Р Е Ш Е Н И Е № 101 Гр.София, 28.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА В присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия Т. СТАМБОЛОВА - К.Н.Д. 700/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане, озаглавено от осъдения Т. Д. Л. заявление, за възобновяване на Н.О.Х.Д.218/07 г.по описа на РС-Бяла. С присъда №145/ 07.10.08 г. Т. Л. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1,2 и 3 и т.5 вр. чл.194,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, определен му е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието /по силата на важащия тогава ЗИН/ и на основание чл.68,ал.1 НК му е приведено в изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода по присъда на РС-Велико Търново, търпимо при първоначален общ режим. В искането се настоява за явна несправедливост на наложеното една година и седем месеца лишаване от свобода, в рамките на задочната процедура. В съдебно заседание пред ВКС осъденият моли за допускане на процесуални нарушения по постановения срещу него акт и неосигуряване на адекватна защита. Назначеният му служебен защитник настоява искането за възобновяване да бъде уважено, като, наред с възведените от Л. доводи, счита че с разглеждане на делото в отсъствие на неговия подзащитен, последният е бил лишен от правото да иска сключване на споразумение или да се възползува от съкратеното съдебно следствие. Представителят на ВКП намира,че тъй като Л. е имал познание за образуваното срещу му съдебно производство,след което е заминал извън границите на страната, то не се дължи възобновяване на основание чл.423 НПК. Касателно другите претенции, в частност по явна несправедливост на наложеното наказание, намира искането в тази му част за недопустимо. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Постановената по отношение на Л. на 07.10.08 г.присъда на РС-Бяла, не е атакувана и е влязла в законна сила след изтичане на предвидения в НПК петнадесетдневен срок. Искането за възобновяване е постъпило в рамките на първоинстанционния съд на 02.12.10 г. Видно от изпратена справка от МП-ГДИН-затвора,[населено място], по данни на лишения от свобода, той е задържан за екстрадиране в Република Г. на 10.10.10 г. От изпратената от ВКП документация, според която лицето е екстрадирано по друго производство, информацията за деня на неговото задържане не се оборва. А това се явява изключително важно с оглед възможността да се приеме първоначално познание на осъдения за влизане в сила на процесната присъда. В този смисъл е спазен прогласеният в чл.421, ал.3,изр.2 НПК шестмесечен срок за отправяне на искане за възобновяване до ВКС от страна на задочно осъдения и то е допустимо. По същество погледнато, искането е неоснователно. На л.17 от съдебното производство е приложена призовка,получена на 19.05.07 г. лично от Л., с която той е уведомен за образуваното срещу му наказателно производство, насрочено за 31.05.07 г.и е получил препис от обвинителния акт. Оттам насетне лицето не се е явило в съдебно заседание, променена е мярката му за неотклонение, издирван е, производството спрямо него е спирано с оглед разглеждане на делото по отношение на негови съпроцесници и най-накрая, след възобновяване, при спазване на всички процесуални правила за намиране на осъдения в рамките на РБ, е даден ход на делото срещу му задочно, като при това защитата му е била осъществявана от упълномощен от него защитник. Постановена е и процесната присъда на 07.10.08 г. Изтъкнатите обстоятелства установяват процесуалната неоснователност на искането. Разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК /редакция ДВ, бр.109 от 23.12.08 г./ изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 НПК /редакция ДВ, бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено понастоящем с чл.254,ал.4 НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Към момента на започване на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство. А с измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254, ал.4 НПК за достатъчна информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяването на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на оповестените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. Очевидно е с оглед гореизложеното, че осъденият е имал ясно познание за образуване на воденото срещу него наказателно производство с получаване на призовка и препис от обвинителния акт лично. Отклонявайки се от разглеждане на наказателното дело в негово присъствие,той е демонстрирал неангажираност към съдбата на същото. Съдът от своя страна е предприел всякакви мерки за издирване на лицето, с цел разглеждане на делото с негово участие. Казано по друг начин, собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес, в рамките на който той е имал познание, че е обвинен в извършване на престъпление. Затова и оплакването, че като не присъствувал в съдебно заседание, не е можел да пристъпи към искане за приключване на делото със споразумение или за разглеждане на същото по силата на глава 27 НПК спрямо него, е дълбоко несъстоятелно /извън факта,че никоя от посочените две процедури не му се дължи задължително при негово поискване/. Предвид изложеното, наказателното производство не подлежи на възобновяване на реда на чл.423 НПК. Що се касае до другите искания- за процесуално нарушение чрез осъществяване на неадекватна защита /при положение, че защитникът е упълномощен такъв/ и за явна несправедливост на наложеното наказание /при положение, че определеното на Л. лишаване от свобода е с три месеца повече от минимума на чл.195,ал.1 НК и се различава, в полза на осъдения, спрямо посоченото от него в искането/, същите не следва да се разглеждат. Те не отговарят на изискванията на процедурата по чл.422,ал.1,т.5 НПК поради неотправени до ВКС в срок. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Д. Л., за възобновяване на Н.О.Х.Д.218/07 г.по описа на РС-Бяла. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/