Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 287
София, 05.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Е. Марков
Ирина Петрова

при секретаря ……………..................................…. и с участието на прокурора.............................................., като изслуша докладваното от съдията Е. Марков т. д. № 2281 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по съвместната касационна жалба с вх. № 11888 от 4.VІІ.2076 г. на В. Й. Л. и Ю. С. В., вторият действащ лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца А. Ю. С. и Е. Ю. С. – всички от [населено място], [община], област В., подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1104 на Софийския апелативен съд, ТК, 10-и с-в, от 12.V.2017 г., постановено по гр. дело № 4621/2016 г., с която са били отхвърлени техните обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ответната „Застрахователна компания О. - клон България” /К./ за разликите над присъдените им застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на загиналата в резултат от процесното ПТП на 23.VІІІ.2013 г. Елиза К. Б. от по 100 000 лв. за малолетните и от по 50 000 лв. за пълнолетните ищци до пълните предявени размери на тези техни искови претенции, а именно по 300 000 лв. за всяка едно от децата и съответно по 200 000 лв. за В. Йодр. Л. и Ю. С. В..
Оплакванията на четиримата касатори са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл.чл. 51 и 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им искове срещу застрахователя за обезщетяване на понесените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на родственицата им да бъдат уважени в пълните предявени по делото техни размери, вкл. „ведно със законната лихва върху вземанията от датата на деликта /23.VІІІ.2013 г./ и до окончателното изплащате на обезщетенията.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата четиримата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „При причинено от страна на виновния водач на МПС пътнотранспортно произшествие, дори когато пострадалият пътник е пътувал в същото МПС в нарушение на ЗДвП, но без последното да е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието, възможно ли е гражданският съд, разглеждащ пряк иск срещу застрахователя, да определи такава степен на съпричиняване на вредоносния резултат, която като величина да е равна на каузалния принос на виновния водач?”
2./ „Обвързан ли е съдът от решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с което е определен различен процент на съпричиняване, което решение се отнася за друго увредено лице от същото престъпление?”;
3./ „Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Застрахователна компания О. – клон България” К. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на дължимо юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не били посочени въпроси, обуславящи изхода на спора, както и че формулираният въпрос за обвързаността на съда от решение, с което е определен различен процент на съпричиняване за друго увредено лице от същото престъпление, бил „несъществен” и затова не можел да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на В. Й.. Л. и Ю. С. В. . действащ лично за себе си и като законен представител на двете си малолетни деца А. и – всички от [населено място], [община], област В., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 39/20.ІІ.2017 г. на състав на ВКС, ІV-то г.о. по т. дело № 60101/2016 г. относно същото ПТП, настъпило на 23.VІІІ.2013 г. (изразяващо се в преобръщането на лекотоварния автомобил „И.”, модел „Турбо дейли” с ДК [рег.номер на МПС] при навлизане в опасен десен завой с превишена скорост в отсечката [населено място] – главен път Е-79) и при съобразяване на задължителната практика на ВКС, обективирана както в ППВС № 1/18.ХІ.1963 г., така и в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., е било прието, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт следва да се вземат предвид обстоятелствата, при които е било извършено увреждането, като същите не могат да бъдат ирелевантни и при определяне степента на конкретния принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Затова, когато последният е бил „принуден към такова поведение, а не го е предприел по свое желание, съдът не може да не отчете този факт при вземането на решение да намали ли дължимото обезщетение и с колко”. В резултат спора по делото, въведен с прекия иск срещу застрахователя, е бил пререшен въз основа на ключовия за изхода на делото извод на състава на ВКС, че приносът на ищеца към увреждането „не може да бъде определен в същата степен, каквато би имал приносът на лице, предприело пътуване в същите условия, без да е принудено за това” и степента на съпричиняване е била ограничена до 1/3 /една трета/, а определеното от низовите съдилища обезщетение - намалено с тази част.
Както е било прието с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 193/22.ХІІ.2015 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 912/2015 г., „влязлото в сила решение на друг състав от същия съд по идентичен иск срещу същия ответник, няма задължителна сила за новия състав и това е така, защото не е налице идентичност при ищците, а пределите на силата на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 във вр. чл. 297 ГПК са очертани единствено за влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание”. Според текста на чл. 300 ГПК единствено влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но за разлика от наказателния процес /чл. 13 НПК/, при който основен принцип е този на разкриване на обективната истина, то в гражданския процес принципът на”установяване на истината” /по чл. 10 ГПК/ е свързан с търсене на формалната истина. Ето защо формалната истина, установена на база „фактите, които са били от значение за решаването на делото” в предходни влезли в сила съдебни решения, не може да бъде задължителна за състава, който разглежда идентична претенция, предявена от друг ищец.
В процесният случай обаче, въпросът с пор. № 3 от изложението на четиримата касатори по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им се поставя както с оглед на конкретните им оплаквания, наведени в нея, но така също и с оглед на практиката на Европейския съд по правата на човека и, в частност, Решение № 47460/07 г. „Р. и др. с/у С.”, в което ЕСПЧ посочва, че „Общественото доверие в правосъдието безспорно е сред най-важните компоненти на всяка система, основана на принципа за върховенството на закона. Противоречивото отсъждане на различни състави в рамките на един и същ съд по идентични искове е в нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС”. На тази плоскост релевираният въпрос /с пор. № 3/ се явява такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като определянето на конкретен процент на съпричиняване на вредоносния резултат в процесния случай се явява обусловено от непълнота в текста на чл. 181, ал. 2 ППЗДвП, установима при съпоставката му с текста на чл. 134, ал. 2 от ЗДвП, където се съдържа изискването „да бъде осигурена тяхната /на превозвани в каросерията на товарен автомобил лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар – бел. на ВКС/ безопасност” – преди всичко посредством ограничаване на броя им до: „един човек за всеки тон полезен товар, но не повече от 8”.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК ще следва да бъде определен размера на допълнителната държавна такса, дължима общо от четиримата касатори на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В тази връзка от значение е съдопроизводственото правило на чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК, предвиждащо, че на принудително изпълнение подлежат и „осъдителните решения на въззивните съдилища”, докато в процесния случай в полза на четиримата касатори дори има влязло в сила /като необжалвано от застрахователя/ решение на САС, с което – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - са им били присъдени обезщетения за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер общо на 300 000 лв. (триста хиляди лева), вкл. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на деликта /24.VІІІ.2013 г./ и до окончателното им изплащане.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1104 на Софийския апелативен съд, ТК, 10-и с-в, от 12.V.2017 г., постановено по гр. дело № 4621/2016 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
УКАЗВА на четиримата касатори чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК адв. Й. Д., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представят в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер ОБЩО на 6 000 лв. (шест хиляди лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2