РЕШЕНИЕ № 397 София, 31.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2870/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№817/05.02.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], област Л., против въззивно решение №312/21.12.2012 г. по гр.д.№538/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. С определение №827/26.6.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по процесуалноправния въпрос “Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по незаявено нито в исковата молба, нито във въззивната жалба, нито в хода на първоинстанционното и на въззивното производство до приключване на устните състезания, възражение за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и то едва в мотивите на въззивното съдебно решение без възможност страните за изравят становище и да ангажират доказателства ?” С обжалваното решение е потвърдено решение №494/03.9.2012 г. по гр.д.№359/2012 г. по описа на Ловешкия районен съд, г.к., четвърти състав, с което са уважени предявените от Б. А. С. от [населено място] против [фирма] – [населено място], област Л., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. Въззивната инстанция е приела, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, предложение първо КТ - - поради непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа. Прието е също така, че с оглед събраните по делото доказателства е налице промяната в длъжностната характеристика за заеманата от служителката длъжност касае не притежаваното образование, което е висше инженерно, с образователно квалификационна степен “магистър”, а професионалната й квалификация, тъй като тя притежава такава по специалността “технология на консервирането и хладилна технология, а нововъведената специалност е “технология на виното и пивото”. В мотивите си въззивната инстанция се е позовала на решение №561/04.10.2010 г. по гр.д.№1962/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК, според което под “професионална квалификация” следва да се разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.8 от Закона за професионалното образование, в който е визирано, че професиите и специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на професионална квалификация. Решаващият извод на въззивната инстанция е, че в случая работодателят е посочил като фактическо основание първата хипотеза на чл.328, ал.1, т.6 КТ, а фактически уволнението е извършено поради непритежаването на необходимата професионална квалификация., въведена с новата длъжностна характеристика, поради което уволнението е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Отговор на поставения въпрос е даден по реда на чл.290 ГПК в практиката на Върховния касационен съд относно приложението на чл.146, ал.3, във връзка с чл.147, вр.127, ал.2, вр.чл.266 ГПК, именно, че съдът е обвързан от твърденията на ищеца, в исковата молба, изложеното от него, съгласно предоставените му от съда възможности и съгласно изискванията на чл.147 ГПК. В същата практика е даден и отговор на въпроса за правомощията на въззивната инстанция при постановяване на решението си – арг. от чл.чл.270-272 ГПК, във връзка с изискването на чл.266 ГПК. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба от се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл по същество като е обсъдил незаявен от ищцата довод нито в първата, нито във въззивната инстанция, тъй като единственият му довод е относно злоупотреба с право от страна на работодателя, въвеждайки изискването за специалност. На тази плоскост се твърди, че окръжният съд е приравнил понятията специалност и професионална квалификация. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Депозирана е писмена защита. Ответницата по касационната жалба Б. А. С. е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация по чл.287 ГПК, писмената защита на процесуалният представител на касационния жалбоподател и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите на въззивното решение не са обсъдени наведените с исковата молба доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя при процесното уволнение по смисъла на чл.81 ал.1 КТ, а са обсъждани двете хипотези на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с оглед изложените мотиви. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №312/21.12.2012 г. по гр.д.№538/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: