Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  229 гр. София,  05 юли  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи април...........две хиляди и десета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.....………………………………………в присъствието на прокурора Ат. Гебрев...........…..………………..…………....изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..….......наказателно дело № 111 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия С. Н. С. и на повереника на гражданските ищци и частни обвинители Ж. С. М. и В. С. М., и двете против въззивно решение № 194/23.12.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 411/2009 г. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Твърди се, че като е приел наличието на съпричиняване на резултата от страна на пострадалото дете с оглед допуснати от него нарушения по чл. 80, чл. 79, т. 3 от ЗДвП, което е сторил при неправилна интерпретация на фактите по делото и в отклонение от констатациите на ВКС в предходното му решение по случая, въззивният съд е ограничил процесуалните им права. Това е довело и до неоправдано намаляване размера на наложеното на подсъдимия основно наказание пробация и кумулативното лишаване от правоуправление, както и на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд, а алтернативно – увеличаване на гражданските искове до пълните предявени размери. В жалбата на подсъдимия, касаеща единствено гражданско-осъдителната част, се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, аргументирани с уважаване на гражданските претенции без те да са били доказани. На тази основа се претендира цялостното им отхвърляне, а алтернативно - намаляването им. В с. з. пред ВКС, защитниците на подсъдимия, както и повереника на гражданските ищци, поддържат направените доводи и искания. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалби и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 11/16.03.2009 г., постановена по НОХД № 88/2009 г., Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия С. Н. С. за виновен в това, че 15.08.2008 г., в гр. К., при управление на л. а. „Ситроен ZX” с ДК № Т* нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 и по чл. 42 ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. В. М. , поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложил наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Ж. С. М. и В. С. М., родители на пострадалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за първата и 80 000 за втория, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2008 г., като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимия и гражданските ищци и частни обвинители в наказателно и гражданско осъдителната й части, като с решение № 134/20.07.2009 г. по ВНОХД № 136/2009 г. Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Въз основа на жалби на посочените страни по делото, с решение № 487/24.11.2009 г. по к. д. № 589/2009 г., състав на второ наказателно отделение на ВКС е отменил този съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. С понастоящем атакуваното решение Варненският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил срока на наложените на подсъдимия пробационни мерки на 2 години, уточнявайки тяхната периодичност и е наложил трета мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа годишно по чл. 42а ал. 2, т. 6 от НК. Намалил е още и кумулативното наказание по чл. 343г от НК на 1 година и 6 месеца. Корекция е приложена и в гражданско-осъдителната част, като са били намалени размерите на присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди – на 50 000 лв. за всеки един от тях. В останалата част присъдата е била потвърдена.   По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители: Възраженията за неправилно разрешаване на въпроса относно съпричиняване на резултата с оглед допуснати от пострадалото дете нарушения по чл. 80 и чл. 79, т. 3 от ЗДвП, което има значение за наказателната и гражданската отговорност на дееца, са неоснователни. Причината за предходното сезиране на ВКС е именно отказа на въззивната инстанция да отговори на възраженията на защитата на подсъдимия, че не само водача на автомобила (предприел изпреварване и навлязъл в насрещното полуплатно, като тогава е ускорил, надвишавайки с 10 км./ч разрешената скорост от 50 км./ч.) е имал вина за настъпване на удара и причиняване на съставомерносто увреждане, но и пострадалото дете, което се е движело в тъмната част от денонощието без преден фар на своя велосипед и в средата на пътното платно вместо в неговата дясна част. Липсата на задълбочено обсъждане и разрешаване на въпроса за съпричиняването съобразно обстоятелствата, очертани в обвинителния акт, сред които са и тези за посочените по-горе две нарушения, е било отчетено като съществена непълнота на мотивите и е послужило за отмяна на предходното въззивно решение. В този смисъл, преразглеждането им е било строго необходимо и се включва в обхвата на въззивната проверка противно на изложеното в жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Вярно е, че относно нарушението по чл. 79, т. 3 от ЗДвП ВКС е изразил становище за пълна липса на мотиви, а за това по чл. 80 от ЗДвП, че такива има, но единствено с оглед препращането към тези на първата инстанция. Съответно, при новото разглеждане, въззивният съд не е бил ограничен да се занимае с тези нарушения с оглед формиране на цялостна преценката за характера и обема на съпричиняването (без да е нужно да го определя в проценти или идеални части), още повече, че вече е бил сезиран с тези въпроси и е дължал изчерпателен отговор. Това е направено в мотивите на въззивната инстанция, като са изложени подробни съображения защо се приема, че детето е имало принос за настъпване на удара. Основното им съдържание е, че ако пострадалият е управлявал велосипеда си с включен фар, то водачът на автомобила би имал реалната възможност да го възприеме в по-ранен момент (в рамките на обективната видимост, осигурена от късите светлини при управление нощно време) и да не предприеме изпреварване и свързаното с това навлизане в насрещното полуплатно, а от друга страна, дори вече да е навлязъл, ускорявайки при изпреварването, то не би ударил велосипедиста, ако той се е движел плътно вдясно в посоката си на движение. Тези аргументи са логични и съответни на събраните по делото доказателства, послужили за фактическото изложение в обвинителния акт (които са валидната основа за съдебните разсъждения с оглед процедурата по глава 27, по която е било проведено съдебното производство), поради което и ВКС не намира, че в случая е допуснато процесуално нарушение от гледна точка на превратна интерпретация или селективна оценка при разрешаване на въпроса за това, че за причиняване на резултата принос е имал не само водача с оглед допуснатите от него нарушения, но и пострадалото дете. Съответно, степента на съпричиняване с оглед реализирането на посочените две нарушения от страна на пострадалия, е следвало да намери израз при обсъждане параметрите на наказателната и гражданската отговорност и това е било направено. Това в никакъв случай не обезличава високата степен на обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия, в какъвто смисъл се съдържат възражения в касационната жалба, вкл. в аспекта, че той сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, а само води до корекция при определяне размера на наказанието и присъдените обезщетения, което е стандартната практика. В този смисъл въззивният съд е отчел, че наложените две пробационни мерки не са достатъчни и е наложил трета – по чл. 42а ал. 2, т. 6 от НК, но същевременно е намалил срока на наложените две, ограничавайки го до 2 години. Така промененото наказание пробация, обхващащо комплекса от тези мерки, не е явно несправедливо, а съответно на извършеното при използваната процедура и констатираната степен на съпричиняване. Намален е бил и срока на лишаването от права по чл. 343г от НК, който също държи сметка за разпределянето на приноса и характеристиката на подсъдимия като водач, извън конкретната проява, довела до ангажиране на наказателната му отговорност. В тази насока липсва нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, което да е необходимо да бъде поправяно чрез връщане на делото за ново разглеждане. Оплакванията на гражданските ищци за несправедливост на обезщетенията поради намаляването им от въззивния съд до размера от 50 000 лв. обаче са основателни. Актуалната съдебна практика и разумното тълкуване на чл. 52 от ЗЗД демонстрира тенденция към уважаване на гражданските претенции в по-големи размери, като при случаи без принос на пострадалия присъдените обезщетения са ориентирани в порядъка около и над 100 000 лв. В конкретния случай е установен принос на пострадалия, който не е незначителен, но същевременно не може и да бъде надценяван. Това обаче се е случило с определяне на обезщетения в размер на по 50 000 лв., който не държи сметка за страданията на гражданските ищци, загубили детето си в нелепа пътна ситуация. Освен това, от мотивите на въззивната инстанция е видно, че за намаляването на исковете за обезвреда очевидно е послужило порочното схващане, че следва да се съобразява принос на ищците като родители на детето, които не са упражнили контрол, допускайки то да управлява велосипеда нощем без преден фар. Извън всякакво съмнение е, че под съпричиняване на смъртния резултат по чл. 343 от НК се има предвид принос на пострадалия чрез негово конкретно поведение, а не на претендиращите обезщетение - негови родители в случая, претърпели морални вреди вследствие на загубата му. Затова, отчитайки степента на съпричиняване, очертана от двете нарушения, които са в причинна връзка с удара и настъпилата смърт на пострадалия, ВКС намира, че за постигането на справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда се налага обезщетенията на двамата родители да бъдат увеличени до размера от по 80 000 лв. за всеки един от тях. Подсъдимият ще следва съответно да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса (извън присъдените от въззивния съд 4000 лв.) съобразно увеличението в размер на 2400 лв.   По жалбата на подсъдимия: Основните доводи в тази жалба са свързани с недоказаност на претърпените морални вреди и те са неоснователни. Гражданските ищци са родители на пострадалото дете и те не случайно са включени в категорията лица, на които е позволено да предявят граждански искове за обезвреда в наказателното производство. Страданието и мъката на родителя от загубата на дете се извежда от родствената връзка и техните взаимоотношения, които дават представа за близостта и привързаността помежду им. В случая не имало спор, че детето е на 14 години и е било отглеждано от двамата родители. Дали те са го отглеждали отговорно е изобщо без значение за драматичното изживяване на неговата смърт, в какъвто аспект се е произнесъл и ВКС в предходното си решение. Извън това, по делото още на първа инстанция (л. 27 от НОХД № 88/2009 г.) са представени данни за заболяване на майката, довело до оперативна намеса, проведена на 03.11.2008 г., а също и пред въззивния съд (л. 31 от НОХД № 136/2009 г.) за неврологично такова, по повод на което тя е била хоспитализирана в периода 26.03.-30.03.2009 г., като и двата документа визират здравословно състояние след настъпване на трагичния инцидент. Всичко това ясно ориентира, че моралните вреди са налични и следва да бъдат обезщетени. От друга страна, фактът, че подобни заболявания не са били установени при другия родител – бащата на пострадалия, то това не е достатъчно основание за определяне на по-малък размер обезщетение за него. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 3 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 194/23.12.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 411/2009 г. като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на гражданските ищци Ж. С. М. и В. С. М. обезщетения за неимуществени вреди от 50 000 (петдесет хиляди) лева на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за всеки един от тях. ОСЪЖДА подсъдимия С. Н. С. да заплати допълнителна държавна такса съобразно увеличението на гражданските искове в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.