подсъд. Д.) и предишните им осъждания предимно за кражби) не разкрива нужните характеристики, които да подкрепят заключение за изключително високата обществена опасност на дейците. Следователно подбраното от въззивния съд наказание не се оказва най-подходящото за извършителите на разглежданото убийство. Затова и обжалваният съдебен акт подлежи на изменение, като наказанието „доживотен затвор” бъде заменено със следващото предвидено от закона – „лишаване от свобода” в размер на 20 години. При определяне на размера на санкцията касационният съд съобрази тежестта на извършеното убийство, многобройните му квалифициращи предпоставки, множеството удари с нож по различни части на тялото на пострадалия, извършени и от двамата подсъдими, предприетата от тях предварителна подготовка (набавяне на метална щанга, поставянето на качулка (подсъд. Г.) и на шапка (подсъд. Д.) с прорези за очите), заличаването на следите от убийството (забърсването на кръвта от пода, изхвърлянето на трупа, на дрехи, завивки, обувки и на оръдието на убийството на различни места далеч от местопрестъплението, чрез използването на автомобила на пострадалия), предходните съдимости. Като смекчаващи обстоятелства могат да бъдат отнесени направените частични самопризнания в хода на досъдебното производство от двамата подсъдими и съдействието им за издирване на веществените доказателства по делото. Съдът не установи различен принос в извършеното убийство от съизвършителите, каквото становище е залегнало в касационната жалба на подсъд. Г. Т. Г.. Обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа значимо разграничение между отделните действия на двамата съпроцесници. Тези факти са признати от подсъдимите в проведената от окръжния съд процедурата на съкратено съдебно следствие. Описаните в съдебните актове факти също не представят поведението на подсъд. Г. с по-малко участие в изпълнителното деяние от това на другия съучастник. Затова и размерите на наказанията на двамата са отмерени равностойно. Проведената процедура по глава Двадесет и седма от НПК с признание на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК налага задължителното определяне на наказанието по чл. 58а от НК, а съобразно изискванията на алинея първа размерът на лишаването от свобода се намалява с една трета. Подлежащите на изпълнения в затвор санкции от подсъдимите П. Д. и Г. Г. за извършеното от тях убийство са в размер на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода и чрез тях могат да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК, като през време на принудителния пенитенциарен престой да бъде отнета възможността от осъществяване на други престъпни прояви. Наказанията на подсъд. Д. и подсъд. Г. за извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК в размер на две години лишаване от свобода се явяват съответни на обществената опасност на извършеното престъпление против собствеността, на личността на извършителите и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което могат да съдействат за постигане на целите на наказанието. На основание чл. 23 от НК на подсъдимите Д. и Г. следва да бъде определено за изпълнение едно общо най-тежкото наказание измежду наложените в размер на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. Първоначалният строг режим за тяхното изпълнение се запазва, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Касационният съд не намери за основателни претенциите на гражданските ищци М. Й. С. и Д. Й. С.. Присъдените им обезщетения за неимуществени вреди по загубата на техния баща се приемат за справедливо оценени на паричната сума от 90 000 лева, заедно с лихвите от датата на забава до окончателното им изплащане. На този размер подлежи на възмездяване и болката на третата дъщеря на убития, която ще израсне без бащини грижи и без да може опознае своя родител. Тези обстоятелства са били взети предвид от въззивния съд, който е съобразил малолетната възраст на М. С. ( [дата на раждане] – четири дни преди убийството), за да увеличи нейното обезщетение допълнително с още 10 000 лева. Преценявайки разликата в нуждите на отделните ищци апелативният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е завишил обезщетенията на М. С. и на нейната майка Т. С. Д., с която пострадалият е живеел съвместно, и е намалил обезвредата на по-големите деца на убития Й. Д. С., преценявайки ги за високи. Съдът не откри нови обстоятелства, които да налагат увеличаване на обезщетенията на гражданските ищци М. и Д. С., поради което касационната им жалба в тази им част следва да бъде отхвърлена. Въпросите по приложението на чл. 53 от НК могат да бъдат решени в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК по инициатива на частните обвинители или по служебен почин на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 296 от 29.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 543/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав, като НАМАЛЯВА по чл. 58а, ал. 1 от НК наложените на подсъдимия П. Д. Д. и на подсъдимия Г. Т. Г. наказания за извършеното убийство и по чл. 23 от НК на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.