4 Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 21.10.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря : Н. Т. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 712/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на З. Ж. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №306 от 16.11.2012г. по гр.д.509/12г. на Варненски апелативен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят поддържа, че правния интерес да иска отмяна на въззивното решение, се основава на силата на пресъдено нещо спрямо искането му за прихващане при установяване на вземането на противната страна по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. И тъй като това искане е отхвърлено като неоснователно, поради недоказаност дължимостта на претендираните от него суми по договор за правна защита и съдействие, сключен между страните във връзка с процесуално представителство по други дела, доводите на молителят, са сведени до доводи, свързани с наличие предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, именно по отношение на новооткрити доказателства водещи, според него до различен извод по дължимостта на активното вземане. Страната поддържа, че ответното по молбата дружество в качеството му на възложител по договор за правна защита и съдействие е укрил съзнателно информация, която би имала съществено значение за защитата, която би осъществил Т. в качеството му на неин процесуален представител по постигане на договорения правен резултат по делата. Подробно са разгледани считаните от молителят за преюдициални по отношение на доверения интерес правни положения, с оглед поддържания довод за обвързаността на адвокатското възнаграждение с реализацията на интереса на противната страна, като са обсъждани и сочени доказателства, а именно – преписка в Сметната палата във връзка с плащането на приватизационната цена на обособените части от [фирма] и на акциите от капитала на [фирма]. Молителят е сочил още, че на 25.10.2013г. е получил от анонимен източник и следните допълнителни документи касаещи проверяваната информация за укрити факти – решение от 14.10.2000г. на съвета на директорите на [фирма], писмо на АПСК до Сметната палата вх. № 12-17-006/20.10.2004г., решение на Надзорния съвет на АП – препис извлечение от протоколно решение №1/08.01.2-001г.Това, според него, са новите доказателства и новите обстоятелства, с оглед които иска отмяна на постановеното, влязло в сила решение. Ответникът по молбата – [фирма] – [населено място], чрез пълномощниците си- адв. Д. и адв. Балевски обосновава становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлият в сила съдебен акт по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице поддържаното от него отменително основание е необходимо той да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. С решението, чиято отмяна се иска, по възражението по чл.371 ГПК, направено от молителя – ответник в производството по чл.422 ГПК решаващият състав е приел, че не са налице предпоставките по чл.103, ал.1 ЗЗД, тъй като не е установена дължимост на активното вземане. Този извод е направен като са разгледани поетите задължения от страните с договор за правна помощ от 20.03. 2006г. – чл.3.1.2 раздел ІІІ, установяващ цената на учредената консултация а именно – левовавата равностойност на 100000 евро от които 20000 евро- възнаграждение за проучвателен доклад /чието изплащане не е било предмет на спор между страните/ и 80 000 евро – възнаграждение, дължимо след приключване на съдебното производство с решение, установяащо „платежната отговорност на Агенция за приватизацията” и представляващо възнаграждение за водене и процесуално представителство на делото до неговото приключване. Прието е още, че с анекс от 22.10.2009 е бил договорен и допълнителен хонорар от 20% от стойността на доверения интерес, изчислен на базата на неговата ефективна реализация с осребряване на присъдено вземане, а с анекс от 14.04.2010г. страните са уточнили дължимостта, както на основно договореното възнаграждение от 80000 евро, така и на договорения допълнителен хонорар от 20% платим, заедно с основния, при осъществяването на конкретни условия – ефективно получаване от дружеството на присъдения пълен размер на претендираното по исковете вземане, респективно 20% върху присъдена част при частично уважаване на исковете. Решаващият състав,тълкувайки тези договорености между страните е направил извод, че дължимостта на претендираното по компенсация вземане е било обвързано само с положителния за ищеца резултат от изхода на спора, предмет на т.д. 0699/06г. на Софийски градски съд. И тъй като приложените дела на СГС, САС и ВКС, установявали безспорния между страните факт, че производството по делото не е приключило с присъждане на претендираните суми, а с отхвърляне на предявените искове е направен и правно релевантния извод, че не е налице валидно възникнало вземане, произтичащо от обсъдения договор и анекси към него, с оглед липсата на ефективно осребряване на вземанията, предмет на иска срещу АП, поради което и съдебна компенсация не следва да бъде осъществена. Страната е приложила в подкрепа на твърдението си, за установеност на дължимостта на активното вземане преписка на Сметната палата във връзка с плащането на приватизационната цена на обособените части от [фирма] и на акциите от капитала на [фирма]. С оглед твърдението за получени от анонимен източник допълнителни документи касаещи проверяваната информация за укрити факти към делото са представени решение от 14.10.2000г. на съвета на директорите на [фирма], писмо на АПСК до Сметната палата вх. № 12-17-006/20.10.2004г., решение на Надзорния съвет на АП – препис извлечение от протоколно решение №1/08.01.2-001г. Всичките тези документи, сочени от страната като релевантни спрямо основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, дори и да бъдат приети за новооткрити, въпреки, че узнаването за съществуването им е основано единствено на косвени доказателства, които не доказват убедително момента, в който страната се е снабдила с тях, то те не установяват втората кумулативна предпоставка за допускане на исканата отмяна, тъй като разгледани поотделно и в тяхната съвкупност не променят нито фактическата обстановка, приета от съда, нито оспорваното от молителя произнасяне по възражението за съдебна компенсация. Този извод произтича от това, че между страните е бил сключен договор, по който са поети конкретни задължения и който и молителят не тълкува по начин различен от този на решаващият състав. Именно този договор и анексите към него съставляват съдебно въведеното в процеса основание за съществуване на вземане, което настоящият молител е поискал да бъде компенсирано с вземането, претендирано от противната страна – предмет на установяване по реда на чл.422 ГПК. Поради това и приложените доказателства, представени, с оглед поддържаното от него за укриване на тези обстоятелства към момента на сключване на договора за правна защита, не променят установеното от съда по отношение на реализирането на договорната отговорност, а така както са поддържани всъщност са относими към реализиране отговорността на възложителя по договора, с оглед твърденията за негово некоректно поведение – укриване на информация, т.е. към различен от предприетия с възражението по чл.371 ГПК вид защита. Или обсъдените доказателства са неотносими към изводите на съда, предвид поддържаният от страната източник на задължението на противната страна, на който се основава и възражението по чл.371 ГПК. Те не могат да обосноват основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и поради това, че са относими към самостоятелно право на защита на правата, които страната счита за накърнени, и за които същата може да предприеме съдебна интервенция чрез предявяване на иск, различен от разгледания от въззивната инстанция. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Ж. Т. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1 т1 ГПК на , влязлото в сила решение №306 от 16.11.2012г. по гр.д.509/12г. на Варненски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: