Р Е Ш Е Н И Е № 616 София, 18 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 14 декември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1692 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ са постъпили искания от осъдените В. В. Б. и Р. Х. Г., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 189 от 10. 07. 2012 год., постановено по ВНОХД № 779 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е била потвърдена присъда № 34 от 03. 05. 2012 год. постановена по НОХД № 432 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Девня. В исканията поддържани и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на исканията. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията на осъдените лица за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, са процесуално допустими, тъй като са депозирани от лица имащи право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421 от НПК срок и касаят съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледани по същество обаче, същите са неоснователни. Това е така поради следните съображения: С присъда № 34 от 03. 05. 2012 год. постановена по НОХД № 432 / 2011 год., по описа на Районен съд – гр. Девня, осъдените В. В. Б. и Р. Х. Г. били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1-во във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, им били наложени наказания „лишаване от свобода” - за срок от четири години и шест месеца, за осъдения Б. и за срок от пет години за осъдения Г., като бил определен първоначален „строг” режим на изтърпяването им, в затвор. Със същата присъда, по отношение на осъдения Б. било извършено групиране на определеното му наказание с предходно наложено му такова, а по отношение на осъдения Г., на основание чл. 70, ал. 7 от НК било приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за срок от една година четири месеца и осемнадесет дни, представляващо неизтърпяна част от определено му по реда на чл. 25 от НК по ЧНД № 274 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Девня, наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години. Присъдата била обжалвана от осъдените, като с атакуваното въззивно решение, същата била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира релевираните в исканията на осъдените лица доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанционните съдилища, в частност, от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както районния съд, така и въззивната инстанция законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по изискуемия от закона безсъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, кореспондиращи си по между си - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-оценителната и съдебно-дактилоскопната експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена от инстанционните съдилища при спазване на принципа визиран в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възраженията изложени в исканията свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Обосновано са били кредитирани показанията на свид. Б. Б., Г. В. корелиращи с тези на свид. А. Х., А. Р., В. М. и М. М. и А. А., като противоречията в доказателствения материал са били внимателно обсъдени, така както изискват и разпоредбите на чл. 339, ал. 2 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Именно и поради това, правилно е било прието, че обясненията на осъдените и показанията на свид. Н. Т. и П. Х. остават изолирани и по същество опровергани, от установената по делото доказателствена база. Окръжен съд – гр. Варна аргументирано е отговорил на доводите наведени от защитата на осъдените, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдените престъпление е било правилно квалифицирано от решаващият съд, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. С оглед конкретните оплаквания изложени във въззивните жалби и на които е бил даден отговор с въззивния съдебен акт, окръжния съд е счел, че не следва да преповтаря изводите на първоинстанционния съд касателно правилно приложения материален закон, поради и което лаконично е констатирал законосъобразността им. Тази лаконичност обаче, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като оплакванията на осъдените лица насочени срещу първоинстанционната присъда, са получили дължимия от въззивния съд съобразно чл. 339, ал. 2 от НПК, отговор. Не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на осъдените обстоятелства е принципно правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложените на осъдените наказания, правилно определени при условията на чл. 54 от НК, като размер, се явяват адекватни и кореспондират с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето им са спазени законовите правила и същите не съдържат характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, наложеното на всеки един от осъдените лица наказание се явява справедливо, вследствие на което, не може да бъде уважено имплицитното искане за неговото смекчаване. Поради отсъствието на релевираните оплаквания за пороци в атакуваното решение, не могат да бъдат удовлетворени направените искания за отмяната му по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените В. В. Б. и Р. Х. Г. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 189 от 10. 07. 2012 год., постановено по ВНОХД № 779 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.