Р Е Ш Е Н И Е №. 116 София 08.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5941/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 132/1.03.2016г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1539/11.08.2015 г. по гр.д.№ 1694/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Р. М. Р. и Ж. А. М. за признаването им за собственици на имот от 319 кв.м.- част от ПИ № 1712 в [населено място], кв.Г., местността „Прибой”. Със същото решение за собственици на този имот са признати ответниците и ищците са осъдени да им предават владението му. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречи на въззивното решение със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия за възстановяване на земеделски земи, постановени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗДДЗ в ДВ бр. 68/99г. Касаторите поддържат, че решението, с което искът им се отхвърля, е неправилно, тъй като са придобили имота по давност, започнала да тече след възстановяване на имота в полза на ответниците, настъпило с издаването на р.№ 588/ 2.02.1999г., или най-късно след одобряване на плана на новообразуваните имоти. Ответниците оспорват иска, считат че имотът им напълно е бил индивидуализиран едва със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, издадена на 9.05.2007г. и оттогава е започнала да тече придобивната давност, упражнявана от ищците, като до предявяване на исковата молба не е изтекъл необходимият десетгодишен срок за придобиване на имота по давност. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Съгласно практиката на ВКС, ако земеделският имот е възстановен с решение на поземлената комисия, издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68/ 99г./ това решение има конститутивно действие и собствеността се счита възстановена, ако имотът е индивидуализиран по граници и местонахождение. След като имотът е възстановен на предишните собственици, упражняваната върху него придобивна давност преди този момент се заличава, и започва да тече нова давност, считано от възстановяването /ако това е станало след 22.11.1997г./, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като очевидно законодателят е предполагат, че до тази дата реституцията на земеделските земи като цяло ще е приключила. След възстановяване на имота собствениците могат да защитават правото си на собственост срещу всеки, който без основание владее или държи имота им, независимо че с всяко последващо изменение на закона се е отдалечавал моментът на окончателното възстановяване, но това не би следвало да засегне вече възстановените имоти и придобити права, тъй като противоречи на правовия ред и стабилността на обществените отношения. В посочения смисъл е формирана постоянна съдебна практика , която е задължителна по силата на чл.290 ГПК- напр.р.№ 809/ 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889/ 2009г., І г.о., р.№ 262/ 13.07. 2012 г. по гр.д.№ 944/ 2011 г., І г.о., р.№ 588/ 29.05.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009г., І г.о., р.106 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., II г. о. и др., като настоящият състав не намира основание тази практика да бъде изоставена, като се има предвид и обстоятелството, че понастоящем в общи линии реституцията на земеделските земи е завършена. В р. № 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о. се приема, че в разглежданата хипотеза на възстановяване преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68/ 99г./ и при лиса на точна индивидуализация в решението на поземлената комисия, придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено- т.е. съдебната практика приема и един по-късен момент за индивидуализиране на имота спрямо датата на решението на поземлената комисия. С оглед на изложеното и приетото по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. От данните по делото е видно, че първото постановено в полза на ответниците решение на поземлената комисия е от 2.02.1999г., в което се посочва, че се възстановява нива от 25,500 дка в м.”Г.”. Решението действително не съдържа точна индивидуализация на възстановения имот, поради което в съответствие с цитираната съдебна практика само от него не може да се съди дали реално е настъпил конститутивния му ефект. Индивидуализацията на имота е направена в хода на делото, като е изяснено, че по кадастрален план от 1960 г. имотът на ответниците е заснет като имот пл.№ 774, а от плана от 1988 г. е видно, че части от същия по-голям имот са заснети като отделни имоти на ползвателите, един от които – пл.№ 1710 е имотът на ищците. Съобразно практиката по р.№ .№ 809/ 14.01.2011 г. при тези данни следва да се признае конститутивно действие на решението от 2.02.1999 г. Дори и да не се приеме това обаче, данните са, че през 2003г. за имота е приет план за новообразуваните имоти, от който се установява, че владяната от ищците част от 388 кв.м. /надхвърляща изкупената от тях част по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ/ попада в рамките на възстановения имот на ответниците, заснет по плана като ПИ № 1712. Това обстоятелство се потвърждава и от изявленията на самите ответници- вж.напр. молба № 36043/ 13.02.2012 г. до [община]- л. 94 от делото/, от което следва да се направи извод, че към момента на изготвяне на плана на новообразуваните имоти възстановеният имот е бил напълно индивидуализиран като самостоятелен обект на собственост и следователно е могъл да бъде обект и на придобивна давност. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че издадената по- късно заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ възстановява на ответниците точно същия ПИ № 1712, който е заснет по плана от 2003 г. и част от който е спорният имот от 388 кв.м. От одобряването на плана на новообразуваните имоти със заповед № РД-1-7706/ 412/ 25.12.2003 г. до предявяване на насрещния иск от страна на ответниците на 22.04.2014 г. /т.к. с предявяване на исковата молба ищците не биха могли да прекъснат собствената си придобивна давност/ е изтекъл необходимият десетгодишен срок на владение, поради което следва да се приеме, че ищците са придобили спорните 388 кв.м. по давност. Неоснователно е възражението, че ищците нямат качеството на владелци поради водените административни дела във връзка с оценка на направените подобрения в частта от 388 кв.м., респ. че давност не е текла, тъй като правото да получи стойността на подобренията принадлежи именно на владелеца на имота, а съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва само с предявяване на иск или възражение. Цитираните от ответниците решения на ВКС са постановени при друга фактическа обстановка и се отнасят за ползватели, които не са успели да трансформират правото на ползване в право на собственост, поради което претендират за придобиване на същия имот по давност- р.№ 10 от 4.05.2011 г. по гр.д.№ 308/ 2010 г., ІІ г.о., или казусите са без връзка със ЗСПЗЗ- р.№ 1187/17.12.2008г. по гр.д.№ 4662/ 2007г., І г.о. и р. № 223 от 5.04.2006 г. по гр. д. № 14/2006 г., I г. о. Освен това изложените от ответниците аргументи са свързани със случаите на конкуренция между бивши собственици, претендиращи за възстановяване и ползватели, които претендират преобразуване на правото им на ползване в право на собственост. Настоящият случай се отнася до друга хипотеза- придобиване по давност на част от възстановен имот, поради което съображенията за изчакване уреждане отношенията между собствениците и ползвателите също са неотносими при разрешаването на спора. По изложените съображения предявеният установителен иск следва да се уважи, а искът за собственост на ответниците да се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото ищците следва да възстановят получената сума за подобренията, а на тях им се дължи сумата, заплатена за площта от 104 кв.м. съгласно тогава действащата редакция на §4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, но тези отношения са извън предмета на настоящия спор. Водим от горното и на основание чл.293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1539/11.08.2015 г. по гр.д.№ 1694/2015г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение № 1481/ 25.03.2015 г. по гр.д.№ 13750/ 2013 г. на Варненски районен съд и вместо това постановява: Признава за установено в отношенията между Р. М. Р. и Ж. А. М. от една страна и от друга В. А. Н., Г. Я. Г., В. Г. Т., А. П. Г., Г. Г. Г., М. Г. Г., В. Й. Я. и В. К. Ж., че Р. М. Р. и Ж. А. М. са собственици на имот от 388 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10135.5549.1712, обозначена с жълт цвят на скицата на в.л. на л.191 от делото, която скица, приподписана от съда представлява неразделна част от решението. Отхвърля насрещния иск, предявен от В. А. Н., Г. Я. Г., В. Г. Т., А. П. Г., Г. Г. Г., М. Г. Г., В. Й. Я. и В. К. Ж. против Р. М. Р. и Ж. А. М. за признаването на ищците за собственици и предаване владението на същия имот, като неоснователен. Осъжда В. А. Н., Г. Я. Г., В. Г. Т., А. П. Г., Г. Г. Г., М. Г. Г., В. Й. Я. и В. К. Ж. да заплатят на Р. М. Р. и Ж. А. М. разноски по делото за цялото производство в размер на 3355 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: