1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 456 гр. София, 30.09.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1077 по описа за 2016г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 4б ЗДТ. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Б. срещу определение № 92 от 03.02.2016 г. по ч. т. дело № 853/2015 г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 246 от 30.10.2015 г. по т. дело № 1/2013 г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за връщане на внесената от дружеството в качеството му на ищец по т. дело № 1/2013г. на Търговищки окръжен съд държавна такса в размер 12 000 лв. като неоснователна. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд не е съобразил, че в другите случаи, когато не се дължи връщане на държавна такса, причината за завеждането на недопустимите искове е на ищеца, поради което и отговорността за разноски е негова, докато в настоящия случай отговорността за предявяване на недопустимия установителен иск е на съда, издал заповедта за изпълнение, който е дал неправилни указания. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, един от които е в противоречие с постоянната практика на ВКС, а другият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „Следва ли съдът да постанови връщане на страната на внесената от нея държавна такса, когато причина за внасянето й е неправилно съдебно указание?” – частният жалбоподател поддържа, че формираната съдебна практика се отнася до разпределение на разноските между страните по делото, но не и до казуси, когато разноските са направени въз основа на неправилни указания на съда, поради което сочи като основание за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 2. „Следва ли да се приеме, че страната е имала воля за завеждане на исково производство и направа на разноски за това, когато предпоставка по допустимостта на същото се явява незаконосъобразно указание на заповедния съд?” – противоречие с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 5а /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че с определение № 2675/06.11.2012г. по ч. гр. д. № 1728/2012г. заповедният съд е дал указание на заявителя [фирма], че може да предяви иск срещу длъжниците [фирма] и [фирма] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч. гр. д. № 1728/2012г. на Търговищки районен съд. В предоставения едномесечен срок заявителят [фирма] е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК срещу длъжниците [фирма] и [фирма] и е внесъл държавна такса в размер 12 000 лв. С влязло в сила определение № 1586/22.04.2014г. производството по т. д. № 116/2014г. на Варненски окръжен съд е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците. Предвид влязлото в сила определение за прекратяване на исковото производство съдебният състав е направил извод, че дадените с определение № 2675/06.11.2012г. по ч. гр. д. № 1728/2012г. указания от заповедния съд за предявяване на иск по чл. 422 ГПК са неправилни. За да потвърди определение № 246 от 30.10.2015 г. по т. дело № 1/2013 г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за връщане на внесената от дружеството в качеството му на ищец по т. дело № 1/2013г. на Търговищки окръжен съд държавна такса в размер 12 000 лв. като неоснователна, въззивният съд е приел, че държавната такса не може да бъде върната на основание чл. 4б ЗДТ, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК и чл. 3 ЗДТ държавната такса се събира при предявяване на искането, т. е. държавната такса е дължимо платена по предявения иск, същата е предпоставка за редовност на иска, в противен случай съдът не би го разгледал и не би предприел дължимите в производството процесуални действия. Изложил е съображения, че държавната такса се дължи и не подлежи на връщане и при предявяване на недопустими искове, производството по които е прекратено. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и обуславят правните изводи на въззивната инстанция. С оглед правомощията си настоящият съдебен състав счита, че процесуалноправните въпроси могат да бъдат конкретизирани по следния начин: Дължи ли се връщане на ищеца на внесената държавна такса при предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни? Така уточненият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предвид особеностите по конкретното дело, липсата на съдебна практика и възможността този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 4, буква „а” ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за искови молби, т. е. предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда. Предявяването на установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е обвързано и е последица от подадено в срока по чл. 414 ГПК от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Задължение на съда в заповедното производство съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК е да извърши проверка дали възражението на длъжника е в срок и ако същото е подадено в срока по чл. 414 ГПК, да даде указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането – предмет на заповедта за изпълнение. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. З. не може в рамките на заповедното производство да търси защита срещу преценката на съда, че възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни, внесената държавна такса по иска подлежи на връщане като недължимо платена. Исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното и интерес от предявяване на установителния иск по реда на посочената правна норма е налице при подадено в срок от длъжника възражение, спазването на който срок трябва да бъде проверен от заповедния съд. Правилността на дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са относими към преценката за наличие на предпоставките на чл. 4б ЗДТ. Когато заповедният съд е дал неправилни указания на заявителя да предяви иска за установяване на вземането като не е съобразил ненадлежно подаденото възражение /от ненадлежна страна или след срока по чл. 414 ГПК/, държавната такса за установителния иск е недължимо платена. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния процесуалноправен въпрос: Внесената от ищеца държавна такса при предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК подлежи на връщане на основание чл. 4б ЗДТ, ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни. В настоящия случай исковото производство е образувано по иск по чл. 422 ГПК, който е бил предявен поради това, че заповедният съд е дал неправилни указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид влязлото в сила определение № 1586/22.04.2014г. по т. д. № 116/2014г. на Варненски окръжен съд. Следователно внесената държавна такса е недължимо платена, поради което са налице предпоставките на нейното връщане на основание чл. 4б ЗДТ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и внесената държавна такса в размер 12 000 лв. да бъде върната на ищеца на основание чл. 4б ЗДТ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 92 от 03.02.2016 г. по ч. т. дело № 853/2015 г. на Апелативен съд В., Търговско отделение и вместо това постановява: ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк]вх. В, ет. 1, ап. 39 внесената на 19.12.2012г. по сметка на Окръжен съд Търговище държавна такса в размер 12 000 лв. по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от [фирма] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.