О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 590        София, 13,07,2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  - Търговска колегия,   І т.о.  в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                               Председател: Никола Хитров                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева    като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 383       по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Ф”А. срещу Определение № 54 от 12.02.2010 год. по ч.гр.д. № 24/2010 год. на Търговищкия окръжен съд с което ТОС, произнасяйки се по реда на чл.274 ал.2 ГПК е потвърдил постановения на 12.01.2009 год. отказ на съдията по вписванията при СлВп-Търговище да върне на акционерното дружество внесена държавна такса от 1203.32 лв. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на липсата на практика по чл.4б от Закона за държавните такси. Настоящият съдебен състав счита, че е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Съдията по вписванията е бил сезиран с искането на „Ф”А. за вписване на договор за прехвърляне на предприятие – чл.16 ал.4 ТЗ. По това искане е била внесена ДТ-1203.32 лв. По това искане е постановен отказ с влязло в сила определение, поради преценката на съдията по вписванията, че не са били налице предпоставките на чл.16 ал.1 ТЗ. Дружеството-молител е поискало връщане на внесената държавна такса. Именно отказът за връщането и е предмет на въззивно и касационно обжалване. Крайният извод на Търговищкия окръжен съд е законосъобразен. В случая не се касае до прилагането на чл.4б ЗДТ, доколкото таксата е внесена в рамките на охранителното производство по чл.530 вр.чл.16 ал.4 ТЗ и действията на съдията по вписванията са под режима на Част VІ-та ГПК. По заявеното от молителя „Ф”А. искане е постановен отказ за издаване на охранителен акт, като този отказ е подлежал на въззивен контрол. Касае за охранително производство, както това е отбелязано в самата частна касационна жалба, което е проведено и по него е постановен отказ. От което следва, че макар и формулирано като такова за връщане на държавна такса, искането на „Ф”А. всъщност е за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо дали производството е приключило с извършване на охранителното действие (в случая – вписване на договора) или с мотивиран отказ то да бъде допуснато. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на „Ф”А. срещу Определение № 54 от 12.02.2010 год. по ч.гр.д. № 24/2010 год. на Търговищкия окръжен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.