Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 06 юли 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Антоанета Близнакова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 134 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия Г. А. Т. срещу нова присъда № 29/22.11.2021г. по ВНОХД № 2818/2021г. на Софийски градски съд, 15-ти въззивен състав,н.о. С атакуваната въззивна присъда е отменена оправдателната такава по обвиненията по чл.343б, ал.3 и по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК под № 200901195/08.04.2021г. по НОХД № 15410/2019г. на Софийски районен съд. Касаторът претендира за допуснато нарушение на процесуални правила при оценката на доказателства и ограничили правото на защита на подсъдимия. Твърди, че с осъждането и по двете обвинения е нарушен закона. Претендира отмяна на второинстанционната присъда и признаване на дееца за невиновен, алтернативно иска отмяна и връщане на делото за ново въззивно разглеждане от друг състав. В допълнение към касационната жалба се излагат съображения относно изграждането на неясна фактическа обстановка, не било записано , че подс.Т. е държал наркотични вещества. Неясно оставало това, какво е приел съдът относно предмета на деянието по чл.354а от НК от изземването му до лоста на автомобила до съответното полицейско управление с протокол без никаква доказателствена стойност, без отбелязан час и изявление на дееца. Не било ценено нормативното изискване всеки документ, свързан с преглед и изследване на лице да е съпроводено с аналогичен стикер. Анализът на въззивната инстанция е подложен на критика относно оценката на свидетелските показания, твърденията на последната за спазване на принципа за обективност и непредубеденост. В противовес на този принцип се водел допълнителен или повторен разпит на предимно полицейски служители, които свидетелствали „този път подготвени“, освен това въззивната инстанция приела, че пред нея св.М. бил категоричен за нещо, което преди повече от година не си бил спомнял. Пристрастно било даването на вяра на показанията на същия свидетел в части, удобни за обвинителната теза. По отношение на „прехвърляне на вини между Т. и св.Л.“ се извеждало от наличието на две налични заповеди за задържане и на двете лица за едно и също нещо, но в този случай въззивната инстанция приемало, че свидетелят вече бъркал – „все едно с принципа, че всяко съмнение е в полза на обвинението“. Поради липсата на стикери за защитата оставало неясно защо се приемало от съда, че изследваната кръв е на подсъдимия и резултатите са достоверни. Било зачеркнато правото на всеки български гражданин да поиска повторно изследване на дадените от него проби, като късното повдигане на обвинението гражданските права на подс.Т. са били обречени. Според защитника правото на подс.Т. на защита е било нарушено и при приемането и обсъждането на физикохимическата експертиза по делото, като съдът подходил необективно и не всестранно, не проверявайки оплакванията, когато е коригирал първоинстанционния съдебен акт. Защитникът прави изявление, че поддържа и оплакването за нарушен материален закон. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че фактическите изводи на въззивната инстанция се базират на верен прочит на доказателствената съвкупност, при комплексен и обективен анализ на всички възможни доказателствени източници. Завява, че при вземането на кръв от подсъдимия и последващото унищожаване на биологичните проби са спазени разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС. Оспорва възраженията срещу проведения разпит на св.М., както и на полицейските служители, извършили проверката на подсъдимия. Относно проведените разпити на полицейските служители на досъдебното производство прокурорът отбелязва, че не следва извод за пълно сходство на показанията, близостта на съдържанието се дължала на това,че те са били заедно на мястото на проверката и са възприели идентични факти. Прокурорът заключава, че вината на подсъдимия е установена по несъмнен начин, при липсата на процедурни нарушения и справедливо отмерване на наложените наказания за двете деяния предлага жалбата да бъде оставена без уважение,а присъдата на въззивната инстанция да бъде оставена в сила. Подс.Т., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа подадената касационна жалба, ведно с допълнението. Поддържа теза, че в мотивите на въззивната присъда липсват фактически обстоятелства, които да обосновават осъдителния диспозитив. Въззивната инстанция не бил направил извод за държане, което съставлявало изпълнителното деяние по чл.354а, ал.3 от НК. Без приемане на факта на държане не можело да има осъдителен диспозитив, поради което се отбелязва, че никой не може да бъде осъден само на база на собствените му твърдения. Поради това се иска оправдаване на дееца по това обвинение от касационната инстанция на база на приетите от въззивната инстанция факти. По отношение на обвинението за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, защитата заявява, че принципното положение при приложението на Наредба № 1 от 19.07.2017г. било, че тя не е толкова съществена, доколкото не се изисквало употребата да се доказва по реда установен в тази наредба. Оспорва отново унищожаването на взетите проби два месеца преди повдигане на обвинението, като това довело според защитата до грубо нарушаване на правото на защита, граничещо с произвол. Показанията на драг теста пък били записани от полицейските служители на документ, който не съставлявал никакво доказателство, нямало и разпечатка от полевия тест. Пледира за оправдаване на дееца, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане, на трето място иска приложение на чл.78а, ако се приеме, че обвинението за управление на МПС след употреба на алкохол не е доказано. В реплика защитата посочва,че следва да се прекрати подхода за приемане на свидетелски показания на полицейски служители, които са абсолютно еднакви. В тези случаи възниквало съмнение дали са дадени по съответния ред и съгласно нормите на закона. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № №[ЕИК]/08.04.2021г. по НОХД № 15410/2019г. на Софийски районен съд, н.о., 99-ти състав, подсъдимият Т. е бил признат за невинен да е извършил престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК. С атакуваната по касационен ред нова въззивна присъда № № 29/22.11.2021г. по ВНОХД № 2818/2021г. на Софийски градски съд, 15-ти въззивен състав,н.о. първоинстанционната оправдателна присъда е отменена изцяло и деецът е осъден и по двете обвинения, като за това по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, както и 500 лв. глоба. За деянието по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК наказанието е определено на 600лв. глоба. Приложен е чл.23 от НК, като измежду наложените глоби е постановено да се заплати тази от 600лв., като тя е и присъединена към наказанието от една година лишаване от свобода. Наказанието от една година лишаване от свобода е отложено за изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Присъдени са и разноските по наказателното производство в тежест на подсъдимия. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като го разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. На първо място въззивната инстанция не е допуснала претендираните нарушения на процесуалния закон във връзка с разпитите, оценката и кредитирането на показанията на полицейските служители. Оплакванията на защитата имат основания относно протоколирането на свидетелските показания на полицейските служители, извършили първоначалното спиране и проверка на подс.Т. като водач на МПС. В два от разпитите – на св.С. на св.М., се наблюдава една и съща правописна грешка и пълна идентичност на свидетелския разказ, което предполага използване на команда копиране от компютърна програма. При разпита на св.Л., третия от полицейския наряд, такова идентичност не се наблюдава. Основателността на оплакването обаче може да засегне процесуалната техника на водещия разследването и провеждащия разпитите. Тази техника очевидно не е най-доброто, което може да предложи едно обективно разследване, но не е основание за отхвърляне на така схематично поднесените факти. Формалните изисквания на чл.237 от НПК са изпълнени, свидетелите, макар и разпитани по този начин, са удостоверили верността на основните факти по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Възражението относно начина на призоваване на свидетелите и даване на възможност на полицейските служители да си припомнят изготвените докладни записки по конкретния казус, се отхвърля напълно. Не е налице нарушение на процедурата, дори напротив, пожелателно е полицейските служители да си водят записки, за да могат да си припомнят всеки един конкретен казус, което може да бъде единствено и само в интерес на правосъдието. Оспорването на защитата не държи сметка за правата на свидетеля (в случая полицейски служител) по смисъла на чл.122, ал.1 от НПК и не може да бъде отречена възможността, когато определени документи, имащи характера и на бележки, по силата на служебните задължения са предадени в наказателното производство по делото – докладни записки, актове за установяване на административни нарушения и др., да бъдат предявявани по време на съдебното следствие. Целта е не да се навреди на правото на защита на подсъдимия, а да се достигне до обективната истина. Касационната инстанция се съгласява напълно с въззивната по отношение на изтъкнатите доводи относно това, че установените чрез тези показания се потвърждават и от други доказателства по делото. Контролираната инстанция се е отнесла с изключително внимание към фактите и процесуалните детайли, като е направила пространен анализ защо възприема като цяло виновното поведение на подсъдимия. Няма спор по делото, че за проверка е бил спрян подсъдимия, с конкретното превозно средство и своята спътница. Проверката е била във връзка с поведение на водача на МПС, което не покрива параметрите на праволинейно и контролирано управление на същото това превозно средство. Вътре е имало високорисково наркотично вещество, в кутия от цигари, намираща се до скоростния лост на автомобила. Защитата може да не възприема за достоверни показанията на полицейските служители, но не предлага факти, които да опровергават нито причината за извършването на полицейската проверка, нито намирането на наркотичните вещества на място, изцяло под контрола на подсъдимия. Тук е мястото да се отбележи, че възможната причастност и съответно наказателна отговорност на св.Л. далеч не изключва наказателната отговорност на подс.Т., като в това наказателно производство не се налага да се изследва поведението на св.Л. и взаимодействието й с водача на автомобила. Възражението за липса на описателна фактическа обстановка по отношение на обвинението по чл.354а от НК не може да бъде удовлетворено. Установено е местоположението и намирането на наркотичното вещество, това е отразено във възприетите по делото обстоятелства и като преценен в съвкупност с поведението на подсъдимия в тази връзка този факт е дал основание на въззивната инстанция да направи извод за държане на високорисковото наркотично вещество. Чисто хипотетично, при допускане че това вещество е на приятелката на подсъдимия и е било нужно за нейна самостоятелна и/или съвместна употреба с подс.Т., то вън от съмнение е, че последният е упражнявал контрол над това вещество дори и само с „tacito consensu“ ( неговото мълчаливо съгласие) и неговата наказателна отговорност с основание е ангажирана дори и при такова допускане. Касационната инстанция намери за напълно последователен и логичен анализът на въззивната инстанция на показанията на св.М., като за разлика от защитата намира, че е напълно допустимо да има отделни несъответствия в показанията на този свидетел, но в крайна сметка да бъде дадена вяра на показанията му като цяло. Възможните неточности могат да бъдат плод единствено на изминалия период от време, но не и на преднамерено отношение към подс.Т., каквото със сигурност не се установява. Въззивната инстанция е дала споделим отговор на възраженията за извършена тестова проверка на подс.Т. като водач на МПС (св.Л. не е била водач, за да е необходимо и нейното тестване), като с основание съдът се е доверил в тази връзка на показанията на св.Б. Г.. Проверката с теста за наркотични вещества в противовес на възраженията на защитата за липса на надлежна разпечатка е подлежала на съответен, предвиден от закона контрол – чрез съответното медицинско изследване, вземане на кръвна проба и последващ химико-токсикологичен анализ. Последните от своя страна потвърждават напълно показанията на полицейските служители. Фокусът на възраженията е поставен върху невъзможността на подсъдимия да поиска извършване на повторен анализ, тъй като пробите са били унищожени. Доводите на защитата не могат да бъдат споделени и се отхвърлят от касационния състав. Проверката е била извършена на 14.03.2018г., когато съответно е взета кръвната проба, включително и контролната такава. Обвинението на подс.Т. е било повдигнато на 28.05.2019г., а му е предявено на 25.06.201г. Предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества или техни аналози (наричана по- нататък само наредбата) и конкретно в чл.26, ал.4 (непроменяна разпоредба) срок от не по-малко от 12 месеца към момента на предявяване на обвинението е изтекъл. През този период от време подсъдимия е имал възможността да поиска повторен анализ по силата на обстоятелството, че той е бил информиран за подозренията срещу него, що се отнася за употребата на наркотичните вещества от естеството на извършения полеви/драг тест за това, и нещо повече - той е бил отведен за съдебномедицинско изследване, като при снемане на анамнезните данни е заявил именно за употребата им. Вземането на кръв, съответно контролна проба, съпътстваща основната, не е било извършено тайно и без знанието на подсъдимия, а с негово активно участие. Още същия ден, освен че е бил обект на полицейско задържане, срещу него е започнало и досъдебно производство. Следователно той е възприел непосредствено с проведените действия по наредбата срещу него факта за полицейското подозрение за употреба на високорискови наркотични вещества, сам се е колебаел между положителен и отрицателен отговор, като в крайна сметка законът му е дал възможност в един определен срок да претендира за проверка на извършеното изследване. Вярно е, че наказателното производство се е забавило, вярно е, че значително по-късно му е повдигнато обвинение, но пък нищо не е ограничавало подсъдимия да се възползва от възможността си за проверка на резултата от химико-токсикологичното изследване. Не може да бъде направен исканият от защитата извод, че унищожаването на пробата е извън рамките на закона, представлява своего рода произвол и уврежда правата на подсъдимия в процеса. Нищо от това не съвпада с буквата и духът на закона, доколкото защитата претендира при спазване на процедурните норми по съхранението на контролните проби да се приеме, че е нарушено правото на защита на подс.Т.. Напротив, само процесуалното бездействие на Т. да упражни свое законово правомощие е довело до настоящия резултат- той да не може да се възползва от това си право. Възможното възражение за непознаване на процедурата следва да се отхвърли, тъй като това не е извинително обстоятелство – „Ignorantia legis non excusat“. Възражението срещу доброволното предаване на намереното наркотично вещество, съответно съставянето на протокола в тази връзка, също се отхвърля като неоснователно от касационния състав. Мястото и времето на съставяне на протокола за доброволно предаване обективно предшества самото намиране, а последното слага край на държането от подсъдимия. Не е задължително съставянето на протокола да се извърши на място, понякога това не е възможно по чисто технически причини. Не е нужно да има твърдения за практическия начин на транспортиране на намереното наркотично вещество, тъй като обективно не съществува съмнение относно идентичността на намереното в автомобила и изследваното вещество,а освен това обвинителната теза се ограничава само с държането на наркотичните вещества, транспортирането на веществата, които подсъдимият вече не може да контролира самостоятелно, е извън предмета на доказване. Това може да бъде само предмет на процедурна проверка, при която обаче не се откриват значителни нарушения, които да са ощетили подсъдимия до степен да му придадат в тежест несъществуваща вина. Такова обстоятелство категорично не е налице, по отношение на този подсъдим липсва каквато и служебна преднамереност или злоупотреба с правомощия от страна на полицейските служители. В цялост поради тази причина не се приемат внушенията за недобронамерено поведение и отношение на полицейските служители. Трябва да се отбележи, че възражението за липсата на отбелязани стикери по чл.3, ал.3 от Наредбата на защитата има известно основание. Такива липсват и в талона за медицинско изследване, не са посочени и при извършения химико-токсикологичен анализ, но този анализ е извършен с отбелязването, че опаковката и състоянието на предоставените за изследване проби отговарят на изискванията на наредбата. Всъщност, касационният състав приема, че има нарушение на процедурата, но то не е съществено и не ощетява непоправимо подсъдимия, тъй като предвидената проверка на контролната проба предотвратява именно възможната злоупотреба. Последната е чисто хипотетична, тъй като конкретизирано негативно отношение към подс.Т., както се отбеляза вече, напълно отсъства. При наличната възможност да се поиска проверка, последващото и закъсняло по същество възражение за неспазена процедура, при липсата на обективни признаци за възможна злоупотреба или немарливост, не може да бъде прието за основателен аргумент. С оглед изложените съображения касационният състав не намери допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, които да са довели до ограничаване правото на защита на подс.Т., като в резултат на законосъобразните аналитични действия и преценка на решаващия съд е постановена осъдителната присъда, подчинена изцяло на материалния закон и в съответствие с него. Справедливо и в съответствие с правилното приложение на наказателния закон е пристъпено към определяне на наказанието. Касационният състав не намери за възможна каквато и да е корективна намеса, като разбира се, нужно е да се посочи, че определената наказателна санкция, когато са предвидени кумулативно различни по вид наказания като лишаване от свобода и глоба, съставлява комплексно наказание, което не може да бъде механично разделяно на две отделни наказания и по отношение на тях да се прилага чл.23, ал.3 от НК. Първо следва да се приложи чл.23, ал.1 от НК, да се определи най-тежкото наказание, а именно една година лишаване от свобода и 500 лева глоба, и едва след това да се преценява дали единичното наказание глоба в размер на 600 лв. следва да се присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. А както се посочи, то е една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. В заключение, макар и не съвсем по правилата, въззивната инстанция е достигнала до правилен краен извод, поради което касационният състав не намери основание да въведе съответна корекция. Общо определеното най-тежко наказание е справедливо, в известен смисъл снизходително определено с приложението на чл.66 от НК, приложението на чл.23 от НК е задължително по силата на закона, като искането на защитата за приложението на чл.78а от НК не е основателно, а при този краен резултат не е и допустимо от закона. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на осъдителната присъда, касационният състав намери, че тя следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила нова присъда № 29/22.11.2021г. по ВНОХД № 2818/2021г. на Софийски градски съд, 15-ти въззивен състав,н.о. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.