Р Е Ш Е Н И Е № 72 Гр.С., 09.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3123 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. - срещу решение №.477/21.04.17 по г.д.№.459/17 на Окръжен съд Пловдив, 7с. – с което е потвърдено решение №.77/9.01.17 по г.д.№.1611/16 по описа на Районен съд Пловдив, 8с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно осонвание чл.200 КТ като погасен по давност. Ответната стара [фирма] оспорва жалбата. С определение №.55/24.01.2018 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса кога вземането за обезщетение от професионално заболяване става изискуемо – от влизане в сила на ЕР ТЕЛК или от издаванеот му, независимо от обжалването му. С атакуваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за погасен по давност. Приел е, че между страните няма спор, че са били обвързани от трудово правоотношение за периода 1.07.07-13.02.14, като с ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 на ищцата е признато професионално заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий” с дата на инвалидизация 28.02.12. По спорния въпрос откога следва да се отброява тригодишния давностен срок по смисъла на чл.358 ал.1 т.3 КТ е приел, че това е момента, от който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Посочил е, че в случая вземането за обезщетение от причинена трайно намалена работоспособност вследствие на професионално заболяване може да бъде упражнено след признаване професионалния характер на заболяването в експертното решение на ТЕЛК; съобразно чл.112 ал.9 Закона за здравето обжалването на ЕР за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им; доколкото същите продлежат на предварително изпълнение, то и отброяването на давността ще започва от датата на постановеното ЕР на ТЕЛК, а не от датата, на която същото окончателно се е стабилизирало. В настоящия случай ЕР №.0598, с което първоначално на ищцата е призната трайно намалена трудоспособност в резултат на професионално заболяване, е постановено на 28.02.12, а исковата молба, сезираща съда с претенцията по чл.200 КТ, е депозирана на 10.02.16 – т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок. Поради това предявената претенция е отхвърлена като погасена по давност. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По въпроса е налице практика на ВКС, в това число задължителна /реш.№.202/20.04.11 по г.д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г.д. №.2402/14, ІІІ ГО, реш.№.119/12.07.13 по г.д.№.675/12, ІV ГО – която настоящият състав изцяло споделя/, съгласно която влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл.200 ал.1 КТ. При това положение вземането за плащане на обезщетение от професионално заболяване става изискуемо от момента на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, с което се признава наличието на такова професионално заболяване. По основателността на касационната жалба: По делото няма спор, че - ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „работник сглобяване на детайли” и „машинен оператор”; - с протокол №.05/19.12.11 и допълнение от 9.07.12 на НОИ Р. П. за извършено проучване на професионална болест е установено наличие на болест от статично физическо усилие и динамична физическа работа, с клинични прояви, предизвикани от въздейстивето на вредния фактор - „вегетативна полиневропатия за горни крайници”; - с ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 това заболяване е признато за професионално и е определена 40% Т.; - с ЕР №.0280/10.05.12 Н. отменя ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 и връща за ново освидетелстване на ТЕЛК; - с ЕР ТЕЛК №.2239//18.09.12 е определена Т. 62% и не се приема причинна връзка/професионално заболяване на вегетосъдови промени на горни крайници; - с ЕР Н. №.0264/045/29.03.13 е отменено ЕР ТЕЛК №.2239//18.09.12 и е определен нов процент Т. 66%, като се изключва наличието на заболяване „полиневропатия” и професионалния характер на което и да е от заболяванията на лицето; - с реш.№.6342/24.10.14 по а.д.№.5010/13 на АССГ ЕР Н. №.0264/045/29.03.13 е отменено по жалба на ищцата и преписката е върната на Н. за ново произнасяне /съдът е прил, че Т. е неправилно определена, а отделно от това е налице професионален характер на заболяването полиневропатия/; с окончателно реш.№.6492/3.06.15 по а.д.№.15454/14 на ВАС решението на АССГ е потвърдено; - с ЕР Н. №.0536/074/15.07.15, в съответствие със съдебните решения, е определена 74% Т. и професионален характер на заболяването „вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІс.” с дата на инвалидизиране „28.02.12г.”; с ЕР ТЕЛК №.2964/195/25.11.15 е определена 74% Т. при преосвидетелстване и професионален характер на заболяването. При така уставените фактически обстоятелства е видно, че професионалният характер на заболяването на ищцата „вегетативна полиневропатия на горни крайници” е признат за първи път с влязло в сила ЕР Н. №.0536/074/15.07.15 и впоследствие при преосвидетелстване с ЕР ТЕЛК №.2964/195/25.11.15. При това положение, с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че считано от горепосочената дата през 2015г. вземането за заплащане на обезщетение по чл.200 КТ става изискуемо и правото по чл.200 КТ може да бъде упражнено, респективно че оттогава започва да тече 3годишната давност по чл.358 ал.1 т.3 вр. с ал.2 т.2 КТ /независимо от момента на постановяване на ЕР ТЕЛК/. Към датата на предявяване на исковата молба на 19.02.16 тя не е изтекла – и поради това възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност е неоснователно. Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. От друга страна неразглеждането от въззивната инстанция на предявения иск по същество, респективно необсъждането на доводите и възраженията на страните – извън това по давност - и на доказателства във връзка с тях – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилност на обжалвания акт /на практика липсва акт по съществото на спора, който би могъл да бъде контролиран/. Съдът следва да преценява дали дадена претенция е погасена по давност единствено след като първо я разгледа по същество и установи, че тя е основателна в определен размер /неоснователната претенция не би могла да бъде погасена по даност/. Това не е направено от нито една от предходните инстанции - които, без за се произнесат по основателността на иска, са формирали извод за погасяването му по давност. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на предявения иск по чл.200 КТ по същество, в това число обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.477/21.04.17 по г.д.№.459/17 на Окръжен съд Пловдив, 7с. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: