2 определение по гр.д.№ 66 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250 София, 20.05.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 66 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. В., Ж. М. А. и А. Е. Я. срещу решение № 1132 от 21.06.2018 г. по в.гр.д.№ 917 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение /наречено определение/ № 3152 от 03.12.2018 г., с което е изменено постановеното от Девненския районен съд решение по гр.д.№ 480 от 2015 г. като по същество са отхвърлени предявените от Е. Я. В., Ж. М. А. и А. Е. Я. срещу [община] и И. Н. И. искове: 1. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на следния имот: ..... .....-.....с площ от 750 кв.в., в кв. ..... по регулационния план на [населено място], общ.С., обл.В., одобрен със заповед № 2011 от 16.12.1987 г., при граници: шосе В.- С., УПИ .....-...., УПИ .....-..... и на север- земеделски земи и 2. с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор № 3-78 от 17.12.2012 г., по силата на който ответникът И. Н. И. е закупил от [община] горепосочения имот. В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. на ОСГК на ВС/ по следните посочени в изложението и доуточнени от настоящия състав на ВКС правни въпроси: 1. Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл.587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата ? 2. Налице ли е правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост, когато накърненото право на собственост може да се брани с осъдителен иск ? Освен това, пълномощникът на касаторите твърди, че произнасянето на ВКС по първия поставен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че решението е недопустимо и очевидно неправилно- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. В писмени отговори от 14.09.2018 г. и от 12.10.2018 г. ответниците по жалбата [община] и И. Н. И. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: I. Не е налице основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради съмнение за неговата недопустимост. 1. Няма съмнение, че и в случаите, когато ищецът не владее имота /а той се държи или владее от ответника/, ищецът има правен интерес да предяви само установителен иск за този имот и постановеното по такъв иск решение е допустимо. В този смисъл е и задължителната съдебна практика- т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр.д.№ 63 от 1974 г. на ОСГК на ВС касае друг въпрос: дали предявяването на иск за собственост относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление на вещта и съответно дали може да се извърши от всеки един от тях поотделно. В това тълкувателно решение няма произнасяне по поставения от касаторите въпрос: дали е налице правен интерес и съответно дали е допустим установителен иск за собственост, когато ищецът не е във владение на вещта- предмет на иска. 2. Няма съмнение и че решението за отхвърляне на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК спрямо ответника И. И. е допустимо. Неоснователно се твърди от касаторите, че съдът се бил произнесъл по непредявен срещу ответника И. И. установителен иск за собственост, тъй като предявеният срещу този ответник установителен иск е бил надлежно изменен в осъдителен иск по чл.108 ЗС. Видно от исковата молба и уточнителните молби към нея, ищците са предявили срещу И. И. установителен иск за собственост. Действително, в съдебно заседание от 21.11.2016 г. ищците са поискали от съда да допусне изменение на иска от установителен в осъдителен /иск по чл.108 ЗС/, а с определение № 611 от 08.12.2016 г. първоинстанционният съд неоснователно е отказал да допусне това изменение на иска, тъй като то не било направено в писмена форма. Доколкото обаче искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си установителна и осъдителна част и съгласно приетото в т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2016 г. на ОСГК на ВКС по иск с правна квалификация чл.108 ЗС съдът следва да се произнесе с два диспозитива /отделен установителен диспозитив и отделен осъдителен диспозитив/, то постановяването на решение от първоинстанциония съд само за установяване на правото на собственост води до непълнота на това решение /която е можело да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК по искане на ищците/, а не до недопустимост на решението. II. Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса: Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл.587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата ? Този въпрос е обусловил изводите на съда в обжалваното решение, доколкото в него е прието, че в настоящия случай /при който ищците основават правата си на собственост върху част от претендирания имот на констативен нотариален акт за собственост на техния праводател С. П. Р. № 5 от 05.11.1974 г., а ответниците не разполагат с нотариален акт, а основават правата си на акт за държавна собственост № 283 от 31.01.1989 г., на съставен въз основа на него акт за частна общинска собственост № 1763 от 05.04.2011 г. и на писмен договор за придобиване на имота от общината от 17.12.2012 г./ констативният нотариален акт по давност на праводателя на ищците няма обвързващо и легитимиращо действие, поради което в тежест на ищците е било да докажат придобиването на правото на собственост на основание давностно владение, което те не са сторили. По този конкретен въпрос не е посочена практика на ВКС, а и очевидно се касае за неяснота в прилагането и тълкуването на разпоредбите на чл.154 ГПК, чл.179 ГПК, чл.193 ГПК, чл.5, ал.2 и ал.3 от Закона за общинската собственост и чл.5, ал.2 и ал.3 от Закона за държавната собственост относно това: кога актовете за държавна и общинска собственост имат легитимиращ ефект, отпада ли този ефект в случаите, когато друго лице разполага с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК за собственост върху същия имот и в този случай чия е доказателствената тежест за установяване правото на собственост по висящ спор за собственост върху имота. Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА решение № 1132 от 21.06.2018 г. по в.гр.д.№ 917 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение /наречено определение/ № 3152 от 03.12.2018 г. ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лв. /сто лева/ и да представят вносен документ в деловодството на ВКС. УКАЗВА на същите, че в случай на непредставяне на такъв документ в дадения срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено. След изтичане на горепосочения срок делото на де докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.