РЕШЕНИЕ № 187   София, 15. март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:          Красимира Харизанова                             Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3912 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 11.06.2008. г. по гр.д. № 2894/2007, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 18.05.2007 г. по гр.д. № 287773/2006 и са уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 – 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии. По повдигнатия правен въпрос едни съдилища приемат, че съдът не може да контролира правилността на преценката на работодателя за това, кой работник реално работи по-добре и по-качествено, а други – че съдът може да контролира съответствието на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Върховният касационен съд намира, че второто разрешение е правилно. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че има действително съкращение и истцата не се ползва от особена закрила, но подборът е извършен незаконосъобразно предвид обстоятелството, че класираната на шесто място преди истцата работничка има по-малък стаж и при липсата на определените 10 т. за научни публикации – критерий, който не е заложен в заповедта на директора, в която се посочват криериите, по които да бъде извършен подборът, тя би заела седмо място след истцата. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че може да контролира съответствието на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В случая оценката по отделните показатели съвпада с действителните качества на истцата. Законосъобразноста на извършения подбор зависи от това може ли комисията, на която работодателят е възложил оценката на качествата, да определя тежестта на всеки от посочените критерии, да ги детайлизира и да включва и други критерии, както и счита ли се одобрено това от работодателя, ако той възприеме резултатите от работата на комисията с издаването на заповеди за прекратяване на трудови правоотношения съгласно общата оценка на комисията. По същество правилно въззивният съд е приел, че когато комисията по подбора не е получила указания от работодателя, каква тежест в общата оценка има всеки от посочените критерии за подбор, за да изпълни възложената задача тя (комисията) може сама да определи относителната тежест на всяка оценка по отделните критерии при формирането на общата оценка. Също правилно съдът е приел, че комисията може да детайлизира посочените от работодателя критерии и да въвежда различни показатели, по които да извърши оценката. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че комисията не може да включи и други критерии за оценка, които не са посочени от работодателя при поставянето на задачата. Оценяването на работниците по критерии, които не са посочени от работодателя, само по себе си, не опорочава работата на комисията, тъй като нейната оценка не обвързва работодателя. Правото на подбор е негово и той е свободен да приеме или не оценките на комисията по всеки отделните показатели, както и да приеме или да не приеме общата оценка. Когато работодателят приема оценката на комисията, като издава заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно нея, той одобрява цялата й работа, в т.ч. относителната тежест на оценката по отделните критерии в общата оценка, показателите, по които е формирана оценката по отделните критерии, както и всички допълнителни критерии, по които комисията е работила. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК По делото е установено, че работодателят е предприел съкращение на учителите по български език и литература от 8. на 5 броя, като е възложил на комисия да оцени качествата на учителите по критериите: образование, общ стаж, стаж по специалността и стаж в училището, професионална квалификация и добросъвестно изпълнение на задълженията, в т.ч. спазване на трудовата дисциплина и участие в извънкласните мероприятия на училището. Комисията е приела точкова система за оценяване: 10 т. за висше образование, по 1 т. за всяка година общ трудов стаж, стаж по специалността и стаж в училището, по 2 т. за всяка притежавана квалификационна степен и по 1 т. за всяка друга форма на квалификация, 10 т. за базов учител, по 2 т. за всяка научна изява, до 10 т. за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и по 2 т. за всяка извънкласна учебна дейност. По тези показатели истцата е класирана на седмо място с 52,16 т. след друга учителка с 56,51 т. Разликата в общата оценка на двете се формира от по-продължителния общ стаж на истцата, притежаваната V квалификационна степен и по-интезивната й извънкласна дейност, от една страна, и от по-краткия й стаж по специалността и стаж в училището, по-малко участие в други форми на квалификация и липсата на научни изяви, от друга страна. Работата на комисията по подбор е приета от работодателя, в подбора са включени всички необходими участници, критериите, по които е извършен подборът съответстват на уредените в закона и приетите оценки по отделните показатели се основават на действителни качества на работниците. Според приетия от работодателя начин на оценяване качества на истцата не са подценени нито са надценени качества на други участници в подбора. Истцата не се ползва от особена закрила при уволнение, тъй като е възстановила синдикалното си членство след връчването на предизвестието. Видно от изложеното уволнението на истцата поради съкращение на щата е законно, поради което предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователени. На касатора 8. С. “В”, София след да бъде присъдена сумата 1.170,00 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 11.06.2008. г. по гр.д. № 2894/2007. ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на уволнението със заповед РД-15-129/02.11.2006 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ, предявени от А. Т. Д. срещу 8. С. “В”, София. ОСЪЖДА А. Т. Д. , от София да заплати на 8. С. “В”, София сумата 1.170,00 лева разноски за всички инстанции.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.