Ключови фрази
Измама по чл. 209 ал. 1 и 2 и чл. 210 в особено големи размери * доказателства и доказателствени средства * рецидив

Р Е Ш Е Н И Е
№ 410

Гр.София, 26 януари 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав,



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

при секретар НАДЯ ЦЕКОВА
и в присъствието на прокурор ВEЛИНОВА
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело № 1284/2014 г. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искането на градския прокурор на Софийската градска прокуратура за възобновяване на нохд.№ 655/2009 г. на Софийския районен съд и отмяна на протоколното определение от 11.5.2011 г. на наказателно отделение, 105 състав, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу Л. Н. Й. при условията на чл.382 НПК. Връщането на делото за ново разглеждане е мотивирано с основанието по чл.422, ал.1, т.1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането, но на основанието по чл. 422 ал.1 т.3 НПК.
Осъденият Л. Н. Й. – лично и чрез служебния защитник, поддържа, че искането е основателно и делото следва да се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира искането за основателно по следните съображения:
Софийският районен съд е образувал нохд.№ 655/2009 г. по внесения обвинителен акт с обвинение срещу Й. за извършено престъпление по чл.211 пр.2 вр.чл.210, ал.1, т.5 вр.чл. 209, ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б. А НК. Съдът с посоченото определение от 11.5.2011 г. одобрил споразумението между прокурор от Софийската районна прокуратура и защитника на подсъдимия. При условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК му наложил наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода като му определил първоначален строг режим и изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Квалификацията на деянието при условията на чл.29, ал.1 б.А НК е изведена от преценката на данните, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост, според която с присъдата по нохд № 141/1997 г. на Севлиевския районен съд за престъпление по чл. 214 ал.2 т.1, т.2,т.4 вр.чл.18, ал.1 НК Й. е осъден на 3 години лишаване от свобода и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му, вместо действителното съдържание на присъдата, с която е постановено приложението на чл.66, ал.1 НК и срок на изпитание от 5 години. От това следва, че престъплението по нохд № 655/2009 г. към момента, когато е извършено -13.1.2004 г., Й. е бил осъден само по дело № 141/1997 г.
С присъдата от 29.10.2009 г. по нохд № 1310/2008 г. на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 3.2.2010 г.,е осъден на 5 години лишаване от свобода и му е определен строг режим за изтърпяване на това наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С протоколно определение Пловдивският районен съд е приложил чл. 25 ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК и е наложил общо наказание от определените по нохд № 6947/2004 г., нохд № 5194/2003 г.-и двете на Софийския районен съд и нохд № 1310/2008 г. на Пловдивския районен съд-5 години лишаване от свобода, при изпълнението на което е констатирана допуснатата в справката за съдимост грешка. Върховният касационен съд е възобновил нохд № 1310/2008 г. на Пловдивския районен съд, отменил е присъдата и го е върнал за ново разглеждане.
От изложеното следва, че доказателството, въз основа на което е квалифицирано поведението на Й. като престъпление по чл.211, извършено при условията на опасен рецидив според обвинителния акт, внесен по образуваното нохд № 655/2009 г. и на което е основано споразумението, е неистинско. Квалификацията е незаконосъобразна тъй като към момента на извършване на престъплението-13.1.2004 г., е бил осъждан само дин път с присъдата по нохд № 141/1997 г. на Севлиевския районен съд, приложен е чл.66, ал.1 НК и не е рецидив по см.на чл.29 ал.1 б.А НК.
Справката за съдимост е писмено доказателствено средство, с което се установява съдебното минало на конкретно лице и данните в него са от съществено значение при решаване на въпроса за квалификацията на деянието за определяне на наказанието. Съдът при разглеждане на делото и одобряване на споразумението не е знаел, че по делото се съдържа неистинско доказателство, а това е основание по смисъла на чл.422, ал.1, т.1 НПК за отмяна на постановеното по чл. 382 ал.7 НПК определение да одобряване на споразумение.
Предвид изложеното и на осн.чл.425, ал.1 т.1 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 655/2009 г. на Софийския районен съд, ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.5.2011 г. на наказателно отделение, 105 състав, с което е одобрено споразумение на осн.чл.382 ал.7 НПК по отношение на осъдения Л. Н. Й.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: