Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

гр. София, 18 февруари 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на чектиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря

и след становище на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Паунова наказателно частно дело № 75/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Софийския районен съд и Районен съд – гр. Варна, повдигнат от последния.
Постъпило е становище от прокурор от ВКП, според което компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Варна, тъй като съгласно чл. 38 от НПК когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, делото е подсъдно на съда, на който е подсъдно най-тежкото престъпление. Прокурорът освен това сочи, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Софийския районен съд на основание чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като подсъдимият и неговият защитник, повечето вещи лица (четири от общо шест), както и двама от общо посочените трима в приложението към обвинителния акт свидетели са от [населено място].
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното:
Пред Софийския районен съд е било образувано н.о.х.д. № 10209/2018 г. по внесен обвинителен акт от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Р. Р. Г. за престъпления, квалифицирани по чл. 155б, ал. 1 от НК и по чл. 159, ал. 6 от НК.
С разпореждане от 26.10.2018 г. по делото съдията-докладчик на основание чл. 247а, ал. 2, т. 1 от НПК намерил, че делото е подсъдно на съда и го насрочил в разпоредително заседание.
С определение от 30.11.2018 г. от разпоредителното заседание съдът е приел, че делото е родово и местно подсъдно на СРС с оглед на съдържанието на обвинителния акт досежно местоизвършването на деянията и правната им квалификация и се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание на 19.12.2018 г. съдът е дал ход на съдебното следствие, бил е прочетен обвинителния акт и подсъдимият е бил поканен на даде обяснения, като се е възползвал от правото си да откаже да стори това. Впоследствие прокурорът е направил изменение по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК на обвинението по отношение на подс. Г. за извършено престъпление по чл. 155б, ал. 1 от НК. Съдът е допуснал новото обвинение, с което съществено е изменена обстоятелствената му част, за това, че деянието по чл. 155б, ал. 1 от НК е било извършено на територията на [населено място]. Това е послужило като основание с оглед на разпоредбата на чл. 38 от НПК съдът да прекрати съдебното производство по делото и да изпрати същото по подсъдност на Районен съд –гр. Варна.
С разпореждане № 72 от 17.01.2019 г. по н.о.х.д. № 210/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил, че допуснатото изменение на обвинението в хода на съдебното следствие не водело до извод, че компетентен да разгледа делото е РС – гр. Варна. В подкрепа на своето становище, съдията-докладчик посочил нормите на чл. 287, ал. 2 от НПК и чл. 36, ал. 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд. Новите обстоятелства за извършване на деянието по чл. 155б, ал. 1 от НК на територията на [населено място], въведени от прокурора в процедура по чл. 287, ал. 1 от НПК, не са основания за промяна на местната подсъдност, установена с данните от обвинителния акт. Единствените възможности за пререшаване на въпроса за подсъдността при изменение на обвинението, се съдържат в нормите на чл. 287, ал. 2 от НПК и чл. 288, ал. 1 от НПК. При първата хипотеза това е резултат от изменение на обвинението, предприето от прокурора в хода на съдебното следствие, какъвто е настоящият случай, а при втората – от служебната констатация на съда в резултат на събрани доказателства в хода на съдебното следствие. И при двете обаче е налице възможността за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор, само ако е повдигнато обвинение или са установени обстоятелства, сочещи, че новото престъпление е подсъдно на по-горен съд, на специализирания съд или на военен съд. Липсва изрично уредена хипотеза в наказателно-процесуалния закон при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението за прекратяване на съдебно производство и изпращане на друг, еднакъв по степен съд.
Съгласно чл. 287, ал. 2 от НПК след изменение на обвинението съдебното производство се прекратява, а делото се изпращана прокурора за нов обвинителен акт единствено при изменение на функционалната и предметната подсъдност, но не и на местната подсъдност. Същият принцип е възприет и в нормата на чл. 288, ал. 1 от НПК.
Предвид на изложените съображения досежно липсата на предпоставки за прекратяване на съдебното производство по внесения обвинителен акт и изпращане на делото на друг равен по степен съд, независимо от направеното изменение на обвинението, настоящият състав намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийски районен съд.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд , трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 210/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна за разглеждане и решаване от Софийския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Копие от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Варна за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.