Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 07.01.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …осемнадесети ноември …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …КАЛИН СОФИЯНСКИ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 455 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. З. срещу въззивна присъда № 2214/ 29.05.2020 г. по внохд № 459/19 г. на Благоевградския окръжен съд. Развити са съображения по трите касационни основания и се отправят алтернативни искания- за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане и за намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание защитата поддържа жалба и допълнението към нея и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С въззивната присъда Благоевградският окръжен съд отменил присъда № 10714/12.11.2019 г. по нохд № 7/ 2019 г. на Районен съд гр. Благоевград, с която подсъдимият Д. З. е бил оправдан и го признал за виновен в това, че на 16.06.2018 г. управлявал МПС след употреба на кокаин, поради което и на основание чл. 343б ал.3 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на хиляда лева. Лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с довода, че въззивната присъда е постановена в противоречие с нормите на чл. 14, чл. 107 и чл. 303 ал.2 от НПК. Сочи се, че фактическите изводи са произволни, нямат доказателствена подкрепа и почиват на предположения. Игнорирана е по недопустим начин разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като не е зачетен резултатът от кръвното изследване на подсъдимия. Мотивите не дават категоричен отговор на база на кои доказателствени източници е приет факта, че касаторът е шофирал след употреба на кокаин. Оплакванията са основателни. Съдебната практика трайно приема, че нормата на чл. 343б ал.3 от НК не е бланкетна, поради което не е необходимо обективните признаци на престъпния състав да се попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни актове. Законодателят криминализира управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 343б ал.3 от НК сочи, че не се изисква някакъв специален ред за установяване на употребата им. Доказването на обстоятелството, че деецът управлява МПС след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства – гласни, писмени или веществени, както и по експертен път. В конкретния казус е безспорно, че липсват гласни доказателствени средства в подкрепа на обвинението, доколкото касаторът категорично отрича да е употребил какъвто и да било наркотик, а свидетелски показания в тази връзка не са налични. В показанията си полицейските служители, на които съдът се е позовал, не възпроизвеждат факти от обективната действителност, свързани с приемате на някакво наркотично вещество от подсъдимия, а съобщават, че са възприели резултата от изследването с техническото средство. За да постанови осъдителната присъда въззивният съд е приел за доказана употребата на наркотично вещество на база Протокол за СХЕ на ВМА, Протокол за повторна химическа експертиза от НИКК и протокол за извършена проверка с полеви тест. Тези доказателствени материали, обаче са събрани в резултат от следване на процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, регламентирана в Наредба №1/2017 г.- извършване на тест на място за наркотични вещества /чл. 3/, а когато лицето не приема показанията на теста- с медицинско и химико-токсикологично изследване/ чл.3а т.2/. Следователно, регламентираният с Наредбата начин за доказване на употребата на наркотични вещества се следва, когато са налице някои от основанията в чл. 3а, едно от които е когато деецът оспорва резултата от теста. В тази хипотеза резултатът от полевото изследване с техническото средство не може да се цени като доказателствен източник за установяване употребата на наркотици, а е меродавен резултатът от химико-токсикологичното изследване, на който се е позовал и прокурорът в диспозитива на обвинителния акт. Върховният касационен съд приема, че при отсъствие на други доказателствени източници доказването на обективния признак от състава на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК се прави по регламента, възведен в Наредба № 1/ 2017 г. Въззивният състав неправилно е приел за ирелевантно обстоятелството, че кръвната проба на подс. З. е отрицателна за употреба на наркотици с аргумента, че НК не изисква спазването на „надлежен ред“ при установяване употребата на наркотични вещества. В същото време се е позовал на резултата от токсикологичната експертиза на урината на подс. З., предоставена от него по реда на чл. 15 и сл. от същата Наредба. Изцяло се споделя възражението на защитата, че съдът по недопустим начин е игнорирал разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 1/17 г., сочеща, че на изследване подлежат пробите от кръв и урина, но употребата на наркотици се доказва чрез резултата от кръвната проба. Противоречието в съдебните мотиви относно приложението на Наредба № 1/17 г.- ирелевантността й по отношение на кръвното изследване и приложимостта й по отношение изследването на урината на дееца- прави невъзможно проследяването на начина, по който съдът е формирал извод за наличие на основния съставомерен факт на престъплението, а именно управляването на МПС след употреба на кокаин. Липсва каквато и да било обосновка и по отношение на субективната страна на деянието. Съдът не е анализирал заключението на експертите за наличие на следи от кокаин и негов метаболит в урината и разясненията им в съдебно заседание относно времевите рамки на изчистване след употребата, което налага обосноваване на категоричен извод относно умисъла на дееца. Въззивната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 2214/ 29.05.2020 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 459/19 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: