12 Р Е Ш Е Н И Е № 60229 гр. София, 08 февруари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 820/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 350, ал. 1 НПК и е образувано е по касационна жалба на подс. Д. Г. Г., подадена чрез защитника му – адв. В. П. от АК Плевен, срещу присъда № 100005/07.07.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 103/2020 година на Великотърновския апелативен съд. С нея е отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 39/09.10.2019 година по н.о.х.д. № 649/2018 година на ОС Плевен и подс. Г. е признат за виновен и наказан на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК с шест месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, от което е пострадала С. Д. и са му възложени направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и тези за процесуално представителство на частните обвинители Р. Д. и В. К.. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърдят се нарушения на процесуалните правила по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5, чл. 303, ал. 2 и чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Оплакванията се мотивират с непълнота на доказателствената съвкупност и пороци в аналитично-оценъчната дейност на контролирания съд, изразяващи се в неправилна и превратна оценка на събраните и проверени доказателствени източници и оценка на заключенията на назначените експертизи по делото като доказателства, вместо като специални знания, въз основа на които да се обсъдят доказателствата по делото и да се направят релевантните за предмета на доказване изводи за деяние, авторство, съставомерен резултат, причинна връзка, вина и всички други обстоятелства. Твърди се още, че мотивите на въззивната присъда по въпроса за причината за смъртта на пострадалата Д. и за причинно-следствената връзка между вмененото на подс. Г. деяние и настъпилия престъпен резултат съдържат вътрешно противоречие. Заявява се и нарушение на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК - в мотивите не се съдържал отговор на възраженията на всички страни по делото, както и защо едни от тях съдът приема, а други – отхвърля. Същевременно в разрез с оплакването за нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК касаторът твърди, че от фактическа страна делото е всестранно и пълно изяснено, но съдът бил направил неправилен извод относно нарушените разпоредби на ЗДвП и причинно-следствената връзка, довела до смъртта на пострадалата Д.. В подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се прави анализ на фактите в подкрепа на тезата, че подс. Г. не е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2, чл. 20, ал. 1 и чл. 132, т. 2 ЗДвП при управлението на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“, в който Д. е пострадала като пътник. Несправедливостта на наложеното наказание като трето касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се мотивира с това, че поради неправилното приложение на материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения ВТАС е осъдил невинен човек. Правят се алтернативни искания - или върховната инстанция да отмени въззивната присъда и да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда на ОС Плевен, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС поради допуснатите при постановяването на въззивната присъда съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание подс. Г., редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. П., поддържа касационната жалба. В допълнение към изложеното в нея и в подкрепа на заявеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК сочи, че въззивният съд не е посочил изрично в диспозитива на присъдата каква е скоростта на движение, която е приел за несъобразена и каква е следвало да бъде съобразената скорост на движение, като по този начин съществено ограничил правото на подсъдимия и защитника му да организират защитата по обвинението. Счита констатациите на въззивната инстанция, че чл. 20 ЗДвП е нарушен, за неправилни – подсъдимият като водач на МПС бил изпълнил задълженията си да намали скоростта на движение при опасност и да спре. Освен това подсъдимият не бил нарушил разпоредбата на чл. 132 от ЗДвП, защото като водач бил длъжен не само да следи дали пътниците в тролейбуса седят на местата си и са предприели действия по безопасното си превозване, но също така и движението по пътя, по който се движи. Поддържа оплакването за незадълбочено изследване от въззивния съд на причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат – падането на пострадалата и последвалите травматични увреждания. Акцентира върху това, че пострадалата Д. е починала известен период след инцидента, но вследствие на усложнения, породени от придружаващите основни заболявания на сърцето и белите дробове, които били несъвместими с живота при получената травма – счупване на носните кости при падането. Сочи и заявеното от вещото лице пред въззивната инстанция, че само при известен процент случаи подобни травматични увреждания водят до смърт. Допълва оплакването за липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК с аргумент, че съдът не е изложил подробни съображения защо не приема заключенията по съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, изслушани от първоинстанционния съд, а избирателно е приел отделни пасажи от тях, за да достигне до крайния извод и да подведе под отговорност подс. Г.. Поддържа оплакването, че съществените нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон са довели до явна несправедливост на наказанието. В заключение иска върховната инстанция да признае подзащитния й за невинен и да го оправдае за извършеното, алтернативно – ако бъдат уважени доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от ВКП счита, че деянието и вината на подс. Г. са доказани по категоричен и несъмнен начин и излага съображенията си за това. Дава становище за неправилно приложение на материалния закон и предлага на ВКС да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление като преквалифицира деянието на подс. Г. по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК и определи наказание „пробация“, тъй като за този престъпен състав не се предвижда специален минимум на наказанието лишаване от свобода. Частният обвинител Р. Д., редовно призована, не се явява. Повереникът й – адв. Т., моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Прави искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски от частния обвинител. Частният обвинител В. К., редовно призована, не се явява. Повереникът й – адв. Й., също счита, че въззивната присъда е правилна и обоснована, а наложеното наказание - справедливо. Аргументирано излага становището си, че не е налице нито едно процесуално или материално нарушение на закона. Заявява, че доверителката му не иска подсъдимия да бъде наказан тежко, но иска да бъде признат за виновен, тъй като при друго поведение от негова страна, резултатът – смъртта на пострадалата Д., не би настъпил. Не се противопоставя на искането на прокурора за налагане на по-леко наказание и моли да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски от частния обвинител. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната присъда ВТАС отменил на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК оправдателната присъда № 39/09.10.2019 година по н.о.х.д. № 649/2018 година на ОС Плевен и вместо това признал подс. Д. Г. Г. за виновен в това, че на 26.06.2017 година в [населено място], кръстовището на [улица]и [улица], при управление на моторно превозно средство – тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“, инв. № 225, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, като не съобразил избраната от него скорост с характера и интензитета на движение, както и разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП като по време на движение не осигурил всички условия за безопасното превозване на пътниците и по непредпазливост причинил смъртта на С. И. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66 НК за срок от три години и го оправдал по първоначалното обвинение да е нарушил и правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. С въззивната присъда ВТАС се произнесъл и по направените от досъдебното и съдебното производство разноски, както и по разноските на частните обвинители, които възложил на подсъдимия Г.. На първо място следва да бъдат разгледани оплакванията на касатора за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ако такива действително са налице, се обезсмисля проверката за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Върховната инстанция намира, че релевираните в касационната жалба оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са неоснователни. В изпълнение на своите правомощия по чл. 314 от НПК въззивната инстанция е проверила в цялост първоинстанционния съдебен акт и е постановила присъдата си след проведено въззивно съдебно следствие. Доказателствената маса е попълнена с повторните обяснения на подс. Г., които той е дал по свое желание. Съдът е констатирал, че в приетите от първата инстанция заключения на АТЕ и комплексна АТЕ и СМЕ са налице противоречия, които не са отстранени при разпити на вещите лица, а същевременно в заключенията не се съдържат отговори на въпроси, които изискват специални знания във връзка с факти, които имат значение за изясняване на обективната истина и е назначил нова (по съдържание – повторна) комплексна – автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която въз основа на всички материали по делото, събрани на досъдебното производство и от първата инстанция, включително и заключенията на изготвените по делото видеотехнически експертизи да даде отговор на множество въпроси (13 въпроса), свързани с изясняването до детайли на механизма на настъпване на инцидента с пострадалата Д. като пътник в управлявания от подсъдимия тролейбус, както и налице ли е причинно-следствена връзка между получените от нея при падането в превозното средство травматични увреждания и настъпилата по-късно смърт в болнично заведение. Като втора първа инстанция ВТАС е направил е самостоятелен, подробен и прецизен анализ на всички процесуално валидни доказателствени източници, обсъдил ги е както поотделно, така и във взаимовръзката по между им и съобразно действителното им съдържание е извел възприетите фактически положения при спазване на правилата на формалната логика. Мотивите на присъдата са в съответствие с чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Контролираната инстанция е приела, че непосредствено преди инцидента с пострадалата Д., подс. Г. като шофьор на тролейбус в [населено място] управлявал по график и маршрут превозното средство марка „Шкода“, модел „Соларис“ с инв. 225, оборудвано със система за видеонаблюдение с едновременен синхронизиран запис на четири камери, със скорост от 27 км/ч в посока кръстовището, регулирано със светофарна уредба на [улица]и [улица]. Пред него се движели два автомобила – бял микробус и л.а. „Форд Фокус“ с ДК [рег.номер на МПС] , които го изпреварили при потеглянето от спирка „Орион“, а впоследствие на зелен сигнал на светофара микробусът завил. Поради смяната на сигнала с жълта светлина водачът на л.а. „Форд Фокус“ предприел спиране, докато подс. Г. не реагирал на промяната на светлинния сигнал, продължил движението си с 27 км/ч и впоследствие предприел спиране с голямо ускорение, за да предотврати удар между тролейбуса и спрелия пред него автомобил. В резултат на тези действия на водача на тролейбуса пътничката Д. се отделила от последната седалка срещу прохода за движение, не успяла да се задържи и паднала с летеж напред във вътрешната част на превозното средство, получавайки гръдна и лицева травма от удари в областта на дръжка, основа на седалка и подовата настилка на земята. ВТАС е изложил убедителни съображения защо намира за доказателствено обезпечени тези факти и въз основа на кои доказателства. Не се констатира твърдяната от касатора непълнота в доказателствената съвкупност. Вярно е, че по делото е разпитан само един свидетел – кондукторът П. П., пътувал с подс. Г., но са налице и обясненията на подсъдимия Г., които правилно са преценени от решаващия съд преимуществено като доказателствено средство, а не като средство за защита. Освен това към доказателствената маса по предвидения ред са приобщени като веществено доказателство видеозаписите от четирите камери на системата за видеонаблюдение, с които е оборудван тролейбуса, писмото от Дирекция „Национална система 112“, цялата документация във връзка с проведеното лечение на пострадалата Д. до настъпването на смъртта й в болничното заведение, протокол за оглед на тролейбус с инв. № 225 и фотоалбум към него. Налице е комплекс от гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, които представляват напълно достатъчна и сигурна доказателствена основа за разкриване на обективната истина, поради което не е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК. Не се констатират и твърдяните от касатора нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Аналитично-оценъчната дейност на проверяваната инстанция е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. Спазено е и изискването на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. В проверявания съдебен акт ВТАС ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Оплакването, че ВТАС е ценил заключенията на назначените експертизи по делото като доказателства, вместо като специални знания, въз основа на които да се обсъдят доказателствата по делото и да се направят релевантните за предмета на доказване изводи за деяние, авторство, съставомерен резултат, причинна връзка, вина и всички други обстоятелства, е невярно. То очевидно не е съобразено с обстоятелството, че предмет на видеотехническите експертизи по делото, а впоследствие - и на комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, е бил записът, направен от четирите камери от системата за видеонаблюдение на тролейбуса. Константна е съдебната практика по въпроса (Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., II н.о., Решение № 206/15.01.2019 г. по н.д. № 913/2018 г., III н.о., Решение № 180/09.12.2020 г. по н.д. № 834/2020 г., II н.о., Решение № 60163/19.10.2021 г. по н.д. № 615/2021 г., I н.о и др.), че подобен тип записи представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Те имат качеството на предмети, които съдържат следи от престъплението, могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и допринасят за разкриване на обективната истина. Заключенията на двете видео-технически експертизи по категоричен начин установяват отсъствието на манипулации върху тези записи. Съдържащите се в тях обективни данни са послужили на вещите лица, притежаващи специални знания из областта на автомобилната техника, да направят експертните си изводи по най-важните за предмета на доказване въпроси – скорост на движение на управлявания от подс. Г. тролейбус, отстоянието му от стоп линията на процесното кръстовище и от движещия се пред него л.а. „Форд“ в момента на промяна на светлинния сигнал на светофарната уредба от зелен на жълт, скорост на движение в този момент, обективна възможност на подс. Г. при своевременна реакция на промяната в сигнала да намали скоростта на движение и да осъществи комфортабилно спиране на управляваното от него превозно средство без да настъпи удар в намиращия се пред него спрял лек автомобил. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за наличието на процесуалното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е от категорията на абсолютните нарушения, които винаги обуславят отмяната на атакувания съдебен акт и за което нарушение върховната касационна инстанция поначало следи служебно. ВТАС изключително подробно е съпоставил и обсъдил всички заключения, дадени от специалисти от областта на медицината (л. 8-10, л. 18-19 и л. 21 от мотивите), по повод на общото здравословно състояние на пострадалата Д., на фона на което са настъпили уврежданията, получени при инцидента – причинената тежка лицево-челюстна травма и гръдна травма – разместено счупване на предно-базалната част на черепа с проникване на въздух в черепната кухина и изтичане на гръбначно-мозъчната течност и счупване на две ребра вляво. Обсъдил е и поясненията, дадени от експертите пред инстанциите по фактите и така е достигнал до правилен извод, че и според трите заключения е налице причинна връзка между получените от Д. увреждания при падането в превозното средство и настъпилата по-късно смърт. В мотивите на съда не се открива съзряното от касатора вътрешно противоречие относно причината за смъртта на Д.. Тя действително се дължи на прогресиращата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, която обаче е в причинна връзка с тежката лицево-челюстна травма и гръдна травма, предизвикали усложнения – остра следкръвоизливна анемия, дължаща се на кръвоизлива от лицево-челюстната област вследствие на многофрагментарните разместени счупвания на лицето, изтичане на ликвор от мястото на счупване на лицето с проникване в черепната кухина и двустранните плеврални изливи, причинени от травмата на гръдния кош. Разяснението, направено от вещите лица д-р К. и д-р Р. пред въззивния съд, че смъртта при подобна лицево-челюстна травма поначало не е неизбежен, но е възможен резултат при 8-9% от случаите, не опровергава или разколебава заключението им, че травмата участва в протеклия причинно-следствен процес, довел до смъртта Д., каквато е тезата на защитника на касатора. Не може да бъде споделено и оплакването, че въззивният съд не е изложил подробни съображения и по повод на автотехническите експертизи, изслушани от първоинстанционния съд, а избирателно е приел отделни пасажи от тях, за да достигне до крайния извод за вината на подс. Г.. Видно е, че съдът много внимателно е изследвал заключенията на АТЕ и именно поради това е назначил във въззивното производство повторна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Заключението й във всеки един от двата главни компонента – автотехническа частта и медицинска част, ВТАС е преценил като компетентно, обосновано и съобразено с цялата доказателствена съвкупност, включително и с допълнително изисканите от УМБАЛ „Г. С.“ хистологични материали от аутопсията и образните изследвания на пострадалата, направени по време на лечението й в болничното заведение. При решаването на въпросите за вината и отговорността въззивният съд е ползвал именно специалните знания на експертите, изготвили тази последна комплексна експертиза. От значение в тяхното заключение е експертният извод, че пострадалата Д. реално не би могла да се хване за опора, не само защото седящата до нея вдясно пътничка я е възпрепятствала с тялото си, но заради това, че времето, за което поради инерционните сили е излетяла от седалката, е по-малко от времето, необходимо за реакция да се хване за опора. Този извод е от изключително значение, защото първоинстанционният ОС Плевен е оправдал подсъдимия Г. по обвинението и поради това, че е счел, че пострадалата Д. сама е виновна за падането си, тъй като не се е държала за опора по време на пътуването. Непосочването в диспозитива на присъдата каква е следвало да бъде съобразената скорост на движение не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничение на правото на защита на подсъдимия Г.. Присъдата е единство от диспозитив и мотиви. Съдът е посочил в диспозитива нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – несъобразяване на избраната скорост на движение с характера и интензитета на движение, а в мотивите е конкретизирал каква е скоростта на движение - 27 км/ч, която в конкретния случай е била несъобразена с посочените две пътни условия и е станала причина осъщественото от подсъдимия Г. спиране да не отговаря на изискванията за комфортабилност – да е плавно и постепенно, така че да не предизвика неудобства на пътниците в превозното средство и да е безопасно за тях. Що се отнася до оплакването за нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, посочените от касатора данни в негова подкрепа, не са налице, макар действително ВТАС, при установената фактическа обстановка, изложена в мотивите на присъдата, да не е приложил правилно материалния закон, поради което наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, условно, с 3 годишен изпитателен срок да е явно несправедливо. Изводите на въззивния съд, че подс. Г. не е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, поради което го е оправдал по първоначалното обвинение, са правилни, почиват на установените по делото факти и на константната съдебна практика. Във всички случаи поведението на водача на л.а. „Форд Фокус“ няма отношение към настъпилия инцидент, противно на застъпваната от касатора теза, насочена към обосноваване на хипотеза на чл. 15 НК. След предприетото изпреварване в района на спирката, от която тролейбусът е потеглял с маневра заобикаляне на друго спряло превозно средство, този автомобил е продължил движението си към кръстовището на достатъчно голяма дистанция пред тролейбуса. Затова и правомерно предприетата от водача му маневра по спиране поради промяната на светлинния сигнал на светофарната уредба на кръстовището не е непредвидима и внезапно възникнала опасност на пътя, която да налага подс. Г. да предприеме интензивно спиране, така както го задължава чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. ВТАС правилно е приел, че нарушенията на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и по чл. 132, т. 2 ЗДвП са причина за настъпването на съставомерния престъпен резултат. Несъмнено, подс. Г. е бил длъжен да подбере такава скорост на движение при управлението на тролейбуса, която да е съобразена с характера и интензивността на движение - да се съобрази, че се движи в градски условия, при наличие на кръстовища, включително и такива, регулирани със светофарна уредба и при наличие на други участници в движението, като в същото време във всеки един момент да си дава ясна сметка, че е длъжен да се грижи за безопасния превоз на пътниците по време на движение. Несъмнено рязкото спиране, каквото е имало в този случай и което не се дължи на внезапно възникнала на пътя опасност, е очевидно нарушение на задължението му по чл. 132, т. 2 ЗДвП. ВТАС обаче, не е съобразил, че фактите, които е приел за установени, свързани с поведението на подс. Г. след инцидента – общо решение със св. П. последният незабавно да се обади на тел 112, изчакване на следващата спирка на извиканата линейка за оказване на медицинска помощ, настаняване на пострадалата Д. на седалка в превозното средство, предоставяне на мокри кърпички, за да се почисти - са действия по оказване на помощ на пострадалата и деянието на подс. Г. е следвало да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК. Нарушението на материалния закон е възможно да се отстрани в касационното производство, тъй като се касае за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, но при съобразяване, че касационната проверка е инициирана от подсъдимия и индивидуализацията на наказанието е извършена от ВТАС по реда на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК. Това обуславя при преквалификацията на деянието на подс. Г. по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде заменено на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК с наказание „Пробация“, като за постигане на целите по чл. 36 НК е достатъчно включването на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност на всяка една от тях 6 месеца. На подс. Г. на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат възложени и направените разноски, поискани от двамата частни обвинители, за процесуалното им представителство от адв. Т. и от адв. Й. в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 100005/07.07.2021 година по в.н.о.х.д. № 103/2020 година на Великотърновския апелативен съд като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подс. Д. Г. Г. от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК НАЛАГА на подс. Д. Г. Г. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител по настоящ адрес два пъти седмично „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца. ОСЪЖДА подс. Д. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Щ. Д. и на В. Щ. К. сумата от 1000 (хиляда) лв. за всяка едно от тях разноски в касационното производство. ОСТАВЯ в сила присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.