5 Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 05 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2217/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №10959/2013 г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановеното определение от 31.07.2013 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от Софийската районна прокуратура и защитника на подсъдимия П. Г. П., връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането за възобновяване са посочени отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Изтъкват се доводи, че пострадалата от престъпленията Н. Д. М. не е била редовно призована за проведеното съдебно заседание, в което е одобрено споразумението. В нейно отсъствие, в нарушение на чл. 384, ал. 3, чл. 255 и чл. 15, ал.3 и ал. 4 от НПК, съдът одобрил представеното споразумение. Поддържат се и доводи, свързани със справедливостта на наложените наказания. Твърди се, че определените наказания за престъпленията (индивидуализирани на границата на минимума) не могат да постигнат целите по чл. 36 от НК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият П. Г. П. не се явява, редовно призован. Процесуалният му представител изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С атакуваното определение от 31.07.2013 г., постановено по НОХД № 10959/2013 г., Софийският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника на осъдения П. Г. П., по силата на което същият се признал за виновен в извършени от него престъпления по чл. 128, ал.2 от НК и чл. 144, ал. 3 от НК, като за всяко от тях му е определено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три месеца и двадесет дни. На основание чл. 23, ал.1 от НК е наложено най-тежкото наказание, а именно три месеца и двадесет дни лишаване от свобода. На основание чл. 24, ал.3 от НПК съдът прекратил производството по делото. ІІ. Искането е процесуално допустимо и по същество основателно. Определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Делото е било образувано по внесен обвинителен акт срещу П. Г. П., за това, че на 13.04.2013 г. е причинил на Н. Д. М. две тежки телесни повреди – престъпление по чл. 128, ал.2 от НК и за това, че по същото време и място се заканил на М. с убийство – престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. С разпореждане от 18.07.2013 г. съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание за предварително изслушване на страните, като постановил призоваване на подсъдимия и неговия защитник, както и на пострадалото лице – Н. М.. Указано е още да се съобщи на пострадалото лице за възможността да предяви граждански иск до даване ход на съдебното следствие. От материалите по делото не се установява пострадалата Н. М. да е получавала призовка за насроченото съдебно заседание и съобщение по чл. 255 от НПК. В протокола за съдебното заседание, проведено на 31.07.2013 г., в което е одобрено споразумението, липсва отбелязване на обстоятелствата по чл. 311, ал. 1, т. 1 от НПК за пострадалата М.. Призоваването, като процесуална гаранция, осигурява присъствието на субектите на правото на защита в процесуалната дейност, в която по силата на закона могат да участват, за да защитят своите права и законни интереси. Връчването на съобщения (включително и това по чл. 255 от НПК), е процесуално средство, осигуряващо възможността за осъществяване на процесуалните права. Върховният касационен съд системно е въвеждал разбирането, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, когато е пренебрегнато задължението да се осигури реална възможност на пострадалите лицата да се конституират като страна в съдебната фаза на процеса, за да вземат становище по предложеното споразумение, по реда на чл. 384, ал.3 от НПК. При посочените по-горе данни е очевидно, че съдът е не е имал яснота по въпроса дали пострадалата М. е била редовно призована за съдебното заседание, нито дали е изпратено съобщението по чл. 255 от НПК. Като е дал ход на делото в тази процесуална ситуация и постановил атакувания съдебен акт, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правата на пострадалия. Налице е основанието по чл. 348, ал.3, т. 1 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, налагащо отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Доводите за явна несправедливост на наказанието, изложени в искането за възобновяване, не могат да бъдат разгледани от касационната инстанция сега, с оглед необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане, където следва да бъдат преценени и да получат отговор. За изчерпателност на проверката, но без да се засягат доводите, поддържани във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи следното : наказанието лишаване от свобода, предвидено за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, е без определен минимум, поради което приложима е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК (при наличието на предпоставките за това), а не чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 10959/2013 г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от 31.07.2013 г., с което е одобрено постигнатото споразумение между представител на Софийска районна прокуратура и защитника на осъдения П. Г. П. и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.