Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 10.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2312 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 162/12.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, І-ви състав по т.д. № 149/2015 г. в отменително-уважителна му част с оплаквания за неправилност и необоснованост. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила – чл.269 изр.2-ро ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по бланкетна въззивна жалба въззивният съд е проверил правилността на първоинстанционното решение, изградил е изводи за неправилност на същото, акцентирайки върху пороци в него, които не са посочени от жалбоподателя. Съдът не се е съобразил с правилото, че за това, което не е посочено в жалбата ефектът на първоинстанционното решение се запазва. Касаторът поддържа касационната си жалба в съдебно заседание, иска отмяна на възвивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск срещу [фирма]. Ответникът – [фирма] моли да се остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно и постановено в съответствие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Твърди, че в случая по безспорен начин е установено съществуването на договор за цесия, а по възражението на противната страна, че вземането е натурално поддържа, че доколкото действително съществува, то е обективирано и материализирано в пари, доказателство за което е изслушаната СИЕ. [фирма] моли да се остави в сила решението на ПАС. С определение № 318/14.04.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ПАС в отменително-уважителната му част на основание чл.280 ал.1 по т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: „Ограничен ли е въззивният съд от посоченото в жалбата и допустимо ли е при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение, както и при неконстатиране от страна на въззивния съд на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, да извърши цялостна проверка на правилността на решението?“ ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред Хасковски окръжен съд /ХОС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата 90000 лв. Ищецът твърди, че по възмезден договор за цесия от 30.04.2013 г. е придобил вземане от Д. Я. Д. към [фирма] за сумата 90000 лв., представляваща стойност на 146980 кг. слънчоглед, доставен по издадени кантарни бележки с посочени номера и дати. Иска [фирма] да бъде осъден да му заплати цената на доставеното количество слънчоглед. Искът е отхвърлен от ХОС, като е прието, че не е установено по делото уведомяване от цедента до цесионера. Подадена е бланкова въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в цялост с оплакване, че решението на ХОС е „неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, подкрепящи предявения от „Ф.“ иск по чл.79 ЗЗД“, без конкретизация на твърдяната порочност на въззивния акт. По така подадената бланкова въззивна жалба ПАС е отменил решението на ХОС в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 80839 лв. със съответните разноски и е постановил решение, уважаващо иска за отменения размер – 80839 лв., представляваща цена на доставени 146980 кг. слънчоглед по кантарни бележки, посочени с номера и дати, ведно със законна лихва и разноски. В останалата отхвърлителна част решението на ХОС е потвърдено. ПАС е обсъдил събраните пред ХОС доказателства и е приел, че възраженията за липсата на съобщаване на цесията, направени пред първоинстанционния съд са неоснователни, с оглед представената по делото покана – съобщение от цедента Д. Д. до [фирма], представляващо уведомление, с което предишният кредитор съобщава на длъжника извършената цесия на спорното по делото вземане. ПАС е приел, че авторството на този документ, представен пред ХОС в първото по делото съдебно заседание, не е оспорено в процеса и по този начин в хода на производството по делото уведомлението на цедента до длъжника за извършената цесия е надлежно съобщено и цесията е породила действия за него на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Изложени са съображения, че няма пречка да се извърши прехвърляне на вземане, което е прехвърлимо по естеството си материално право и за което няма законова забрана. Обсъдени са свидетелски показания и заключение на ССЕ, с оглед на които е прието, че е извършена търговска продажба на селскостопанска продукция – слънчоглед, доставен в складовата база на дружеството купувач - [фирма] при издадени кантарни бележки, като цената на това количество слънчоглед, съгласно ССЕ е в размер на 80839 лв. по цени към датите на доставките през м. октомври 2008 г. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата или необоснованост. За такива пороци по общото правило на чл.269 изр.2-ро ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съгласно т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено ката основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака, ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняване на родителски права, личните отношения, издръжката на децата и ползване на семейното жилище. С оглед на гореизложеното отговорът на настоящия състав по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: По подадена бланкова въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. В противоречие с гореизложеното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, при липса на визираните в т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС изключения за служебно действие на съда, по бланкова жалба, без конкретно да се посочва в какво се изразява порочността на въззивния акт, ПАС е извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционното решение. ПАС е приел нова фактическа обстановка, различна от установената от първоинстанционния съд - ХОС във връзка с представената покана – съобщение от цедента Д. Д. до [фирма], приета в първото съдебно заседание от ХОС, респ. нови правни изводи въз основа на тази фактическа обстановка за договора за цесия и съобщаването му на длъжника. Разпоредбите, обсъждани от ПАС - чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД не са императивни материалноправни норми, не са изложени и съображения от ПАС за констатирано нарушение на такива от ХОС, нито се касае за защита на права на частноправни субекти или публичен интерес, визирани в изключенията на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за които съдът следи служебно, за да се извърши цялостна проверка на правилността на първоинстанционното решение, дори ако нарушение на такава норма не е въведено като основание за обжалване, както е сторил ПАС. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди. Настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от ПАС решение по така подадената бланкова жалба в отменително-уважителната му част с присъдени разноски е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Ето защо в същата част решението на ПАС следва да се отмени на основание чл.293 ал.1 ГПК и с оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства следва да се постанови друго решение, отхвърлящо предявения иск за сумата 80839 лв. на основание търговска продажба на 146980 кг. слънчоглед. На основание чл.78 ал.1 ГПК и с оглед отмяната на решението на ПАС в отменително-уважителната му част, включително в частта за разноските, [фирма] следва да заплати на касатора [фирма] всички направени по делото разноски в размер общо на 13250.28 лв. /пред ХОС - 4500 лв., пред ПАС - 2900 лв. и пред ВКС – 5850.28 лв./, както са поискани, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и договори за правна защита и съдействие - т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 162/12.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І състав по т.д. № 149/2015 г. в отменително-уважителната му част по иска на [фирма] срещу [фирма] и присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] срещу [фирма] за сумата 80839 лв., представляваща цена на доставени 146980 кг. слънчоглед по кантарни бележки № 1826/25.10.2008 г., № 1824/25.10.2008 г., № 1825/25.10.2008 г., № 1816/24.10.2008 г., № 1819/24.10.2008 г., № 1817/24.10.2008 г. и № 1820/24.10.2008 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № 107, ет.1, ап.2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № 20 направените по делото разноски за трите инстанции в размер общо на 13250.28 лв. /тринадесет хиляди двеста и петдесет лева и 28 ст./ РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.