Р Е Ш Е Н И Е N 509 С. ,23.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1312 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 790 от 11.08.2011 г. по гр.д. № 1312 /2010 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 743 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 816 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 6 състав , с което е отменено решение № 74 от 7.01.2010 г. , постановено по гр.д. № 4509 от 2009 г. по описа на Районен съд, [населено място] , 18 гр. състав и е отхвърлен иска за делба на два бр. земеделски имота, предявен от касаторите Д. Ф. Кърмов, П. Ф. Кърмов, Г. Ф. Кърмов , Запрян Т. А. , А. П. Кърмов , Запрян А. Кърмов, К. П. К. , М. С. П., В. П. П. и И. Н. П.. Касационната проверка е допусната по съществен материално правен въпрос касаещ придобиването на земеделски имоти по давност. К. намират ,че по този въпрос въззивният съд се е отклонил от трайната съдебна практика като сочат т.2 и т.3 от Постановление № 6 от 1974 г. на Пленума на ВС за придобиване по давност на сънаследствен имоти. Ответника И. В. В. не се явява в съдебно заседание. Отговор по касационната жалба е депозирала и ответницата В. К. С. която обаче не се явява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението е правилно. Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният от касаторите Д. Ф. Кърмов, П. Ф. Кърмов, Г. Ф. Кърмов , Запрян Т. А. , А. П. Кърмов , Запрян А. Кърмов, К. П. К. , М. С. П. , В. П. П. и И. Н. П. иск за делба на нива от 15,001 дка представляваща имот № 11031 по плана за земеразделяне на земеделските имоти, находяща се в землището на [населено място] и на нива от 62 дка, представляваща имот № 20019 по плана за земеразделяне на земеделските имоти, находяща се в землището на [населено място] . Ответника И. В. В. е направил правопогасителното възражение за придобиването на съсобственият имот по завещание и второто евентуално възражение за оригинерно придобивно основание- давност, като последното е било уважено от въззивният съд. Правилно не е зачетено представеното завещание. Завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон, воля на лицето - завещател. За да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря на изискванията на закона – чл.25 , ал.1 от Закона за наследството, т.е. да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя . В конкретния случай саморъчното завещание изобщо не е представено в оригинал в каквато насока е постановеното определение от съда в съдебно заседание от 2.07.2009 г., поради което правилно съдът не го е зачел. Въззивният съд обаче е възприел направеното правопогасително възражение от И. В. за придобиване на недвижимите земеделски имоти за които е завършен фактическият състав на реституцията по реда на ЗСПЗЗ на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. От събраните гласни и писмени доказателства, които са ценени съобразно правилото на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ основателно е намерено, че този съсобственик след възстановяването на собствеността върху земеделските имоти е променил своя анимус и е започнал да ги владее за себе си , противопоставяйки владението си на останалите съсобственици. Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само когато сънаследник промени държанието на идеалните части на съсобствениците от спорния имот, като започне да ги владее за себе си и против волята на другите наследници. Възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е извършено с решение № 34284 от 5.02.1995 г. на ПК” Р.”, община “ П.” . По отношение на този имот не може да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ , която е обнародвана в Д.в. бр. 107 от 1997 г., т.е. две години след възстановяването на земеделските земи и индивидуализирането им с план за земеразделяне и решение на ПК. Решението има значението на констативен нотариален акт - чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ. Граматическото тълкуване на нормата на чл.5, ал.2 ЗСВОНИ показва ,че глагола “възстановява” е употребен в сегашно историческо време и изразява действие, което се случва в момента на произнасянето . За действието няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент. Следователно тази разпоредба не се отнася до възникнал юридически фактк , а само до процес , който все още се осъществява. Целта на разпоредбата е успешното финализиране на реституционият процес и премахването на евентуалните пречки , които са възникнали като резултат от продължителния период през който са действали правилата довели до обобществяване на земята. По контрааргумент нормата не обхваща случаите при които процеса на реституция вече е приключил , собствеността е възстановена и относно възникналото абсолютно вещно право върху конкретен индивидуализиран обект се прилагат общите правила, регулиращи правото на собственост , включително и нормата на чл.79 от Закона за собствеността. Ликвидирането на една съсобственост, при която всеки един от съделителите има определена част от общото имущество – чл.34 от Закона за собствеността. В конкретния случай не е установена съсобственост , тъй като единият от сънаследниците е променил анимуса си и е осъществил владение върху имота с придобиването му в собственост на първично основание. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 743 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 816 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 6 състав . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: