Р Е Ш Е Н И Е   № 58   София, 22.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 272 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 288 от 10.04.2009г., е допуснато по жалби, подадени от О. с. земеделие – Ш. и О. гр. Ш. касационно обжалване на решение № 5* т.VІ от 17.11.2008г., постановено по гр.д. № 619/2008г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 81/08.07.2008г., постановено по гр.д. № 334/2006г. на Каварненски РС и вместо това е уважен предявеният от Фатие С. Ю. иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че наследници на С. И. Д. / Д. З. Д. / притежават правото на възстановяване на собствеността върху 73 дка в землището на с. Т., община Ш.. В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 46 от ЗТПЗ и чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ.. Ответникът по касация Фатие С. Ю. не взема становище Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Добрич, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата С/Даньо З. Д. /, починал на 03.10.1985г. е бил оземлен с процесните 73 дка с протокол на общинската комисия по ТПС от 03.10.1947г. по чл. 37, ал.15 от ППЗТПС, не е бил в последствие отземлен, поради което на основание чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ наследниците му притежават правото на възстановяване за тези земеделски земи независимо дали са платени вноските за тях, тъй като цитирания законов текст сочи изрично този факт като ирелевантен за реституцията. Основният материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е достатъчен ли е протокола на ТПС комисията за оземляване за установяване правото на собственост върху земите, с които е оземлен земеделски стопанин по ЗТПС с оглед реституцията им на осн. чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ, правото на възстановяване на собствеността по този закон принадлежи на собствениците, или на наследниците им. С нормата на чл. 10 ал.11 от този закон право на възстановяване на собствеността е призната и на оземлените лица по ЗТПС, включително и на тези, които частично не са изплатили дължимите вноски, с изключение на отземлените. С ТР № 2/1996г. на ОСГК са дадени разяснения, че за да се възстанови правото на собственост на лицата върху земята, с която са оземлени, те трябва да са придобили собствеността върху нея. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗТПС правото на собственост се удостоверява с актове за поземлена собственост, издадени на основание този текст от Дирекцията за земята, които са констативни по своята същност. Нормата е предвиждала издаването на този акт след изплащане напълно на дадената земя, но тъй като с Указ на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 5/57 г.) се опрощават дължимите вноски за определена категория земеделски стопани, а именно членове на ТКЗС и лицата, които станат членове на ТКЗС до 31 март 1957 г., нормата на чл. 10, ал.11 е предвидила като ирелевантен за реституцията на тези земи факта на частично неплащане на дължимите вноски. Тъй като опрощаването не е предвидено като предпоставка на реституцията, то следва да се приеме, че дори дължимите вноски да не са платени от категорията земеделски стопани, които не са посочени в чл. 9 от Указа за опрощаване на задължения и за реда за събиране на банковите вземания /Изв.бр. 5/1957г./, те също имат право на реституция. Текта на чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ не въвежда изключение за възстановяване правото на собственост по отношение на лицата, които са били оземлени. Единственото изискване е те да не са били отземлени. С т.2 от ТР № 2/1996г. на ОСГК на ВС е прието, че правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС от 1946 г., се възстановява и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски. Така факта на плащане на земята, предмет на оземляване е ирелевантна за реституцията. Изискването обаче да е доказано правото на собственост върху нея и в хипотезата на чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ важи на общо основание. Независимо, че чл. 42 от ЗТПС определя по обем правата на оземлените, предоставени с протокола на общинската комисия за ТПС само като владение и ползване на земята в продължение на 20 години, законодателят е предвидил в чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ протоколите за оземляване по ЗТПС като допустими доказателства, които са годни да докажат правото на собственост, с оглед възстановяването му. Законодателят явно отчита факта на изтичане на 20 години от оземляването, законовата забрана в чл. 42, изр. 2 от ЗТПС тези земи да се отчуждават и обременяват с тежести, дори да са платени вноските за тях преждевременно, извършеното опрощаване на дължимите вноски, ако не са платени и това, че ТКЗС е владял тези имоти за оземлените. Към момента на изтичане на двадесет години от оземляването – към 1967г., ЗПТС все още е действал и след станалото опрощаване с Указа за опрощаване на задължения и за реда за събиране на банковите вземания, с нормите на чл.12, ал.2 и чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ, законодателят приема, че оземлените, ако не са били отземлени, са придобили правото на собственост върху дадените им земи, което подлежи на реституция. . Така като е приел, че наследниците на С. И. Д. / Д. З. Д. доказват правото му на собственост, въззивния съд в съответствие с чл. 12, ал.2 и чл. 10, ал.11 от ЗСПЗЗ правилно е уважил иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради което решението, като постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5* т.VІ от 17.11.2008г., постановено по гр.д. № 619/2008г. на Добрички окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: