Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно наказание * обезщетение за оставане без работа * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * отмяна на уволнение


5

Р Е Ш Е Н И Е


№ 363

С. 10.01. 2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 354/2011 г.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощник ю.к. Кр. Паунова срещу въззивно решение № 533 от 1.12.2010 г. по гр. дело № 932/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 25 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 915/2009 г. на Ботевградския районен съд, с което са уважени предявените от Д. С. М. срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 0000/1036 от 5.10.2009 г. на изпълнителните директори на дружеството, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “управител” на Финансов център- Б. и за осъждане на дружеството да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 12 000 лв. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, като искането то да бъде отменено.
С определение № 897 от 12.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите свързани с приложението на чл.193, ал.1 КТ и по конкретно относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения, допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя и относно момента, от който започва да тече срокът по чл.194, ал.1, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Ответницата Д. С. М., чрез адв. Г. Д. изразява становище, че решението е правилно и следва да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Д. С. М. срещу [фирма], [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са уважени, Софийският окръжен съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивните разпоредби на чл.193, ал.1 КТ, чл.194, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ. Приел е, че поисканите от работодателя обяснения не са за конкретно извършени от М. нарушения, а са общо изложени, и тъй като не са посочени конкретните нарушения, индивидуализирани по предмет и време, за да може служителят да организира защита си е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Приел е, че е нарушена императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в заповедта не били описани нарушенията, както и времето на извършването им. Н. на нарушенията не позволявало да бъде извършена преценка дали преклузивният срок по чл.194, ал.1 КТ е изтекъл.
По въпросът за приложението на чл.193, ал.1 КТ и по конкретно относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения, настоящият съдебен състав намира, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения- № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; № 629/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. Тълкуването на закона по поставения въпрос е в следния смисъл: Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията.
По въпросът допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя е дадено разрешение в решение № 171 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г.на ВКС, ІІІ, където е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. Съобразно дадено в решение по гр.д. № 278 /2011 на ВКС, IV г.о. разрешение задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя.
По въпросът относно момента, от който започва да тече срокът по чл.194, ал.1, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г.о., че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
При така дадените отговори на поставените въпроси настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
За да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение съдът е приел, че са нарушени императивните норми на чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ, т.е. че са допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта.
Предвид дадения отговор на поставения въпрос по приложението на чл.193, ал.1 КТ настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на въззивния съд за нарушение на посочената законова норма. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в случая задължението на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ да поиска и приеме обясненията на М. за дисциплинарните нарушения преди налагане на наказанието е спазено. В отправеното от работодателя писмо изх. № 1112/1.01.2009 г. е посочено, че М. следва да даде обяснения във връзка с констатирани нарушения на вътрешни процедури за работа в банката, изразяващи се в неупражняване на контрол върху касови наличности във финансовия център, съхранение на еврови банкноти за които има съмнение, че са неистински в нарушение на установената процедура за предаването им, неунищожаване на излезли от употреба печати на финансови център, пропуски и неточности при водени на досиета на корпоративни клиенти, неспазване на изискванията за минимална наличност на оперативната каса, неспазване на приложимото законодателство и вътрешните правила за мерките срещу изпирането на пари, нарушение на правилата за интернет банкиране , попълване на платежни документи в нарушение на приложимото законодателство, разкриване на депозитни сметки със задна дата, задаване на преференциални условия по сметки без изискуемите за това основания, т.е. по разбираем за ищцата начин е посочено за какво се искат обяснения. Ето защо не е налице основанието по чл.193, ал.2 КТ за отмяна на уволнението, на което се е позовал въззивния съд.
В. съд е приел, че в заповедта липсва описание на нарушенията и кога са извършени. Според задължителната практика на ВКС задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. В случая заповедта за дисциплинарно наказание е мотивирана, като в същата са посочени извършените от ищцата нарушения, а чрез препращане към доклада се установява и времето на извършването им. За извършената проверка ищцата като управител на клона в Б. е била уведомена, което се установява от приложения по делото въпросник и показанията на свидетелката С. Б.. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ според изложеното по-горе.
За да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение въззивният съд е приел и че е нарушена разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ. Съобразно даденият отговор на поставения въпрос в задължителната практика на Върховния касационен съд обжалваното решение е постановено в противоречие с тази практика. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 5.10.2009 г., а субекта на дисциплинарната власт е узнал за нарушенията на 30.09.2009 г. В доклада на Управление “Вътрешен одит” е посочен периода на извършената проверка и времето на извършване на нарушенията, както и обстоятелството, че се касае до нарушения продължаващи в течение на периода на проверката.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не е приложил разпоредбите на чл.193, ал.1, чл.194, ал.1,пр.1 и чл.195, ал.1 КТ според точният им смисъл. Поради констатираните нарушения на материалния закон въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 533 от 1.12.2010 г. по гр. дело № 932/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :