5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 04 февруари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1168 по описа за 2019 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Ю. К. Т., подадена чрез неговия защитник – адв.Б. М., против решение на Апелативния съд-София, постановено по внохд № 196/19 г. Жалбоподателят възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и прави алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитника му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2892/17 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Т., за деяние, извършено на 27.07.2016 г., на основание чл.354а, ал.3, т.1 и чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване и на глоба в размер на 2000 лева, като го оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.354а, ал.1 и чл.26 от НК – да е държал инкриминираното наркотично вещество с цел разпространение и за това на същата дата без надлежно разрешително да е разпространил високорисково наркотично вещество на стойност 18,30 лева, като го продал на М. Е. Т., както и да е извършил две отделни деяния при условията на чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.59, ал.1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, включително със заповед по ЗМВР за 24 часа и с постановление на СГП за 72 часа, а именно от 27.07. до 19.10.2016 г. На основание чл.68, ал.1 от НК СГС привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т. с влязла в сила присъда по нохд № 17219/14 г. по описа на Районен съд-София, като определил първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание. На основание чл.354а, ал.6, вр.с ал.3 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета не престъплението. Произнесъл се също по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 254 от 14.06.2019 г. по внохд № 196/19 г., образувано по жалба на подсъдимия, САС изменил присъдата на СГС, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК намалил наказанията, както следва: лишаването от свобода – от една година на шест месеца, а глобата – от 2000 лева на 1000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК са стеснени предвид инициативата за образуване на настоящото производство и изложените в жалбата съображения, като вън от нея стои оправдаването на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Според защитата на подсъдимия „е нарушен чл.348, ал.3, т.3, във връзка с чл.29, ал.1, т.1, б.“б“ от НПК – решението на втората инстанция е постановено от незаконен състав, тъй като никъде в кориците на делото не фигурира протокол, в който да е отразено дали съдебният състав е избран чрез случаен подбор съгласно чл.9 от ЗСВ. Същото се отнася и до наблюдаващия прокурор.“ Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1, б.“б“ от НПК забранява участието в състава на съда на съдия, участвал в състава на съда, постановил определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото. В жалбата, извън посоченото по-горе, не са заявени данни в подкрепа на така поддържаното възражение за нарушение тъкмо на тази забрана. Обвързването й с чл.9 от ЗСВ, е неуместно и не дава основание за друг извод. ВКС намери, че принципът за случайно разпределение на делото и определяне на неговия докладчик е спазен, поради което и не е налице основанието по чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Производството по внохд № 196/19 г. по описа на САС е образувано на 13.02.2019 г., на която дата автоматично е определен докладчикът по делото – съдия К.С.Г., видно от приложения на л.2 протокол от компютърно разпределение. Изборът на съдията-докладчик е извършен между 23-ма съдии, членове на НК на САС при спазване на изискванията на Вътрешните правила за случайно разпределение на делата в Апелативен съд-София, в частност тези по раздел ІІІ, т.10, раздел ІV, т.13-1, т.17. Посочените вътрешни правила на САС са утвърдени на 16.07.2018 г. и се прилагат от 01.09.2018 г. Същите са разработени в съответствие с чл.9 от ЗСВ и чл.80 от Правилника за администрацията в съдилищата и с Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57 от 04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13 от 19.03.2015 г.; изм.с Решение на СК на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г., изм.с решение на СК на ВСС по протокол № 9 от 13.03.2018 г. Известно е, че въведеният с чл.9 от ЗСВ принцип е доразвит с посочената Единна методика на ВСС. Последната регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата, по материя и видове, и в рамките на съответното отделение. Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана, поради което се прилагат различни практики. При липсата на изричен регламент – в ЗСВ, Единната методика на ВСС и Вътрешните правила на САС, за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата отчетност и прозрачност при разпределението, гарантиращи безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите. Не се твърди от жалбоподателя, нито пък се установява от ВКС, членовете на съдебния състав да са били специално подбрани, заради предмета на обвинението или личността на подсъдимия. Данните по делото не разкриват други обстоятелства, които да представят въззивния състав за специално определен с оглед на конкретното дело и участващите в него лица, или по друга причина. Що се отнася до същото възражение, в частта относно наблюдаващия прокурор, то очевидно е, че то е декларативно и като такова няма как да предопредели извършването на служебна проверка от страна на касационния съд. Жалбоподателят не се е ангажирал с данни в негова подкрепа, още по-малко с процесуалното правило, за което се твърди, че е нарушено. По сходен начин стоят нещата и с възражението, че САС е „подминал“ някои от възраженията на подсъдимия и защитата му, като от изложеното в жалбата и пред ВКС не става ясно, кои възражения не са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Възражението, че мотивите на въззивното решение са повърхностни, семпли, е неоснователно. Изложените в тях съображения убедително сочат, че САС е извършил възложената му от закона проверка в съгласие с указаното в чл.313 и 314, ал.1 от НПК, при съобразяване на възраженията на подсъдимия, които са били поставени на вниманието му. САС е възприел положително дейността на първостепенния съд по доказателствата, фактите и изводите по приложимото право. На л.5 и сл. подробно и детайлно е очертана доказателствената основа на изводите по фактите, както и отношението на съда към един или друг източник на доказателства, като е очевидно, че не показанията на св.Т. са решаващи. При тези съображения ВКС не намери причини за връщане на делото за ново разглеждане. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК: Това касационно основание се поддържа в две посоки – според защитата са налице условията на чл.9, ал.2 от НК, поради което подсъдимият трябва да бъде оправдан или е налице „маловажен случай“, по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК, поради което трябва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. В тази част жалбата е частично основателна. Данните по делото указват, че на инкриминираната дата подсъдимият е известил органите на МВР за това, че в дома му има марихуана, а при извършения от тях оглед е установен амфетамин - 0,73 грама, на стойност 21,90 лева. Предназначението на наркотика е било за лична употреба, като доказателствата не извеждат друга съставомерна специална цел, а това сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект – обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установено е също, че подсъдимият единствен полага грижи по отглеждането и възпитанието на двете си малолетни деца. Изяснено е също, че за него са налице данни за психична зависимост към марихуана и епизодичен прием на амфетамини. Безспорно е извършил деянието на 27.07.2016 г. в изпитателния срок на предходно осъждане за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, с начален срок от 23.06.2014 г.. Последното обстоятелство не е абсолютен аргумент при преценката на обществената опасност на конкретното деяние, извършено от подс.Т.. В случая, характеристиките на личността му като осъждано лице не са се отразили по никакъв начин върху спецификата на осъществяване на конкретното деяние. Посочените обстоятелства указват на наличието на общите положения разписани в нормата на чл.93, т.9 от НК, тъй като в своята съвкупност (механизъм на осъществяване на деянието, вида, количеството и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства), те указват на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Поради изложените съображения, ВКС следва да упражни правомощието си по чл.354, ал.2, т.2 от НПК като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира извършеното от подсъдимия като маловажен случай по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3 от НК, за което престъпление наказанието глоба в размер на 1000 лева се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Настоящият състав на ВКС не намира да са налице условията на чл.9, ал.2 от НК. Извършеното от подсъдимия не може да бъде преценено като „малозначително“, тъй като в настоящият случай предмета на престъплението не е пренебрежимо малък нито по количество, нито по стойност. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 254 от 14.06.2019 г., постановено по внохд № 196/19 г. на Апелативния съд-София, както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпното деяние, в което подсъдимият Ю. К. Т. е признат за виновен от престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3 от НК, за което престъпление НАЛАГА наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. ОТМЕНЯ приложението на чл.68, ал.1 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, сторено от Софийски градски съд по нохд № 2892/17 г. и утвърдено с посоченото по-горе решение на Апелативния съд-София. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: