О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168 гр. София, 12.03.2021г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3499 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. С. в качеството му на баща и законен представител на В. А. С. срещу решение № 168 от 08.07.2020г. по в. гр. дело № 1208/2020г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 27.12.2019г. по гр. дело № 288/2019г. на Районен съд - Харманли, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Районен съд – Свиленград обективно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 080 лв., съставляваща обезщетение от 5 брутни заплати при прекратяване поради настъпила смърт на изпълнението на длъжността „съдия“ на наследодателката (майка) на ищеца, заради заемана през периода: 14.09.1998г. – 14.02.2003г. длъжност „съдия по вписванията“ в Районен съд – Ямбол, ведно с лихвата за забава от 03.08.2018г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - нормата на чл. 292, ал. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ) – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос, преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Дължи ли се обезщетение по смисъла и при условията на чл. 225, ал. 1 ЗСВ вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ за прослуженото време като „съдия по вписванията“, ако правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при прекратяване на последващо правоотношение за длъжността „съдия“, заемана непосредствено след длъжността „съдия по вписванията“? Допустимо ли е при тази хипотеза присъединяване на прослуженото време като „съдия по вписванията“ и като „съдия“ за определяне на едно общо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ?, по който поддържа, че няма практика на ВКС и поради това ще е от значение за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба - Районен съд – Свиленград подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на обуславящия иск над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Предявен е иск с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ за заплащане на сумата 11 080 лв., съставляваща парично обезщетение при прекратяване поради настъпила смърт на правоотношението за длъжноста „съдия“ на наследодателката на ищеца, за прослуженото време през периода: 14.09.1998г. – 14.02.2003г. на длъжност „съдия по вписванията“ в Районен съд – Ямбол. Въззивният съд е приел за безспорно установено в процеса, че през периода 14.09.1998г. – 14.02.2003г. (4 години, 4 месеца и 29 дни), наследодателката на ищеца и негова майка Е. Т., е заемала длъжността „съдия по вписванията“ в Районен съд – Ямбол; през периода: 14.02.2003г. – 14.02.2007г. (3 години, 11 месеца и 28 дни) - длъжността „съдия“ в Районен съд – Свиленград; през периода: 14.02.2007г. – 01.06.2012г. (5 години, 3 месеца и 16 дни) – длъжността „административен ръководител – председател“ на Районен съд – Елхово; през периода: 01.06.2012г. – 02.12.2013г. (1 година, 6 месеца и 16 дни) – длъжността „съдия“ в Районен съд – Елхово; през периода: 02.12.2013г.-13.07.2016г. (2 години, 7 месеца и 11 дни) – длъжността „административен ръководител, председател“ на Районен съд – Свиленград и през периода: 13.07.2016г.-19.06.2018г. (1 година, 11 месеца и 7 дни) – длъжността „съдия“ в Районен съд – Свиленград. На 19.06.2018г. Т. е починала, с което магистратското й правоотношение е прекратено. Със заповед № 256/20.06.2018г. на административния ръководител – председател на Районен съд – Свиленград на ищеца е изплатено еднократно парично обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ в размер на 15 брутни работни заплати, равняващо се на 46 536 лв., за прослуженото време на неговата майка като „съдия“ за 15 години, 4 месеца и 3 дни. Старозагорски окръжен съд е заключил, че прослуженото от покойната съдия Т. време на длъжността „съдия по вписванията“ не следва да се зачита за магистратски стаж, от значение при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, при което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете с правни основания чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Посочил е, че правоотношението за длъжността „съдия по вписванията“ е регламентирано в Глава 13 ЗСВ и е вид трудово правоотношение със специфично съдържание, определено от специален закон, за неуредените въпроси в който съгласно чл. 293 ЗСВ се прилага Кодекса на труда (КТ). Счел е, че съдиите по вписванията са част от съдебната система и заемат специфично място в нея, като съставляват структурна част от районните съдилища, където осъществяват дейността си (чл. 279 ЗСВ). Анализирайки правният им статут, е намерил, че функционалната им компетентност е свързана единствено с дейността на районните съдилища, като изискванията за заемане на длъжността „съдия по вписванията“ са съответни на изискванията за заемане на магистратска длъжност (чл. 283 ЗСВ). Въпреки това е открил редица различия в правния статут на „съдия“ и „съдия по вписванията“. Посочил е, че съдиите по вписванията се назначават и освобождават от Министъра на правосъдието – чл. 281, чл. 287 и чл. 188 ЗСВ, а магистратските длъжности (съдия, прокурор и следовател) според чл. 160 ЗСВ се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност, с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Приел е, че е различно самото правоотношение по заемане на магистратска длъжност, което е специфично, различно от трудовото и от служебното правоотношения, без аналог в законодателството. Различия е съзрял и в предвидените от закона служебни задължения на съдиите и на съдиите по вписванията, както и в основанията за освобождаването им от длъжност. Именно така охарактеризираните различия в статута на длъжностите „съдия“ и „съдия по вписванията“ мотивират въззивният съд да направи своя извод, че длъжността „съдия по вписванията“ не е магистратска длъжност и не може да бъде приравнявана на такава, следователно придобитият стаж на длъжността „съдия по вписванията“ не може да се зачете като магистратски стаж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗСВ, респективно да обуслови заплащане на обезщетение по смисъла на цитираната специална правна норма. Посочил е, че за прослуженото време на длъжността „съдия по вписванията“ е предвидено самостоятелно основание за парично обезщетение при прекратяване на правоотношението в специалната норма на чл. 292 ЗСВ, макар последната да препраща към чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Това основание е счел за различно от основанието, при което се присъжда обезщетение на съдия, при освобождаване от длъжност, с повече от 10 години стаж на такава длъжност. Именно поради различията в правния статут и в самото правоотношение при съдията и съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че стажът на длъжност „съдия по вписванията“ не следва да се приравнява на прослуженото време на длъжността „съдия“, нито първият може да се присъединява към втория в контекста на чл. 225, ал. 1 ЗСВ и да служи като основание за едно общо обезщетение при прекратяване на последното по време правоотношение. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора горепосочен правен въпрос удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил решаващите правни изводи във въззивното решение. Осъществено е и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма формирана съдебна практика на ВКС по този правен въпрос. Според т. 4 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 08.07.2020г. по в. гр. дело № 1208/2020г. на Старозагорски окръжен съд. Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 221. 60 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.