Ключови фрази
Подкуп с цел упражняване на влияние * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

София, 20 юли 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА


при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1644/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалби, срещу решение № 48 от 21.08.2014г. по внохд №37/14г. по описа на АС-Бургас, както следва:
- касационна жалба от адв.К., защитник на подсъдимия Д. Г., която релевира всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане;
- жалба от подсъдимия И. с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на въззивния акт, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за признаването му за невиновен и оправдаване по инкриминираното обвинение.
Депозирано е допълнение към касационната жалба на подс.Д. Г. от адв.Д., упълномощен защитник, в което са развити доводи в подкрепа на релевираните касационни основания. Поддържа се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че по делото са събрани разнопосочни доказателства, което изисква те да бъдат преценени както поотделно, така и в съвкупност. Намира, че въззивният съд е изпълнил това си задължение и не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Твърди, че апелативната инстанция въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал е достигнала до верни правни изводи. Моли за оставяне в сила на въззивното решение.
Адвокат Д., защитник на подсъдимия Г. моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на въззивното решение, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е налице явна несправедливост на наказанието. Твърди, че решението е постановено при липса на мотиви, като обосновава тезата си с посочване на конкретни нарушения относно вътрешна противоречивост на обвинителния акт, възприета буквално в мотивите на съда; липсата на отвори по отношение на направените възражения от страна на защитата; липсата на яснота в обвинението и във връзка с основен въпрос, а именно кое е длъжностното лице, върху което подс.Г. е щял да упражни влияние. Защитата излага доводи и за допуснато нарушение на материалния закон, като се позовава на несъставоремност на деянието по чл.304б, ал.1 от НК. Пледира и за явна несправедливост на наказанието. Искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Адвокат П., защитник на подсъдимия И. поддържа касационната жалба. Намира решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъбразно, а наложеното наказание за несправедливо. Твърди, че съдът не е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, което е довело и неправилно приложение на материалния закон. Подзащитният й е признат за виновен при липсата на доказателства, установяващи той да е осъществил инкриминираното му престъпление. Счита, че неизяснен е останал въпросът за това кои са длъжностните лица върху които той е упражнил влияние. Изразява становище, че подс. И. не може да бъде субект на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК. Моли делото за бъде върнато за ново разглеждане след отмяна на въззивното решение. Алтернативно прави искане за постановяване на ново решение от касационната инстанция, с което подзащитният й да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Г. И. моли за справедливо решение.
Подсъдимият Д. Г., редовно призован, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 2 от 16.01.2014г., постановена по нохд №232/13г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимите Д. Р. Г. и Г. И. И. за виновни в това, че през м. февруари 2012 г., в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, поискали от М. В. облага – парична сума в размер на 6 000 /шест хиляди/ лв., която не им се следва и на 21.02.2012г., в [населено място], приели от М. В. облага – сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., която не им се следва, за да упражни подсъдимия Д. Г. влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Затвора – Бургас, във връзка със службата му, за да бъде предложен лишеният от свобода Х. Г. за условно предсрочно освобождаване от останалата част на наказанието му „лишаване от свобода”, изтърпявано в Затвора – Бургас, поради което и на основание чл. 304б ал.1 предл.1 и 2 вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК ги е осъдил, както следва: подсъдимият Д. Г. на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години; подсъдимият Г. И. И. на наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските.
С въззивно решение № 48 от 21.08.2014г., постановено по внохд № 37/14г., Апелативен съд – Бургас е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е увеличил размера на определените по чл.66 от НК изпитателни срокове на двамата подсъдими, както следва: на подсъдимия Д. Г. от три години на четири години и шест месеца; на подсъдимия Г. И. от три години на четири години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Двете касационни жалби са допустими и основателни.
И двамата касатори правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, като на първо място следва да се обсъдят твърденията в жалбата на подс. Г. за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните, а именно липса на мотиви. Това е така, тъй като произнасянето по този въпрос предопределя и последващите правомощия на касационният съд за проверка на атакувания съдебен акт.
Основателно е твърдението на подс.Г. и защитата му за това, че въззивното решение е постановено при липса но мотиви. В по-голямата си част, въззивното решение на АС – Бургас е изложение на факти, с изключително оскъдно от откъм доказателствен анализ обсъждане на установяващите ги доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд напълно формално е посочил, че фактическата обстановка се подкрепя от събраните доказателства, анализирани от първия съд, както и лаконично е дал своята оценка на доказателствената дейност на първата инстанция. Тази деятелност на съда не сочи на необходимата задълбоченост при оценка дейността на първоинстанционния съд, а и не може да замести задължението на въззивната инстанция да извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност. Необходимостта от прецизен доказателствен анализ в случая допълнително е обусловен и от наличието на противоречиви доказателства, имащи отношение за изясняване на релевантни факти. Безспорно, право на решаващите инстанции е да приемат за установена съответната фактическа обстановка, въз основа на която да направят и правилни правни изводи. Но е необходимо също така да бъдат интерпретирани доказателствата, установяващи отделните фактически положения, за да може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Така както беше посочено по-горе, освен че не е дал своята оценка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд не е изпълнил и задължението си да направи самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, имаща отношение за изясняване на елементите от предмета на доказване по делото.
Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона.
В съдебния акт на Бургаския апелативен съд липсват мотиви и относно правните изводи. Последните се изразяват в цифриво изписване на приетата правна квалификация на деянието, за което двамата подсъдими са признати за виновни. Въззивният съд има задължение в акта си да изложи своите аргументи затова, защо приема съставомерност на деянията на двата подсъдими от обективна и субективна страна, предвид признаците от състава на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК. Нещо повече, относно съставомерността и правната квалификация на деянието, защитата и двамата подсъдими са направили съществени възражения пред въззивната инстанция, които не са получили отговор във въззивното решение.
Съдът не е изпълнил и задължението си да посочи в акта си основанията, поради които не приема доводите, изложени във въззивните жалби и в хода на съдебните прения пред апелативната инстанция. Страните са направил редица възражения, както свързани с твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, така и във връзка с приложението на материалния закон. Изложението на лист шест от решението не сочи на пълен и аргументиран отговор, който съдът дължи на страните по отношение на техните възражения.
Освен гореизложеното, следва да се посочи и обстоятелството, че въззивното решение е лишено от мотиви, дори и касателно действията на самият апелативен съд по изменение на присъдата. По отношение на постановено увеличение размера на изпитателните срокове на условното осъждане, съдът единствено се е позовал, при това декларативно на целите по чл.36 от НК.
В обобщение може да се каже, че изложеното по-горе сочи на извод за липса на мотиви на въззивната присъда, тъй като такава е налице не само когато напълно липсват такива, но и когато те са формални и незадълбочени в степен, че не дават възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Всичко това обуславя наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивното решение на АС – Бургас следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят посочените по-горе нарушения на съдопроизводствените правила.
С оглед на изложеното, касационната инстанция не следва да се произнесе по останалите наведени в жалбите доводи.
Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 48 от 21.08.2014г., постановено по внохд № 37/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.