Ключови фрази
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * упълномощаване за гласуване на общо събрание на дружество * упълномощаване


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

С., 25,03, 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 18 март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при участието на секретаря Н. Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 144/ 2012 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Г. от Б. против решение № 87/21.10.2011 г. по т.д. № 191/2011 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 453/27.04.2011 г. по т.д. № 466/2009 г. на Бургаски ОС, с което е отхвърлен искът на касатора по чл.74 във вр. с чл.139,ал.1 и чл.126,ал.3 ТЗ срещу А. О.-С. за отмяна на решенията по т.1-3 от проведеното на 15.04.2009 г. О., като подаден след законния 14 дн.срок.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?, е решен в противоречие с Р 818/30.12.2007 по т.д. 516/2007 на ІІ т.о.
Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 790/3.12.2012 г. на основание чл.280,ал.1,т. 2 ГПК.
Постъпила е писмена защита от А. О..
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречиво решаване е налице.
С обжалваното решение е прието само, че общото пълномощно е действително, съобразно чл.137,ал.4 ТЗ, като се препраща към “съображенията” на ОС, и че затова е налице валидно упълномощаване на представителят по пълномощното, поради което ищецът е надлежно уведомен и тъй като искът е просрочен, следвало да се отхвърли, като недопустим.
Тук трябва да се има предвид, че по принцип, когато един иск е процесуално недопустим, като просрочен, той не се отхвърля по същество, а производството по делото се прекратява с определение. Но логическото тълкуване на хипотезите на чл.74,ал.2 ТЗ води до извода, че приравняване на правното положение на присъствувалия и неприсъствувалия на О. съдружник е само в случай, че редовното уведомяване на втория е безспорно. Ако то е спорно, касае се за обективно съединен иск с правно основание чл.74,ал.1 във вр. с чл.139,ал.1 ТЗ по който съдът се произнася с решение-виж решения по гр.д. 612/2003, гр.д. 757/2003 и др. на ВКС-ТК.
С представеното решение 818/30.12.2007 по т.д. 516/2007 на ІІ т.о. е прието, че императивно въведеното законодателно изискване не само за писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обемът на овластяването, води до извода, че е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилият го съдружник. Допустимо е специалното пълномощно да бъде многократно, но това не означава възможност за пълномощника да гласува във всички ОСС, които ще се проведат в рамките на срока на упълномощаването.
Настоящият състав на ВКС-І т.о. споделя този отговор на поставения въпрос. Логиката на конкретното упълномощаване изключва обратното уведомяване от упълномощения на упълномощителя за поканата, т.е. получаването на покана за О. от представител на съдружник в случая не е равнозначно на получаване на поканата от съдружника. Затова, следва да се приеме, че искът не е просрочен и трябва да бъде разгледан по същество.
По изложените съображения, касационната жалба е основателна и са налице основания по чл.281,т.3 ГПК за касиране на въззивното решение. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд.
При повторното разглеждане на делото БАС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, с оглед на крайния изход на спора-чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.


Р Е Ш И:

Отменя решение № 87/21.10.2011 г. по т.д. № 191/2011 г. на Бургаски АС.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски АС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: