Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                        № 401                                                                       гр.София,17.05..2010 г.                                                                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                         ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                      при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 510 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. В. срещу решение № 868 от 18.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г., с което е отменено решение от 25.05.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Варненския районен съд, XX състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от М. А. У.- З. и К. Т. З. срещу М. И. И., И. И. В. и В. И. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху реална част с площ от 38 кв.м. от недвижим имот, находящ се в гр. В., ул.”К” № 29, място, представляващо имот пл. № 298 в кв.114 по плана на седми подрайон на града при граници на частта: имоти пл. № 3* пл. № 2* пл. № 754 и останалата част от имот пл. № 2* означена с червен цвят на скицата на лист 21 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата М. А. У.- З. и К. Т. З. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните във връзка с посочените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 576 от 30.06.2009 г. по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси: 1. Какви са правните последици от отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация по смисъла на пар.8, ал.1 от ЗУТ и 2. О. ли е иск за собственост върху имот, който е заснет в кадастралния план погрешно като част от друг имот, преди да е проведен успешно иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР и преди да е проведена административната процедура за поправка на тази грешка в кадастралната основа. По тези въпроси настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно пар.8, ал.1 от ЗУТ, след изтичане на сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Съгласно ал.2 на тази разпоредба, прекратяването на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е основание заинтересованите собственици да приложат влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма, или да поискат изменение на дворищнорегулационния план при условията и реда на този закон, или да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. До изменението на неприложения дворищнорегулационен план, обаче, въпреки отпадането на отчуждителното действие на този план, парцелът се запазва в границите, определени от този дворищнорегулационен план. Това е така, тъй като съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план определя границите на собственост на имотите, а съгласно чл.14, ал.5 от ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по този план са граници на имотите. Когато процесните имоти се намират в територия с действащ регулационен /подробен устройствен/ план, за да може да се проведе успешно иск за собственост на част от парцел ****УПИ/, която е заснета в кадастралния план погрешно като част от друг съседен нему парцел ****УПИ/, трябва предварително да е проведен успешно специалния иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР и да е завършила административната процедура за поправка в кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния /подробния устройствен/ план , чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на двата парцела /УПИ/ в съответствие с имотните граници на имотите, за които са били отредени тези парцели. В противен случай предявеният ревандикационен иск е недопустим. Съответно недопустимо е и постановеното по такъв иск съдебно решение. В този смисъл е приетото в решение № 1* от 17.03.2010 г. на ВКС, Първо г.о. по гр.д. № 552 от 2009 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК. С оглед на това разрешение на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение е неправилно. Макар по делото да е било установено, че претендираната част от имот е заснета като част от парцела на ответниците и че ищците не са провели нито иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план, нито административна процедура по изменение на този план, съдът е приел, че искът за тази част от парцела на ответниците е основателен. Съдът е следвало да прецени, че в този случай предявеният ревандикационен иск е недопустим и поради това да прекрати делото. Постановеното от него решение по недопустим иск също е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото- прекратено. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ищците са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените от него разпоски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 2025 лв., представляващи 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1700 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 868 от 18.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г. и решение от 25.05.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Варненския районен съд, XX състав. И ПРЕКРАТЯВА производството поради недопустимост на предявения иск. ОСЪЖДА М. А. У.-З. и К. Т. З. и двамата със съдебен адрес: гр. В., ул.”М” № 6, ет.2, адв. М да заплатят на В. И. В. от гр. В., ул.”К” № 6 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 2 025 /две хиляди двадесет и пет/ лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.