Р Е Ш Е Н И Е №324 гр. София, 01 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 867/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Д. И. А. за възобновяване на ВНОХД № 515/2014г. на ОС - София, отмяна на постановения по него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда, в частта с която е потвърдена първоинстанционната присъда, постановена по н.о.х.д. № 42/13г. по описа на РС-Сливница. Ангажират се доводи във връзка с редовността на процедурата по призоваване на осъдения за въззивното производство, както и съображения насочени към процесуалната дейност на инстанциите по същество при оценката на доказателствените източници. Твърди се избирателно позоваване на доказателствата, превратното им тълкуване и едностранчивото им обсъждане. Заявява се, че в резултат на неправилната оценка на доказателствата е допуснато и нарушение на материалния закон, доколкото действията на осъдения не запълват обективните и субективните признаци на хулиганство по чл. 325, ал.1 НК. Защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда №141 от 08.07.2014г. по НОХД № 42/2013г. РС- Сливница е признал подс. Д. А. за виновен в това, че на 20.11.2011г., около 05,00ч. в района на ПП1-8 и на 20.11.2011г. около 07,00ч. в [населено място], в сградите на РУП-Сливница и на ФСМП-Сливница, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" и чл.54, ал.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание в затвор. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А. са били възложени направените по делото разноски, както и държавна такса в размер на 5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. По жалба на подсъдимия А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 515/2014 г. по описа на ОС - София, като с присъда от 12.01.2015г. първоинстанционната присъда била отменена в частта, с която подс. Д. А. е бил признат за виновен да е извършил хулигански действия в сградата на РУП-Сливница и в сградата на ФСМП-Сливница, като на осн. 304 от НПК съдът го оправдал относно това деяние, както и по обвинението престъплението да е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК. В останалата част присъдата на РС-Сливница била потвърдена. Новата присъда на Софийският окръжен съд от 12.01.2015г. е подлежала на касационно обжалване. Подсъдимият е упражнил правото си на касационна жалба, по която, с разпореждане на председателя на трето наказателно отделение на ВКС, е отказано да се образува касационно производство поради нейната недопустимост. Депозирания от страна на СОП протест е бил оттеглен. Предвид това не е извършвана редовна касационна проверка на актовете по посочените наказателни производства. Искането за възобновяване е отправено от осъдения - лице с процесуална легитимация по чл.420, ал.2 НПК и е в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В основната си част искането на осъдения е с оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1 т.2 от НПК, проявили се на две плоскости- нарушение на правото за лично участие във въззивното производство, поради незаконосъобразна процедура по призоваване на осъдения и оплаквания, насочени към начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващите инстанции- липса на пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, неправилна оценка на доказателствените източници, превратното им тълкуване и отдаване на предпочитание на едни доказателствени средства за сметка на други, които били в подкрепа на защитната теза. Тези доводи са неоснователни. Не се констатира процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на справедлив процес и в частност правото за лично участие на подсъдимия в проведеното на 12.01.2015г. съдебно заседание на въззивната инстанция. Според осъдения въззивният съд не е следвало да дава ход на делото, тъй като той е бил нередовно призован за него, не е давал съгласие да бъде призоваван чрез защитника си и съдът не е следвало да разгледа делото в негово отсъствие. Въпросът за редовното призоваване на осъдения е от решаващо значение за справедливостта на провежданите производства и несъмнено рефлектира на правилността на актовете по същество, в случаите когато са засегнати основни права на лицето, включително и правото му лично да участва в производството и правото му да възразява или отправя доказателствени искания. Настоящият случай обаче не е такъв. Видно от приложената на л. 25 от въззивното производство призовка молителят А. е бил призован чрез служебния си защитник адв. А.. Осъденият е бил призован и на известния по делото си адрес в [населено място], като призовката му е върната в цялост с отбелязване, че лицето не може да бъде открито на посочения адрес. В проведеното пред въззивния съд заседание на 12.01.2015 г. служебният защитник- адв. А. е направила изрично изявление, че подсъдимият е уведомен от нея за съдебното заседание, като не е осъществил връзка с нея и не е посочил причини за неявяването си. При тези данни във връзка с призоваването на подсъдимия за заседанието пред въззивната инстанция следва да се заключи, че подсъдимият е бил уведомен за датата на съдебното заседание пред въззивния съд. Липсват каквито и да са било обективни находки, от които да се заключи обосновано, че служебният защитник не е уведомил подсъдимия за датата на съдебното заседание, още повече, че именно той е защитавал правата и интересите му още от досъдебната фаза на процеса. Така е и постъпил пред окръжния съд, когато е поддържал въззивната жалба, проявил е активност и в крайна сметка съдът е постановил нова присъда, с която частично е оправдал подсъдимия. Разглеждайки делото при условията на чл.329, ал.2 НПК въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като по никакъв начин не са били нарушени процесуалните права на подсъдимия, за да възникне задължение за отмяна по реда на възобновяването на съдебният акт от настоящата инстанция. ВКС отчете за неоснователно залегналото в искането възражение на осъдения за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, аргументирано с липсата на пълно и всестранно изследване на фактите по делото и с превратно тълкуване на доказателствените източници. Принципно при искане за възобновяване на наказателното производство, по което са постановени съдебни актове на първата и въззивната инстанция, на контрол по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. За това проверката на касационния съд преимуществено следва да е насочена към процесуалната дейност на въззивната инстанция, реализирана по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. В контекста на изложеното настоящият състав на ВКС констатира, че въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните постановки на чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не са налице заявените от осъдения пороци в реализираната от контролираната инстанция доказателствена дейност. Възприетите от ОС - София основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия Д. А. деяние по чл. 325, ал.4 във връзка с ал.1 НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност, при пълно и комплексно обсъждане съдържанието на гласните доказателствени средства и при тяхното вярно интерпретиране. В основата на изводите по фактите с основание са поставени показанията на св. С. С., намерили подкрепа в показанията на другите очевидци- полицейски служители- св. Р. Р., С. Ж. и Р. Й.. В рамките на приетата от окръжния съд фактология е посочено, че полицейските служители са извършвали проверка по повод настъпило транспортно произшествие с автомобил, управляван от осъдения А.. Последният бил в компанията на св.А. и св.А.. В хода на проверката св. А. демонстрирала обстоятелството, че също е полицейски служител, но въпреки това действията по проверката продължили. Осъденият отказал да предостави документите си за самоличност, отправил към св. С. и св. Р. реплики, че ще ги уволни, бръкнал с ръце в джобовете си и демонстративно отказвал да се подчини и съдейства на органите на полицията, като част от действията му били съпроводени и отправяне на обидни думи спрямо св. С.. Във връзка с тези обстоятелства доказателствената съвкупност като цяло е била непротиворечива, като единствените доказателствени средства с друго съдържание са били показанията на св. А. и св.А.. Неоснователен е наведеният в искането довод, че изводите по фактите са основани изцяло на показанията на св. С.. Във връзка с фактологията на деянието, развило се на ПП I-80, показанията на св. С. съвсем не са единствения доказателствен източник, на базата на който инстанциите по същество са извеждали изводите си по фактите. Останалите трима полицейски служители последователно подкрепят заявеното от св. С., включително и посоченото от него като време и място на проверката, инициативата за нея, поведението на св. А. и в частност реализираните от осъдения А. действия, поради което наведеният в искането довод в тази насока е голословен. В искането се поставя въпрос за достоверността на показанията на св. С., изведена на базата на това, че част от показанията му, касаещи поведението на осъдения след задържането му в полицейското управление, са останали неподкрепени от останалите доказателствени средства. Опровергаването на един доказателствен източник във връзка с конкретно обстоятелство обаче не винаги обуславя и оценката на този доказателствен източник като недостоверен по отношение на останалите факти, включени в предмета на доказване. Доколкото показанията на св. С. относими към поведението на осъдения А. преди задържането му в полицейското управление са били подложени от въззивния съд на внимателен и всеобхватен анализ, те правилно са послужили и за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, поради което оплакването и в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не се констатират пороци в оценъчната дейност на въззивната инстанция и по отношение показанията на св. А. и св. А., за които в искането се претендира без основание, че неправилно са били отхвърлени като недостоверни и опровергани от останалите доказателствени средства. Поначало съдът притежава суверенна преценка относно това на кои доказателства да отдаде превес при положение, че изпълни задължението си в мотивите да обоснове своето становище, като конкретизира на базата на какви точно съображения е направил това. Точно това е сторил и окръжния съд като ясно е посочил поради какви причини не се доверява на показанията на св. А. и св. А.. С основание е отчетена схематичността в показанията им, заявената липса на спомен по съществените въпроси във връзка с поведението на осъдения, както и пълното им опровергаване от останалите писмени и гласни доказателствени източници. Приетите факти - че осъденият по време на проверка от полицейски служители е отправил към тях- св. С. и св. Р. репликата "Ще ви уволня всички по ред, след което св. С. го предупредил, че ще бъде задържан, а осъденият реагирал на забележката му, като бръкнал в джобовете си и казал "Х. да видя как ще ме задържите", като конкретно към св. С. заявил и "Нещастник, кой си ти, че ще ти давам документите , ще те уволня скоро", че това наложило спрямо него да бъде употребена сила, за да бъде задържан, като по време на задържането му и опита да се отскубне нанесъл удар с лакът в корема на св. С. - обуславят извод за осъществено от осъдения престъпление по чл.325, ал.1 НК. Правилно, с оглед предходните осъждания на дееца, същият е бил признат за виновен по обвинението да е извършил хулиганските действия при условията на опасен рецидив- чл.325, ал.4 във вр.ал.1 във връзка с 29, ал.1 б."б" НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд от мотивите на атакуваната присъда почиват на вярно разбиране на закона, поради което не е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.1 НПК, заявено в искането за възобновяване на наказателното производство. Инкриминираните действия несъмнено се характеризират като непристойни - реализираните от осъдения действия и отправените от него към полицейските служители, включително и най-вече към св. С. реплики са проява в разрез с установените порядки в обществото и поради това обективно в състояние да го скандализират. В рамките на полицейска проверка по повод възникнало транспортно произшествие осъденият не само е отказал да предостави документите си за самоличност, но е и съпроводил този отказ с вербална агресия и заплаха, че ще уволни полицейските служители, с подигравателно отношение към правомощията им да го задържат, както и с персонално насочена обида към св. С.. По делото не се констатира нито едно обстоятелство, което да оправдава това му поведение. Чрез тези си действия обективно осъденият е проявил неуважение към обществото, като присъстващите полицейски служители несъмнено са били скандализирани. Обстоятелството, че част от репликите и обидата са били отправени единствено към св. С. не обуславя обективна несъставомерност на деянието. За квалифицирането на конкретно поведение като "хулиганство" по смисъла на чл.325, ал.1 НК е без значение неговата насоченост- към конкретно лице или множество субекти, стига то по естеството си да е непристойно - в грубо несъответствие с общоприетите морални, общочовешки и социални порядки, да скандализира обществото и паралелно с това да изразява и неуважението на дееца към него. Определящо в случая е не конкретният субект, спрямо когото е насочена проявата на дееца, а кръгът от обществени отношения, които се засягат от нея и респективно се защитават чрез действието на конкретна материално правна норма. Поради това наведените в искането доводи за несъставомерност на деянието като престъпление по посочената наказателна норма са напълно неоснователни и не са съобразени с установената по делото фактология. Водим от горното и на основание чл.426 вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. А. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда от 12.01.2015г. по ВНОХД № 515/2014г. на окръжен съд- София, в частта й с която е потвърдена присъда № 141/08.07.2014г., постановена по НОХД № 42/2013г. на районен съд- Сливница. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: