1 Р Е Ш Е Н И Е № 50058 гр. София, 23.04.2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 236 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Вентус България“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Р. Л. срещу решение № 113 от 18.10.2021г. по в. т. дело № 354/2021г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 260049 от 02.03.2021г. по т. дело № 424/2020г. на Варненски окръжен съд и ответникът е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 24 384 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Вентус България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 939 250,34 лв., представляваща платена без основание цена за произведена от ответника електрическа енергия /ел. енергия/, формирана от разликата между преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година през месеците 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015г., месеците 08, 09, 10, 11 и 12.2016г. и месеците 08, 09 и 10.2017г. и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 23.03.2020г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 74 318,01 лв., представляваща направени разноски за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение по следните съображения: 1/ поради постановяването му по недопустим иск поради липса на правен интерес, тъй като за процесния период липсва определено по размер нетно специфично производство /НСП/; 2/ произнасяне извън предмета на спора и извън оплакванията във въззивната жалба в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012г. по тълк. д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС; 3/ произнасяне при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид висящото производството по адм. дело № 8388/2020 г. на АССГ по преюдициален спор относно валидността на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР в частта на определеното НСП с придадено обратно действие; въззивният съд неправилно е отказал да упражни косвен съдебен контрол за валидност по чл. 17, ал. 2 ГПК на горепосоченото решение на КЕВР. Касаторът поддържа евентуално становище за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по следните съображения: Неправилно приложение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, доколкото разпоредбата не предвижда нормативно преуреждане с обратна сила на материалноправните отношения, поради което изменението на закона не съставлява правоизключващ или правоунищожаващ юридически факт относно правото на ответника да задържи цената за цялото доставено количество електрическа енергия от възобновяем източник за процесния период. Въззивният съд неправилно е отхвърлил направеното с въззивната жалба искане за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен акт на административното производството по оспорване на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР в частта на опреденото НСП с придадено обратно действие. Неправилно е отказал да упражни косвен съдебен контрол за валидност по чл. 17, ал. 2 ГПК на посоченото решение на КЕВР, въпреки изричното искане на ответника по иска. Въззивната инстанция не е обсъдила следните въведени от ответника по исковата молба аргументи, доводи и възражения: за неизпълнен фактически състав на въведеното със закон изменение, т. е. за да се приложи въведената със закон правна промяна, е необходимо да съществува и административноправният елемент - определено по размер НСП, което липсва за процесния период; аргументите, че за процесния период не се постига целта на закона във връзка с мотивите за предприетото законодателно изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ; не е съобразила мотивите за отмяна на Решение № Ц-018/28.06.2012 г.; не е обсъдила кой е началният момент на приложимост на НСП и дали валидно могат да се уреждат отношенията с обратна сила „по напълно идентичен начин“ в частта и на НСП, което е отделен административен акт, постановен за пръв път на 16.11.2017 г. с Решение Ц-29/16.11.2017 г. Според касатора въззивният съд недопустимо се е произнесъл по въпроса за правните последици от отмяната на Решение Ц-18/28.06.2012 г. на КЕВР, като е извел извод, че преференциална цена изобщо не се дължи за което и да е доставено количество ел. енергия за процесния период. Въззивният съд неправилно е допуснал, че осъществени доставки на ел. енергия от възобновяеми източници могат да останат незаплатени за период от близо две години и половина. Необосновано е посочил, че до произнасяне на КЕВР с нов административен акт доставената ел. енергия може да се плати по цена за излишък на балансиращия пазар, каквато правна възможност изобщо липсва в нормативната уредба. Касаторът излага, че възприетото от съдебния състав е в противоречие с конституционната разпоредба за влизането в сила на законите, чл. 14 ЗНА и константната съдебна практика за действието във времето на административните актове, включително Решение № 4/14.05.2020 г. на КС на РБ по к. д. № 9/2019 г. и Решение № 8/2017 г. по к. д. № 1/2017 г. досежно забраната за придаване на обратна сила на нормативните актове, като противоречащо на принципите на правовата държава и правната сигурност. Поддържа също, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ и принципа на пропорционалност като основен в правото на ЕС и ползващ се с директен ефект; прилагането с обратно действие на определянето на НСП на електрическа енергия за процесния период е в противоречие с принципа на законност, което е нарушение и на чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията на РБ. Касаторът релевира доводи, че съдът не е изложил мотиви по оплакванията на ответника /настоящ касатор/ и посочената в този смисъл практика на националния съд и СЕС относно задължението на националните съдилища да прилагат Общностното право в рамките на компетентността си. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите за нарушение на норми на Общностното право, за недопустимо нарушение на схемите на подпомагане, каквато е преференциалната цена, а именно т. 6, т. 14, т. 25, т. 26 и т. 27 и чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/28/ЕО, съгласно които държавата е длъжна да гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, за да се поддържа доверието на инвеститорите, както и цените на енергията да отразяват външните разходи за покриване на инвестицията. Счита, че съдът е допуснал и нарушение на чл. 6, пар.1 от Директива /ЕС/ 2018/2001 - „Стабилност на финансовото подпомагане“. Касаторът поддържа, че съдът нелогично и дискриминационно е отхвърлил направеното в условията на евентуалност искане на ответника за приложение на цената на свободен пазар; неправилно е отказал да уважи евентуалното възражение срещу размера на иска, като вместо цена за излишък да се приложи цена на свободен пазар, предвид допуснатото от съда преуреждане на осъществени търговски доставки със задна дата. Без определено от КЕВР НСП ответникът е нямало как да „предвиди“ към кой момент да излезе на свободния пазар и да продаде ел. енергия над НСП по цени, които поне да покриват разходите за производство - възможност, от която останалите производители са могли да се възползват съобразно чл. 31, ал. 12 ЗЕВИ. Въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по отношение на елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предвид липсата на доказателства за приложимото за централата на ответника НСП, недоказване на размера на количествата електрическа енергия над соченото за приложимо НСП и на разликата между преференциалната цена и цената за излишък за тези количествата. Съдът е игнорирал изложеното в Решение № 9209/09.07.2020 г. по адм. д. № 4146/2019 г. по жалбата на „Вентус България“ ЕООД срещу Решение № Ц-29/16.11.2017г. относно липсата на утвърден от КЕВР с влязъл в сила акт стабилен критерий, по който се разграничават отделните видове производители. Изводът на въззивната инстанция, че ВяЕЦ „Храброво 1“ попада в категорията вятърни електрически централи, работещи до 2 250 ч. при цена 148,71 лева/М Wh, е неправилен и необоснован. Касаторът прави оплакване, че не е ясно какви „елементарни аритметични изчисления“ е направил съдът, след като по делото не са събрани данни в кой момент централата е достигнала, съответно превишила сочения размер на НСП през съответната година. Поддържа, че ищецът е създал пречки за събиране на доказателствата във връзка с изчисляването на количествата произведена и продадена електрическа енергия над НСП. При изчисленията е съобразявано само Решение Ц- 29/16.11.2017 г., въпреки възраженията на ответника по иска, че същото е отменено по т. 1. Не е съобразено и възражението, че дори да се счете за приложимо НСП с обратна сила, то не може да обхваща м. юли 2015 г., предвид разпоредбата на § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/2015 г./, че НСП се прилага след 31.07.2015 г. Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за допустимост на въззивното решение, тъй като съдебният състав не е допуснал нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и се е произнесъл по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - липса на основание за заплащане на исковата сума. Излага доводи, че решенията на КЕВР подлежат на предварително изпълнение на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ и спирането на настоящото производство поради висящността на административното производство по оспорване на решение на КЕВР би довело до недопустимо спиране на изпълнението на това решение. Поддържа, че процесуалните предпоставки на чл. 17, ал. 2 ГПК за провеждане на инцидентен контрол за валидност на административните актове на КЕВР - Решение № Ц-35/13.08.2020 г. и Решение № Ж 626/21.11.2019 г., не са налице, предвид упражненото от „Вентус България“ ЕООД право на пряк съдебен контрол за законосъобразност на засягащото правната му сфера Решение № Ц-35/13.08.2020 г. Счита, че съдебният състав е разрешил основния правен въпрос - дали след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в периода, в който няма решение на КЕВР за определяне на преференциална цена и НСП поради забавяне при постановяване на първоначалното или заместващите решения, лицензиантът за крайно снабдяване с електрическа енергия „Енерго-Про Продажби“ АД има задължение, а доставчикът на електрическа енергия от възобновяем източник има основание да получи преференциалните цени съобразно договора, включително и за обемите над НСП, вместо цената за излишък на балансиращия пазар. Ответникът по касационната жалба излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт, тъй като е постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че изводите на въззивния съд по приложението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ в редакцията му към процесния период са правилни и съответни на съвременната практика на ВКС. По отношение на възражението на касатора за липса на ограничение за количеството енергия, за което се дължи преференциална цена за процесния период, съответно процесните суми са получени на валидно договорно основание, предвид липсата на установено НСП, ответникът по касационната жалба релевира доводи, че Решение № Ц-35/13.08.2020 г. е влязло в законна сила по отношение на определената преференциална цена по т. 1 в размер 148,71 лв/MWh и посоченото в тази точка НСП от 1 860 kWh/kW поради необжалването му в предвидения 14-дневен срок, а предмет на жалбата е решението в частта на придаденото обратно действие на установеното НСП. Евентуалната отмяна на административния акт на КЕВР не дерогира нормата на закона, поради което и не възниква основание за изкупуване на по-голям обем енергия по преференциална цена, нито може да бъде отложено приложението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с времето, необходимо на КЕВР да постанови заместващо решение вместо Решение № Ц-18/28.06.2012 г. Относно доводите на касатора, че заместващите решения на КЕВР за определяне на преференциална цена при отмяна на първия приет административен акт нямат ретроактивно действие, ответникът по касационната жалба поддържа, че съдебната отмяна на тези актове задължава КЕВР да определи отново такава преференциална цена, която да съответства на нивата на ценообразуващите елементи към периода на първоначалното административно производство, както и да послужи по нормативно посочения начин, поради което и приемането на заместващо решение вместо отмененото винаги ще бъде приложимо „със задна дата“. Излага становище за законосъобразност и обоснованост на мотивите на въззивния съд за липса на нормативно основание за приложение по процесното правоотношение на цена за електрическата енергия на свободен пазар. Ответникът поддържа, че при определяне на конкретния размер на НСП, който се прилага за ВяЕЦ на ищеца, въззивната инстанция е съобразила чл. 16 от договора между страните, т. е. още при сключването на договора страните са установили принадлежност на енергийния обект на производителя към групата на производителите по т. 7 от отмененото решение № Ц-18/28.06.2012 г. и по съответните точки от заместващите го Решение № Ц-29/16.11.2017 г. и Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР. Излага доводи, че действието на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. „с обратна сила“ е следствие от необоснованото забавяне на КЕВР да постанови този акт, а не е следствие от придадено ретроактивно действие на акта. По отношение на възраженията на касатора за противоречие на решението с Конституцията и общностното право ответникът поддържа становище, че същите са насочени срещу административните актове на КЕВР, а не срещу съдебното решение; цитираното Решение № 4/14.05.2020 г. по конст. д. № 9/2019 г. не е относимо към настоящия спор, доколкото същото адресира приложимостта на законова норма, обявена за противоконституционна; посочените от въззивника /касатор/ конституционни норми следва да бъдат съобразени от съда при преценка законосъобразността на административните актове на КЕВР, но това не може да бъда сторено без да са налице предпоставките за провеждане на инцидентен контрол за валидност на административен акт; цитираните от касатора норми на общностното право са с вертикален ефект - противопоставими са само на държавата, т. е. само в неравнопоставените отношения между частен и публичен правен субект, но не и в отношения между равнопоставени субекти; посочените норми и принципи на правото на ЕС имат отношение към преценката на законосъобразност на актовете на КЕВР, но не и в настоящото производство, доколкото не са налице предпоставките на чл. 17, ал. 2 ГПК. По отношение наличието на елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ответникът излага, че към момента на извършване на плащанията е било в сила ограничението за продажба на енергия по преференциална цена до размера на съответното за правоотношението НСП; липсата на оповестено НСП не е равносилна на липса на такова, доколкото същото е било взето предвид при определяне на преференциалната цена към 28.06.2012 г., съответно неговото определяне е осъществил се юридически факт към тази дата; към този момент не е съществувало изискване за нарочното му оповестяване, каквото е въведено с изменението на ЗЕВИ от 24.07.2015 г.; последващото оповестяване на размера на НСП не създава основание за задържане на получената преференциална цена над определения от ЗЕВИ лимит, а единствено отлага настъпването на ликвидността на вземането на ищеца за получаване на недължимо платеното от него, доколкото позволява да бъде определен размерът на вземането. Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] чрез старши юрисконсулт М. Н. А. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение. С определение № 50251 от 17.05.2023 г. по т. дело № 236/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост, предвид оплакването за произнасяне на въззивния съд извън предмета на спора, оплакванията във въззивната жалба и направеното искане за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи, взе предвид данните по делото и като извърши проверка на допустимостта на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е определил правната квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предвид твърдението, че още към момента на плащане на сумата 939 250,34 лв. липсва основание за преминаването й в патримониума на ответника с оглед приложимостта на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и на Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. на КЕВР. Изложил е съображения, че въпреки посоченото в диспозитива на първоинстанционното решение, че сумата е присъдена като платена на отпаднало основание цена за произведена от ответника електрическа енергия, първоинстанционният съд е докладвал и разгледал въведените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, т. е. разгледал е предявеният иск и не е допуснал нарушение на принципа на диспозитивнотото начало - чл. 6, ал. 2 ГПК, като непълната цифрова квалификация на иска /чл. 55, ал. 1 ЗЗД/ не е довела до недопустимост на решението и неправилно приложение на материалния закон. По отношение на установената от окръжния съд фактическа обстановка въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. В допълнение съдебният състав е констатирал, че между страните е възникнало облигационно правоотношение за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, въз основа на договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013г., по цена, регулирана и определена от ДКЕВР в съответствие е разпоредбите на ЗЕВИ /чл. 16, ал. 1 от договора/. Съгласно чл. 16, ал. 3 от договора цената, по която производителят ще продава на купувача ел. енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 28.06.2012г. в размер 148,71лв. /т. 7 от решението - за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа/. Въззивният съд е заключил, че още при сключване на договора е установена принадлежност на енергийния обект на производителя към групата на производителите по т. 7 от отмененото решение № Ц-18 от 28.06.2012г. и по съответните точки от заместващите го Решение № Ц-29/16.11.2017г. и Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР. Съдебният състав е приел, че след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ през периода, в който няма решение на КЕВР за определяне на преференциална цена и НСП поради забавяне при постановане на първоначалното или заместващите решения, лицензиантът за крайно снабдяване с електрическка енергия „Енерго-Про Продажби“ АД няма задължение, а доставчикът на елелектрическа енергия от възобновяем източник няма основание да получи преференциалните цени съобразно договора, включително и за обемите над НСП, вместо по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочил е също, че след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на решение от КЕВР за определяне на НСП за различните категории енергийни обекти не е възможно за една електрическа централа да се прилагат два прага на нетно специфично производство и обектът да попадне последователно през една календарна година в две ценови категории, определени със съответни решения на КЕВР. По аргумент от чл. 2 ЗЕ въззивната инстанция е заключила, че пазарните отношения за производство и изкупуване на електрическа енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес. Констатирала е, че към момента на започване на производството на ел. енергия от процесния обект е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /отменен 03.05.2011г./, заменен впоследствие със Закона за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ, бр. 35 от 2011г. Съдебният състав е анализирал разпоредбата на чл. 31 ЗЕВИ, преходните правила на ЗЕВИ и е съобразил въведената с разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник електрическа енергия, ограничаваща преференциално изкупуваното производство по цени и обем с въвеждането на праг – „нетно специфично производство“ /НСП/, до който крайният снабдител е задължен да изкупи електрическата енергия по преференциални цени, а съответно остатъка - по цена за излишък на балансиращия пазар. Във въззивното решение е констатирано, че преференциалните цени са били определени с Решение № Ц-018/28.06.2012г. на ДКЕВР в два варианта за ВяЕЦ, приложими според специфични за всеки вид производство критерии /т. 7 - за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа – 148,71 лв./МВтч; и т. 8. - за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа – 132,71 лв./МВтч. Установено е, че посоченото решение и заместващото го Решение № Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР са отменени от административния съд, като в тях и подлежащото на предварително изпълнение Решение № Ц-35/13.08.2020г. КЕВР е запазила разграничението според годишни часове работа и е посочила различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2 250 часа годишно въз основа на първоначално предпоставен критерий за наличие на два специфично обособени района в страната. За да направи извод, че за периода от момента на влизане в сила на отменителните решения на административния съд до момента на постановяване на заместващите решения на КЕВР за определяне на преференциални цени и НСП въобще не съществува основание за заплащане на преференциални цени, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че в резултат на отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отменените ценови решения на КЕВР, липсва предвиденият в ЗЕВИ административноправен елемент за дължимата от ищеца преференциална цена, както и на установени конкретни стойности на съответното НСП, спрямо което да се прилагат преференциални цени. Посочил е, че отмяната на ценовите решения не слага край на висящото административно производство по издаване на предвидения от закона административен акт, при което решението за преференциална цена ще бъде приложимо, независимо от броя на отменени и заместващите решения на КЕВР, считано от началния момент на периода на приложимост на предходните отменени решения. Доводът във въззивната жалба, че съобразяването на постановеното в хода на производството Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР съставлява произнасяне извън заявения предмет на спора, е приет за неоснователен. Във въззивното решение са изложени съображения, че промяната на правоотношението в посока на лимитиране на плащането на преференциални цени не произтича от административните актове на КЕВР, а от ЗЕВИ, поради което за съда не възниква задължение за упражняване на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК на Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР. Посочено е, че този административен акт, както и предходните ценови решения на КЕВР не се явяват правопораждащи факти относно наличието на основание за плащане на преференциални цени за целия обем на произведената от ответника и продадена на ищеца ел. енергия от възобновяем източник, без ограничения. Прието е, че отмяната на този административен акт би възобновила административната процедура по определяне на преференциални цени и НСП от единствено компетентния за това административен орган – КЕВР, и до постановяване на заместващо ценово решение не съществува предвиден от закона административен елемент, необходим за определянето му въз основа на преференциални цени, за който и да е обем от доставената ел. енергия. Направен е извод, че до приемането на заместващо ценово решение от КЕВР би имало основание временно за плащане на целия обем от доставена ел. енергия само по цена за излишък на балансиращ пазар поради това, че цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ /чл. 16, ал. 1 от процесния договор/. В същото време въззивният съд е заключил, че на основание чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ преференциална цена по процесното правоотношение е дължима до достигане размера на нетното специфично производство /НСП/ на ел. енергия, определено в подлежащото на предварително изпълнение Решение № Ц-35 от 13.08.2020г., а за количествата, надхвърлящи размера на НСП, ел. енергията се заплаща по цена за излишък на балансиращия пазар, поради което за разликата над тази цена ищецът е извършил плащания без основание. Изложил е съображения за неприложимост на цената на свободен пазар за доставените количества ел. енергия над НСП, тъй като не е осъществена сделка за продажба на ел. енергия на свободен пазар. По отношение на размера на иска съдебният състав е приел, че е проведено главно пълно доказване, като е посочил, че се позовава на разпита на вещите лица в съдебно заседание и след елементарни аритметични изчисления съобразно приложените по делото и към заключението таблици. По отношение на доводите за недопустимост на въззивното решение: 1/ Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по недопустим иск поради липса на правен интерес, тъй като за процесния период липсва определено по размер нетно специфично производство /НСП/ е неоснователен. Правен интерес от предявяване на осъдителен иск е налице, когато в исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на въведените в предмета на спора с исковата молба факти и обстоятелства не може да се проверява по повод възражение на ответника за липса на правен интерес. Въпросът дали твърдяното притезателно право съществува, дали ищецът има изискуемо вземане и в конкретния случай дали за процесния период е определено или липсва определено по размер нетно специфично производство е относим към основателността на иска, а не към неговата допустимост. 2/ Неоснователно е и направеното от касатора оплакване за недопустимост на решението на Апелативен съд Варна поради произнасяне извън предмета на спора и извън оплакванията във въззивната жалба в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012г. по тълк. д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който се въвежда с исковата молба, като съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото Тълкувателно решение. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. В настоящия случай ищецът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 939 250,34 лв. с ДДС, представляваща платена без основание цена за произведена от ответника по иска електрическа енергия, формирана от разликата между преференциалната цена за произведеното количество електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство /НСП/ за периода от м. юли 2015 г. до м. октомври 2017 г. вкл. и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба са изложени твърдения, че приложимата преференциална цена по сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник № 328 от 21.02.2013 г., е определена с Решение № Ц-18/28.06.2012 г. на ДКЕВР /съгласно т. 7 от същото преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа е в размер на 148,71 лв. без ДДС/, което е отменено като незаконосъобразно в частта по раздел I, т. 7 и т. 8 с влязло в сила решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. д. № 473/2013 г. на ВАС и преписката е върната на ДКЕВР за ново произнасяне по раздел I, т. 7 и т. 8. Ищецът е посочил, че в изпълнение на указанията КЕВР е приела Решение № Ц-29/16.11.2017 г., с което е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, считано от 01.07.2012 г., както следва: за тези, работещи до 2 250 часа – 148,71 лв./MWh при нетно специфично производство в размер на 1 860 kWh, а за тези работещи над 2 250 часа – 132,71 лв./MWh при нетно специфично производство в размер на 2 139 kWh. Изложил е и твърдение, че след постановяване на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. ищецът с писмо изх. № K-EPRS 129/17.01.2018 г. е информирал ответника за наличието към 01.11.2017 г. на надхвърлено от ВяЕЦ „Храброво 1“ нетно специфично производство от 1 860 kWh/kW и го е поканил да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017 г., с което произведеното количество електрическа енергия над НСП за м. ноември 2017 г. да се остойности по цена за излишък на балансиращия пазар. Въззивният съд е разгледал предявения иск на съответното правно основание. Извършената от съдебната инстанция преценка за действието на отмяната на индивидуални административни актове и за гражданскоправните последици на тази отмяна, изложените съображения дали съществува основание за плащане на преференциални цени въобще през периода от момента на влизане в сила на отменителните решения на административния съд до момента на постановяване на заместващите решения на КЕВР за определяне на преференциални цени и НСП, както и наличието на определено НСП са от значение за размера на дължимата цена за закупената от „Енерго – Про Продажби“ АД електрическа енергия, произведена от „Вентус България“ ЕООД чрез енергиен обект ВяЕЦ „Храброво 1“, предвид приетото с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ ограничение на цената на изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Съдебният състав е разрешил основния правен въпрос за размера на дължимата от крайния снабдител цена за изкупените количества електрическа енергия над НСП за периода от м. юли 2015 г. до м. октомври 2017 г. след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и дали същата следва да се определи по преференциалната цена или по цената за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. 3/ Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение съобразно т. 1 на Тълкувателно решение 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС поради произнасяне при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид висящо административно производство по адм. дело № 8388/2020 г. на АССГ по преюдициален спор относно валидността на Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР в частта на определеното НСП с придадено обратно действие, е неоснователен. За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато едното дело има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, спорът по което ще бъде разрешен предварително със сила на пресъдено нещо, за да бъде зачетено постановеното решение и да се постанови правилно решение по другото дело. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване. При предявен първоначално от крайния снабдител срещу производител на електрическа енергия от възобновяеми източници осъдителен иск за връщане на платена без основание цена за произведена от ответника електрическа енергия, формирана от разликата между преференциалната цена за произведеното количество електрическа енергия след достигане на НСП за съответния период от време и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, и последващо обжалване от ответника - производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, на Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР в частта на определеното НСП с придадено обратно действие изходът на административното дело за проверка на нищожността, респективно законосъобразността на индивидуалния административен акт е от значение за спора по осъдителния иск. Предвид спецификата на правоотношенията между страните обаче са приложими разпоредбите на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./, § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ и чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Съгласно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи НСП - по цена на излишък на балансиращия пазар. С § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. В разпоредбата на чл. 13, ал. 9, изр. 2 ЗЕ е предвидено, че обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а съгласно изр. 3 искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. С посочената разпоредба е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. Издаденото Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР попада в обхвата на подлежащите на предварително изпълнение решения на комисията. С него е определена, считано от 01.07.2012 г., преференциална цена на електрическата енергия от вятърни електрически централи /ВяЕЦ/, работещи до 2 250 часа в размер на 148,71 лв./MWh, без ДДС, при нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 860 kWh/MWh. Независимо от обжалването на този индивидуален административен акт, следва да бъдат зачетени неговите правни последици за процесния период по силата на законово регламентираното предварително изпълнение. С оглед предвиденото в чл. 13, ал. 9 ЗЕ предварително изпълнение на решенията на КЕВР спирането на настоящото исково производство поради висящността на административното производство по оспорване на Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР би довело до спиране на изпълнението на решението на КЕВР, което е недопустим правен резултат. В посочения смисъл е и актуалната практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 60073/16.11.2021г. по т. д. № 1184/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60130/31.01.2022г. по т. д. № 1681/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и постановените по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. д. № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 241/28.05.2021г. по ч. т. д. № 985/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 236/27.05.2021г. по ч. т. д. № 429/2021г. на на ВКС, ТК, II т. о., определение № 60293/01.08.2021г. по ч. т. д. № 926/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60275/21.07.2021г. по ч. т. д. № 595/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60429/22.11.2021г. по ч. т. д. № 1251/2021г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Доводът на касатора за недопустимост на решението поради неупражняване от въззивния съд на косвен съдебен контрол за валидност по чл. 17, ал. 2 ГПК на Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР в частта на определянето с придадено обратно действие на НСП за процесния период е неправилен, тъй като въпросът „дали в конкретния случай въззивната инстанция е следвало да упражни косвен съдебен контрол за валидност на посоченото решение на КЕВР“ е относим към правилността на обжалвания съдебен акт, а не към неговата допустимост. По отношение на доводите за неправилност на въззивното решение: Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и несъобразяване с аргументите, че за процесния период не е постигната целта на закона във връзка с мотивите за предприетото законодателно изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. С договора от 21.02.2013 г. между страните е постигнато взаимно съгласие ищецът да изкупува цялото количество активна електрическа енергия, за което има издадена гаранция за произход съгласно НУРИПОПГПЕВИ /ДВ, бр. 84/28.10.2011 г./, произведена от ответника /настоящ касатор/ чрез ВяЕЦ „Храброво 1“, с изключение на посочените в чл. 1.3 от договора количества, по определена от ДКЕВР преференциална цена в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ. Според клаузите на чл. 16.3 и чл. 16.4, към момента на сключване на договора цената е определена съобразно Решение № Ц-018/28.06.2012 г. в размер 148,71 лв./MWh без ДДС, а при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа за електрическата централа за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година цената се определя в размер 132,71 лв./MWh без ДДС. След сключване на договора са приети законодателни изменения в правната уредба на търговията с електрическа енергия от възобновяеми източници, които са намерили отражение и върху договорното правоотношение между страните. В разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ в действалата редакция към датата на сключване на договора /ДВ, бр. 29/2012 г., в сила от 10.04.2012 г./ е предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, продава по свободно договорени цени по реда на Глава девета, Раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗЕВИ в редакцията от 2013 г. /ДВ, бр. 109/2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за количествата, надхвърлящи производството по т. 1 – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от 2015 г. /ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на комисията, с изключение на обектите по чл. 24, т. 3 ЗЕВИ /т. 1/, а за количествата, надхвърлящи производството по т. 1 - по цена за излишък на балансиращия пазар. В мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕ /№ 554-01-124 от 07.07.2015 г. на 43-то НС/, в частта, предвиждаща изменение и допълнение на ЗЕВИ /обн. ДВ, бр. 56/2015 г./ е пояснено, че нетното специфично производство създава условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените с решения на КЕВР преференциални цени. Средногодишните часове се намаляват с фактори като собствени нужди и намаляваща мощност, с което се постига баланс между заложените ценообразуващи елементи в определените от КЕВР преференциални цени и действителните приходи на производителите от възобновяеми източници. По този начин от една страна се редуцират разходите на обществения доставчик, а от друга се осигуряват предпоставки за невъзможност да се завиши нормата на възвръщаемост, в сравнение със заложената в определените преференциални цени. Изрично е посочено, че измененията предвиждат количествата електрическа енергия, надхвърлящи количествата, осигуряващи приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложените в преференциалните цени ценообразуващи елементи, да бъдат изкупувани от обществения доставчик, респективно крайните снабдители по цена за излишък на балансиращия пазар. По този начин се постига баланс между интересите на обществения доставчик и производителите във връзка с количествата електрическа енергия, осигуряващи приходи над гарантираните с преференциалните цени. В конкретния случай с определянето на преференциални цени съобразно ценообразуващите елементи и установяването на НСП се постига баланс между публичния интерес и интереса на производителите на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ. Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/2015 г./, както е отразено в мотивите на служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 60073/16.11.2021 г. по т. д. № 1184/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60130/31.01.2022 г. по т. д. № 1681/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60185/16.08.2022 г. по т. д. № 2108/2020 г., решение № 60096/30.03.2022 г. по т. д. № 1219/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове, отразява тенденцията в законодателството за постепенно интегриране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на свободния пазар с цел създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика. Приетите от законодателя ограничения са в две посоки – от една страна ограничаване на обема, до достигането на който се прилагат преференциалните цени по договорите с производителите на електрическа енергия от разграничените на територията на страната две ветрови зони /зони с пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори до 2 250 часа вкл. и зони с пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори над 2 250 часа вкл./, и от друга страна намаляване на цената, по която ще се изкупува произведената над този обем електрическа енергия от производител, попадащ в съответната група, до по-ниската цена за излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ /обн. ДВ., бр. 56/24.07.2015 г./ нетното специфично производство /НСП/ се установява въз основа на средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно съответното решение за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Предвид развиващата се нормативната уредба, следва да се направи извод, че спрямо правоотношенията по повод изкупуване на произведена от възобновяеми източници електрическа енергия не се прилага принципът за свобода на договарянето, тъй като основните уговорки относно съдържанието на договора за изкупуване на произведена електрическа енергия са нормативно регламентирани. Цените, на които производителите продават, а общественият доставчик или крайният снабдител изкупуват електрическа енергия, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган КЕВР. Преференциалните цени са променяни в различни периоди, както е променяно и количеството електрическа енергия, което подлежи на изкупуване по тях. Първоначално е изкупувано цялото количество произведена енергия, след което същото е намалено до размера на определената от ДКЕВР средногодишна продължителност на работа на отделния производител, а с изменението на ЗЕВИ от 2015 г. лимитът за изкупуване по преференциална цена е ограничен до нетното специфично производство. Установяването на тази величина е предвидено да стане на база предходни решения на административния орган, с които той е определял преференциални цени, т. е. предходни негови административни актове, в които е анализирал и дефинирал ценообразуващите фактори, влияещи върху стойността на преференциалната цена на изкупуване. С разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ е предвидено задължение на КЕВР в срок до 31.07.2015 г. в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената разпоредба са приети решения на КЕВР, с които е установено НСП на централите, за които са определени преференциални цени съгласно приложимата до изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от 2015 г. правна уредба. В решенията годишната производителност е поставена в зависимост от прогнозните пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори, което предполага различно средно годишно производство за двете ветрови зони и на тази база производителите се категоризират като попадащи в едната или в другата зона. По силата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ при достигане на средната годишна норма на произведена електрическа енергия, залегнала в конкретното решение на регулаторния орган за производителите от съответната категория, предвидената в закона преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия отпада и за произведеното над достигнатия пределен обем количество електрическа енергия до края на съответната година се прилагат цените за излишък на балансиращия пазар. Настоящият съдебен състав възприема изразеното разбиране в мотивите на решение № 60130/31.01.2022 г. по т. д. № 1681/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., че в действащата през исковия период правна уредба не е регламентирана възможност след достигане на НСП за съответната група/категория преди края на календарната година на производителя да се заплаща преференциалната цена, предвидена за производителите от другата група/категория, тъй като ефектът от подобно законодателно разрешение би бил в разрез с една от целите на предприетото през 2015 г. изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ - да се ограничат приходите от производство на електрическа енергия от възобновяеми източници над нормираната възвращаемост на инвестицията в обществен интерес. Правилен и в съответствие с клаузата на чл. 16 от договора между страните и събраните доказателства е изводът на въззивната инстанция, че още при сключването на договора за изкупуване на електрическа енергия между страните е установена принадлежност на енергийния обект на производителя към групата на производителите по т. 7 от отмененото решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и по съответните точки от заместващите го Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. и Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР. По силата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ „Енерго-Про Продажби“ АД е следвало да изкупи произведените от „Вентус България“ ЕООД чрез ВяЕЦ „Храброво 1“ количества електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия по преференциални цени, а количествата, надхвърлящи НСП по цена на излишък на балансиращия пазар. Обстоятелството, че през периода от 24.07.2015 г. до 16.11.2017 г. КЕВР не е приела решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия в изпълнение на задължението си по § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ не обуславя извод за наличие на основание на ответника /настоящ касатор/ да получи преференциална цена за цялото количество на произведената електрическа енергия, което би било в нарушение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./. В този смисъл са правилни съображенията на въззивния съд, че временната липса на регламентация не създава права за доставчика да получи повече, отколкото му се дължи по силата на закона, въз основа на отмененото или предстоящото, заместващо ценово решение на КЕВР. Ако се приеме, че КЕВР няма правомощие да приеме решение за установяване на НСП с действие, считано от изменението на ЗЕВИ, би се стигнало до противоправния резултат за неизпълнение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./, което от своя страна би довело до изкупуване по преференциална цена на цялото количество електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ, респективно до повишаване на цените на крайните клиенти на електрическа енергия. Доводът за неправилност на въззивното решение поради това, че въззивният съд неправилно е отхвърлил направеното с въззивната жалба искане за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен акт на административното производството по оспорване на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР в частта на опреденото НСП с придадено обратно действие е неоснователен. Преценката за наличие на твърдяното от касатора основание за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е относима към допустимостта/недопустимостта на обжалвания съдебен акт, а не към неговата правилност/неправилност. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Действително съдебният състав не е упражнил косвен съдебен контрол за валидност по чл. 17, ал. 2 ГПК на Решение № Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР в частта на определянето с придадено обратно действие на НСП за процесния период, но само това обстоятелство не обуславя промяна в изхода на спора. Посоченото решение на КЕВР е издадено от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/17.07.2012 г./ във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, чл. 32, ал. 2, т.1 от ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./, при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма и административно-производствените правила. Решението е мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му - § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 и § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ. Компетентността на КЕВР, произтичаща от § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, не е ограничена във времето до 31.07.2015 г., тъй като посоченият в разпоредбата срок е инструктивен. Основанието за отмяна на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР е немотивираност на административния акт, неизвършване на анализ на ценообразуващите елементи и параметрите им за определяне на преференциалните цени и липса на данни за количеството електрическа енергия, необходимо за задоволяване на собствените нужди на типа производители. При приемане на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. административният орган е спазил дадените от съда указания. Решението съдържа мотиви по отношение на всички ценообразуващи елементи на цената, както и конкретни данни относно възприетия от КЕВР размер на необходимата електрическа енергия за собствени нужди. Следователно посоченото решение не е засегнато от особено тежък порок, който да е пречка административният акт да породи целеното от издателя действие. Неоснователен е и доводът на касатора за неправилност на решението поради несъобразяване с мотивите на ВАС за отмяна на Решение № Ц-018/28.06.2012 г. КЕВР е приела заместващо Решение № Ц-29/16.11.2017 г., което също е отменено, а за последващо приетото заместващо Решение № Ц-35/13.08.2020 г. не са налице данни, че е отменено, поради което съдът е длъжен да се съобрази с него, предвид неговото предварително изпълнение. Поради това не е било необходимо въззивният съд да извършва преценка доколко определената преференциална цена и за какъв период възстановява стойността на инвестицията или част от нея. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил аргументите на ответника /настоящ касатор/, че за да се приложи въведената със закон правна промяна, е необходимо да съществува и административноправният елемент - определено по размер НСП, което липсва за процесния период. Въззивната инстанция е приела, че в резултат на отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отменените ценови решения на КЕВР, липсва предвиденият в ЗЕВИ административноправен елемент за дължимата от ищеца преференциална цена, както и на установени конкретни стойности на съответното НСП, спрямо което да се прилагат преференциални цени. Принципно правилни са разсъжденията, че в периодите от момента на влизане в сила на отменителните решения на административния съд до момента на постановяване на заместващите решения на КЕВР за определяне на преференциални цени и установяване на НСП не съществува основание за плащане на преференциални цени въобще. Към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство – 29.09.2021 г., не са налице данни за отмяна на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР в частта за определената преференциална цена по т. 1 в размер 148,71 лв./MWh с влязло в сила съдебно решение, поради което преференциалната цена е била дължима за съответното количество електрическа енергия до посоченото количество НСП. Правилен е изводът, че временната липса на регламентация относно стойността на съответното НСП не създава права за доставчика да получи повече отколкото му се дължи по силата на закона. Предвид допуснатото от чл. 13, ал. 9, изр. 2 ЗЕ предварително изпълнение на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР посоченото решение намира приложение за процесния период, поради което към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство административноправният елемент е налице. Постановеното от Административен съд София град решение № 2331/08.04.2021 г. по адм. д. № 8388/2020 г., с което е обявена нищожността на Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР в частта по т. 1 относно определянето на НСП на електрическа енергия в размер на 1 860 kWh/kW, считано от 01.07.2012 г. с придадено обратно действие на определянето на НСП на електрическа енергия, считано от 01.07.2012 г. до 13.08.2020 г., не променя този извод, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство посоченото решение на АССГ не е влязло в сила и по отношение на него разпоредбата на чл. 302 ГПК не намира приложение. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че решение № 2331/08.04.2021 г. по адм. д. № 8388/2020 г. на АССГ е отменено, делото е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав и при новото разглеждане на спора жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение. По отношение на направеното от касатора оплакване, че съдебният състав не е обсъдил дали отношенията могат да се уреждат с обратна сила в частта на определеното с Решение Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР нетно специфично производство, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд съобразно правомощието си по чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и по този начин е възприел доводите за обратното действие на посочения административен акт. Задължението на обществения доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП и по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи НПС, произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./, която намира приложение и за заварените правоотношения. Решението на КЕВР в частта, установяваща НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗИДЕ /обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./, има приложение за процесния период, предвид регламентираното в § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ задължение на КЕВР. Забавеното приемане на Решение Ц-29/16.11.2017 г. и неговата отмяна не могат да заличат правните последици на нормативно установеното ограничение за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Поради изложените съображения Решение № Ц-35/13.08.2020 г. има действие за процесния период. Оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане от въззивния съд на възраженията и доводите на ответника /настоящ касатор/ за нарушение на норми на правото на Европейския съюз, относими към схемите на подпомагане, каквато е преференциалната цена, а именно т. 14, т. 25, т. 26 и т. 27 и чл. 3, ал. 1 и т. 6 от Директива 2009/28/ЕО, е основателно. Въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл. 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК не е обсъдил възраженията и доводите на ответника /настоящ касатор/ за нарушение на норми на правото на Европейския съюз, относими към схемите на подпомагане, а именно съображения 6, 14, 25, 26 и 27 и чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/28/ЕО /посочени от касатора т. 6, т. 14, т. 25, т. 26 и т. 27 и чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/28/ЕО/, както и доводите за нарушаване на принципа на пропорционалност между наложените ограничителни мерки и преследваната с тях легитимна цел. Поради това, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, а допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, не се налага връщане на делото във въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. През процесния период е действала Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, въведена в националното законодателство с разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ. Сега действащата Директива /ЕС/ 2018/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, в сила от 20.11.2023 г., е транспонирана с § 65, т. 2 ЗИД на ЗЕВИ /ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г./ във връзка с § 2 ДР на ЗЕВИ. В т. 6, т. 14, т. 25, т. 26 и т. 27 от съображенията към Директива 2009/28/ЕО е предвидено следното: подпомагане на фазата на демонстрация и пускане на пазара на децентрализирани технологии за енергия от възобновяеми източници, предвид ползите, които носи преминаването към децентрализирано производство на енергия, по-голямата сигурност на енергийните доставки на местно равнище, по-късите транспортни разстояния и намалени загуби на енергия при пренос; насърчаването на развитието и сближаването на ЕС чрез предоставяне на източници на приходи и разкриване на работни места на местно равнище /т. 6/; основното предназначение на задължителните национални цели – създаване на сигурност за инвеститорите и насърчаване на трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници /т. 14/; предвид различния потенциал на държавите-членки по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагането на различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници, държавите-членки трябва да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал, като се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите-членки да разработят ефективни национални мерки за съответствие с целите /т. 25/; желателно е цените на енергията да отразяват външните разходи по производството и потреблението на енергия, включително, по целесъобразност, екологичните и социалните разходи, както и разходите за здравеопазване /т. 26/; общественото подпомагане е необходимо за постигане на целите на ЕС по отношение на увеличаване на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източници на енергия, по-специално доколкото цените на електроенергията на вътрешния пазар не отразяват пълните екологични и социални разходи и ползите от използваните източници на енергия. Във връзка с посочените съображения към директивата член 1 от Директива 2009/28/ЕО установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници, като задава задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. В този смисъл член 3, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО задължава всяка държава членка да гарантира, че през 2020 г. нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще достигне определен минимален праг. За постигане на целта – делът на енергията от възобновяеми източници постепенно да нараства и до 2020 г. да достигне предварително зададения обем от 20% от брутното крайно потребление на енергия в Европейския съюз, с разпоредбата на чл. 3, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО е предвидено държавите членки да въвеждат ефективно определени мерки и да се придържат към индикативната крива, съдържаща се в част Б от приложение I към директивата. За постигане на посочените в чл. 3, параграфи 1 и 2 цели в чл. 3, параграф 3, буква „а“ и буква „б“ е предвидено, че държавите-членки могат да прилагат схеми за подпомагане /буква „а“/ и мерки на сътрудничество между различните държави-членки и с трети държави за постигането на техните общи национални цели в съответствие с членове 5—11 /буква „б“/. В разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 ЗЕВИ българският законодател е предвидил различни мерки за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, едни от които са разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за определен в закона срок, както и определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. В конкретния случай приемането от КЕВР на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. и впоследствие на заместващото Решение № Ц-35/13.08.2020 г. е в изпълнение на задължението на КЕВР, предвидено в чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./. С решението на КЕВР е определена, считано от 01.07.2012 г. преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа в определен размер, като е установено и нетното специфично производство на електрическа енергия в определен размер. В допълнително представена молба с вх. № 5937/11.07.2022 г. по регистъра на ВКС касаторът е направил искане да бъде отправено до Съда на Европейския съюз /СЕС/ преюдициално запитване по следните правни въпроси: 1. Допуска ли правото на Съюза прилагането на административен акт като предвидения в § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. в ДВ, бр. 56/2015г./, който е постановен по-късно /след срока в § 17/ и с който се намалява с обратна сила изплащането на преференциална цена, която вече е била предоставена и изплатена на производителите? 2. Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда намаляване и връщане на вече предоставени насърчения /извършени плащания по преференциална цена/ за произведена от вятърни електрически централи електрическа енергия, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и оператор на мрежата, с общите принципи на правото на Съюза за защита на оправданите правни очаквания, правната сигурност, принципа на пропорционалност, лоялното сътрудничество и полезно действие, с чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с Директива 2009/28/ЕО, Директива /ЕС/ 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и предвидения със същите правен режим на схемите за подпомагане и с чл. 216, § 2 ДФЕС, по-специално във връзка с Договора за Енергийната харта? Разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване. Моментът на отправяне на преюдициално запитване е след като са събрани всички доказателства и делото е изяснено от фактическа страна. Изключенията от задължителния характер на преюдициалното запитване са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК. Националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос /решение от 27.03.1963 г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, EU:C:1963:6, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963 г. по дело 26/62, EU:C:1963:1, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други/; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд /решение от 16.09.1982 г. по дело 132/81, EU:C:1982:294, Vlaeminck, решение от 16.07.1992 г. по дело С-343/90, EU:C:1992:327, Lourenco Dias и други/; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът /решение от 06.10.1982 г. по дело 283/81, EU:C:1982:335, CILFIT v. Italian Ministry of Health и други/; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус /определение от 06.10.2005 г. по дело С-328/04, EU:C:2005:596, решение от 07.05.1997 г. по съединени дела С-321-324/94, EU:C:1997:229, Pistre, решение от 18.10.1990 г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, EU:C:1990:360, Dzodzi и други/. По отношение на конкретните въпроси, които касаторът моли да бъдат отправени от ВКС като преюдициално запитване до Съда на ЕС, следва да се отбележи, че според постоянната практика на Съда на ЕС националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване. В тази връзка съдът може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси. В този смисъл са решение от 16.11.1995 г. по дело С-152/1994, EU:C:1995:388, Van Buynder, решение от 16.01.1974 г. по дело 166/1973, EU:C:1974:3, Rheinmuhlen и други. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по посочените от касатора въпроси по следните съображения: В решение от 15.04.2021 г. по съединени дела С-798/18 и С-799/18, ECLI:EU:C:2021:280 съдът на ЕС е дал отговор на въпроса „дали член 3, § 3, б. „а“ от Директива 2009/28 и чл. 16 и 17 от Харта на основните права на ЕС, тълкувани в светлината на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и чл. 10 от Енергийната харта трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по – рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество“. Повод за отговор на отправено до съда преюдициално запитване е италианското законодателство, което предвижда намаляващ размер на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена чрез фотоволтаично преобразуване на слънчева енергия, както и ограничена продължителност на насърченията и определяне на максимален лимит на общата електрическа мощност, отговаряща на условията за ползването им. В отговор на този въпрос СЕС се е произнесъл, че сочените разпоредби допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по–рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения. В решение от 11.07.2019 г. по съединени дела C-180/18, C-286/18 и C-287/18, ECLI:EU:C:2019:605 Съдът на ЕС е приел, че член 3, § 3, б. „а“ от Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която позволява на държава членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране на електроенергията от слънчеви фотоволтаични инсталации. Посочените решения могат да намерят приложение и относно насърченията на електрическа енергия, произведена от вятърна енергия. Съдът на ЕС е постановил, че държавите-членки не са длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми източници, а разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28/ЕО във връзка с приложение I към тази директива /напр. решение от 20.09.2017 г. по съединени дела C‑215/16, C‑216/16, C‑220/16 и C‑221/16, EU:C:2017:705, Elecdey Carcelen и др., т. 32; решение от 11.07.2019 г. по съединени дела C-180/18, C-286/18 и C-287/18, EU:C:2019:605, Agrenergy Srl и Fusignano Due Srl срещу Ministero dello Sviluppo Economico, т. 27; решение от 15.04.2021 г. по съединени дела C-798/18 и C-799/18, EU:C:2021:280, Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche /Anie/ и др. срещу Ministero dello Sviluppo Economico и Gestore dei servizi energetici /GSE/ SpA, т. 28./. Такава свобода на преценка означава, че държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени. Съгласно практиката на СЕС, когато приемат мерки за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, чрез които прилагат правото на ЕС, държавите членки трябва да спазват общите принципи на това право, един от който е принципът на правната сигурност /решение от 01.07.2014 г., Аlands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 125 и цитираната съдебна практика/. Принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията /решение от 11.06.2015 г., Berlington Hungary и др., C‑98/14, EU:C:2015:386, т. 77/. Посоченият принцип изисква дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях /решение от 01.07.2014 г., Аlands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 128 и цитираната съдебна практика/. Относно принципа на защита на оправданите правни очаквания в различни решения СЕС е постановил, че всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на този принцип. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка /решение от 10.09.2009 г., Plantanol, C‑201/08, EU:C:2009:539, т. 53 и цитираната съдебна практика/. Освен това, що се отнася до режим, предвиден от национална правна уредба, националният съд трябва да прецени глобално и in concreto дали оправданите правни очаквания на икономическите оператори, визирани от правната уредба, са били надлежно спазени, като вземе предвид способите за уведомяване, обичайно използвани от държавата членка, приела уредбата /решение от 10.09.2009 г., Plantanol, C‑201/08, EU:C:2009:539, т. 57/. Националният съд трябва да провери дали приложимата правна уредба съответства на посочените принципи, като за тази цел може да вземе предвид всички относими данни, които следват от съдържанието, от целта или от структурата на националното законодателство /решение от 11.06.2015 г., Berlington Hungary и др., C‑98/14, EU:C:2015:386, т. 81 и цитираната съдебна практика/. Предвид обстоятелството, че Директива 2009/28/ЕО е транспонирана в националното законодателство с § 2 ДР на ЗЕВИ, правото на ЕС намира приложение по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Хартата всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава; никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба; ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. Съобразно практиката на СЕС, обективирана в решение от 15.04.2021 г. по съединени дела С-798/18 и С-799/18, ECLI:EU:C:2021:280 /т. 33, т. 34, т. 36 и т. 39 и цитираната в тях практика/ предоставената от чл. 17, параграф 1 от Хартата защита не се отнася до обикновени интереси или възможности от търговско естество, чиято несигурност се обуславя от самата същност на икономическата дейност, а до права с имуществена стойност, от които от гледна точка на правния ред възниква едно придобито правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния носител; поради това следва да се прецени дали гаранциите, предоставени с този член, обхващат насърченията за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, като сумите на тези насърчения все още не са изплатени, но са предоставени в рамките на съществуваща схема за помощ; при определени условия понятието „имущество“ може да обхваща имуществена стойност, включително вземания; бъдещият доход може да се смята за „собственост“, която би могла да се ползва от закрилата по чл. 17 от Хартата само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. С разпоредбите на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ и § 17 ПЗР към ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56/24.07.2015 г. се засягат насърчения за в бъдеще, но не и придобити вече права или погасени задължения, дължими до датата на влизане в сила на посочените разпоредби. Изменената правна уредба се отнася до предвидени, но все още недължими насърчения, няма обратно действие, поради което не са нарушени принципите на правовата държава и на пропорционалността. С посочените разпоредби и с Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР не са нарушени принципът на правната сигурност и принципът на оправданите правни очаквания по следните съображения: Правната уредба защитава интереса на производителите на енергия от възобновяеми източници, позволява предвидимост и сигурност в реализиране на печалба от производителите, като отчита и необходимостта от покриване на първоначално извършените сериозни инвестиции за изграждане на енергийните обекти и свързването им с електропреносната и електроразпределителната мрежи. След като сключването на договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърна енергия, и техните параметри са законодателно уредени, то и очакваната икономическа полза за всеки оператор, направил инвестиция по изграждането на енергиен обект и свързването му с електроразпределителната и електропреносната мрежа, е тази, която законът предвижда като насърчителна мярка. Предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ /в редакцията към момента на сключване на договора - ДВ, бр. 29/2012 г./, това е размерът на преференциалната цена, определена от регулаторния орган, към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на електрическа енергия. На тази цена може да бъде изкупувана електрическата енергия, произведена от вятърна енергия, за максимален срок от дванадесет години, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 2 ЗЕВИ, като при промяна на релевантните за определяне обема на насърчителната мярка обстоятелства държавата може да намали този обем в посока ограничаване на количеството на изкупуване на енергия по преференциална цена. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ КЕВР определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW ежегодно в срок до 30 юни /т. 1/ и когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи по ал. 2 констатира съществено изменение на някой от тях /т. 2/. Насърченията, предоставени на основание чл. 31, ал. 2, т. 2 и ал. 5 ЗЕВИ, имат имуществена стойност. Принципът на правна сигурност обаче не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна уредба на дадена сфера на обществени отношения. Законодателят може да прави промени в материята относно енергия от възобновяеми източници, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от възобновяеми източници, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не обуславя извод за постоянен, непроменен задължително висок размер на преференциалната цена за изкупуване на енергията, нито извод за задължително количество на изкупуване на една и съща висока цена и респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия от възобновяеми източници. Ограничаването на количеството на изкупуване на енергия по преференциална цена не е санкция за производителите на енергия от възобновяеми източници, а е оправдано от специфичен обществен интерес и постигане на функциониращ вътрешен електроенергиен пазар в ЕС, в който процес участва Република България като държава – член на ЕС. Разпоредбите на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗЕВИ /редакция ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ и на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ са ясни и точни и прилагането им е предвидимо за правните субекти, включително за ответника по иска /настоящ касатор/. Обстоятелството, че при прилагане на посочените разпоредби за касатора биха настъпили неблагоприятни последици, предвид ограничаване на лимита за изкупуване на произведената от ВяЕЦ електрическа енергия по преференциална цена до размера на нетното специфично производство, не обосновава извод за неприлагане на горепосочените разпоредби или на Решение № Ц-35/13.08.2020 г., тъй като същите не нарушават принципа на правната сигурност и принципа на оправданите правни очаквания. Приложимата правна уредба е ясна, позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на правата и задълженията и да действат съобразно с тях. Със ЗИД на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ се развива започналата реформа в сектор енергетика с цел постигане на баланс на цялата електроенергийна система, който ще спомогне за въвеждането на пълна либерализация на енергийния пазар и интегрирането му в общия европейски пазар на енергия. Разпоредбите на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗЕВИ /редакция ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ актуализират режима на компенсиране на производителите на енергия от възобновяеми източници, като промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Касаторът не може да очаква законодателството да не бъде изменяно в течение на 12 години, т. е. до изтичане на срока на договора, особено когато се касае до прилагане на непазарни механизми за насърчаване на енергията от възобновяеми източници при условията на изграждане на конкурентен вътрешен енергиен пазар в ЕС. Касаторът не може да има оправдани правни очаквания относно запазването на количеството енергия, изкупувано на преференциална цена, която преференциална цена е изцяло в прерогативите на държавата да допуска, определя размера й и да го изменя съобразно измененията в социално-икономическите условия и при съобразяване измененията в Европейската правна рамка в областта. Поради това и страните са уговорили и клаузите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор. Следва да се има предвид също, че при изпълнение на регулаторните си правомощия КЕВР се ръководи от посочените в чл. 23 ЗЕ общи принципи, един от който е осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, както и че съгласно чл. 6, т. 2 ЗЕВИ разходите от задълженията за закупуване по преференциална цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се разпределят между всички крайни клиенти. Поради това заплащането по преференциална цена на количества произведена електроенерия над НСП за съответната група производители на електрическа енергия от вятър, респективно преминаване към заплащане по следващата преференциална цена, предвидена за следващата група производители, а не по цени за излишък, би довело до поемане на неадекватно висока финансова тежест от потребителите на електроенергия. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, разпоредбите на националното право са от естество да укажат на предпазливите и съобразителни производители на енергия от възобновяеми източници, че законодателят може да измени схемата за насърчаване, приложима към вятърните електроцентрали, за да отчете промяната в някои обстоятелства и постигане на целта - функциониращ вътрешен електроенергиен пазар в ЕС, създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар /чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗЕ/, както и на основните цели по чл. 2, ал. 1 ЗЕВИ – освен насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, също и създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика, сигурност на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност, опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата и повишаване на жизнения стандарт на населението чрез икономически ефективно използване на енергията от възобновяеми източници. Следователно се налага изводът, че разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г./ и Решение № Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР не нарушават принципите на законност, пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни очаквания. Възприетото становище от въззивната инстанция не е в противоречие с разпоредбата на чл. 14 ЗНА и задължителната практика на Конституционния съд на Република България, обективирана в Решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г. и Решение № 8/27.06.2017 г. по к. д. № 1/2017 г. досежно забраната за придаване на обратна сила на нормативните актове. Разпоредбата на § 16, т. 3 ПЗР към ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56/24.07.2015 г., относима към ограничението на цената, по която ще се изкупува произведената над размера на НСП електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, и разпоредбата на § 17 ПЗР към ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56/24.07.2015 г., регламентираща задължението на КЕВР, имат действие от 24.07.2015 г., поради което приетите от КЕВР няколко години по-късно Решение № Ц-29/16.11.2017 г. и впоследствие Решение № Ц-35/13.08.2020 г. не са в противоречие с чл. 14 ЗНА, чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на РБ и с практиката на КС на РБ. С разпоредбите на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г./ и § 17 ПЗР към ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56/24.07.2015 г. се засягат насърчения за в бъдеще, но не и придобити вече права или погасени задължения, дължими до датата на влизане в сила на посочените разпоредби. Изменената правна уредба се отнася до предвидени, но все още недължими насърчения, поради което не са нарушени принципите на правовата държава и на пропорционалността. Правилно въззивният съд е приел, че цената на свободен пазар, която ответникът в исковото производство заявява в евентуалност, че се дължи за доставените количества електрическа енергия над НСП, е неприложима, тъй като не е осъществена сделка за продажба на електрическа енергия на свободен пазар. От една страна, този извод е законосъобразен, предвид липсата на законово основание за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по цена на свободен пазар. От друга страна, ако в резултат на отмяната на административния акт или поради забавата при приемането на заместващото решение за определяне на преференциалната цена и съответно установяването на НСП ответникът /настоящ касатор/ е претърпял вреди, то те не се дължат на действия, респективно бездействия от страна на ищцовото дружество, а на действия, съответно бездействия на трето за спора лице. Доводът на касатора за неправилно възприета от въззивния съд фактическа обстановка по отношение на елементите на състава на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен. Трите хипотези на неоснователно обогатяване – начална липса на основание, отпаднало и неосъществено такова, предвиждат като общ правопораждащ положителния факт на плащането /в тази насока е и ППВС № 1/1979 г., т. 1/, поради което ищецът по иск на някое от тези правни основания доказва само настъпването на този факт, а в тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи, съответно да задържи извършеното плащане. В случая ответникът /настоящ касатор/ не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърдението си за наличие на основание за получаване на преференциална цена за цялото количество енергия, произведена през процесния период от ВяЕЦ „Храброво 1“, респективно че е достигнал установеното НСП в по-късен период от време или че НСП е в друг размер. Оповестяването на размера на НСП с Решение Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР не създава основание за задържане на получената преференциална цена над определения от ЗЕВИ лимит. По същите съображения и предвид прилагане на разпоредбата на § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/2015 г./, считано от 24.07.2015 г., е неоснователно оплакването на касатора за неправилност на извода на въззивната инстанция за доказване на иска по размер, като не било ясно какви „елементарни аритметични изчисления“ е направил съдът, след като по делото не били събрани данни в кой момент централата е достигнала, съответно превишила сочения размер на НСП през съответната година. В откритото съдебно заседание на 02.02.2021 г. пред Окръжен съд Варна вещите лица са уточнили, че размерът на произведената и продадена електрическа енергия над НСП и съответната цена са установени въз основа на информация, предоставена от „ЕРП Север“, т. е. „Електроразпределение Север“ АД, тъй като те сами не могат да влязат в системата. При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на разликата между платената преференциална цена и дължимата цена за излишък за количеството електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ, над НСП, доказателствената тежест, че количеството на произведената и продадена електрическа енергия за процесния период е под НСП, респективно НСП е достигнато в по-късен период от време от процесния, се носи от ответника по иска /настоящ касатор/. В конкретния случай ответникът /настоящ касатор/ не е доказал при условията на пълно и главно доказване посочените обстоятелства – в първоинстанционното производство не е поискал допускане на допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза, нито е представил други доказателства; във въззивното производство, въпреки оплакванията във въззивната жалба, също не е направил искане за допускане на допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза и не е представил други доказателства. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Апелативен съд Варна е допустимо и правилно – постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответник по иска/ трябва да заплати на ответника в настоящото производство /ищец/ сума в размер 24 384 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Разноски на касатора не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Вентус България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 18.10.2021г. по в. т. дело № 354/2021г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 1 състав. ОСЪЖДА „Вентус България“ ЕООД с ЕИК 200165790, седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, с. о. Траката-4 № 112 да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район В. Варненчик, Варна Тауърс - Г, [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 24 384 лв. /двадесет и четири хиляди триста осемдесет и четири лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район Оборище, [улица]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.