О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 325 гр. София, 11.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 240/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от О. Д. Т. от [населено място], [улица], приподписана от адвокат Г. М., срещу определение от 19.09.2011 г. на Софийски градски съд, II – Д въззивен състав, постановено по в. ч. гр. д. № 9109/2011 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено протоколно определение от 01.04.2011 г. по гр. д. № 21308/2010 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав, за оставяне без разглеждане на предявената от жалбоподателя против Столична община – Район „И.” искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1 КТ. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че както въззивният съд, така и първоинстанционния неправилно са приели, че иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 КТ не е предявен. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За ответника по частната жалба Столична община – Район „И.” не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК констатира следното: Следва да се допусне касационно обжалване по правните въпроси, свързани с обхвата на необходимото съдействие от страна на съда при изясняване на делото от фактическа и правна страна, определянето на предмета на спора и обема на дължимата защита на страните в производството. Тези въпроси са обуславящи извода на въззивния съд и разглеждането им от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че в петитума на исковата молба частният жалбоподател не е направил искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 КТ. Следователно, съдът не е сезиран с такъв иск. Определението е неправилно. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото се определя от страните в производството. Във функционалната компетентност на съда е да изведе правното основание на предявения иск въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Когато те са неясни или съществува несъответствие помежду им съдът е длъжен чрез съответните процесуални способи и средства да съдейства на страната за поправяне нередовности на исковата молба съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК. В случая, с исковата молба на О. Д. Т. са изложени множество оплаквания. В петитума на исковата молба не е заявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 КТ. В обстоятелствената част на исковата молба, обаче, изрично е посочено, че се претендира заплащане от страна на работодателя на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие неправомерни действия, изразяващи се в неиздаване на съответни документи след възстановяването на служителя от страна на съда на предишната длъжност, неправилно изчисляване и погрешно вписване на трудов стаж в трудова книжка и т. нат. Първоинстанционният съд, в нарушение принципа на служебното начало, не е съдействал на жалбоподателя за уточняване на предявения иск чрез оставяне на исковата молба по този иск без движение със съответни укаказания, а е прието, че такъв иск не е предявен. Обжалваното определението на Софийски градски съд, както и потвърденото с него протоколно определение на Софийски районен съд следва да се отменят като постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопропроизводствените действия по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1 КТ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.09.2011 г. на Софийски градски съд, II – Д въззивен състав, постановено по в. ч. гр. д. № 9109/2011 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯ определение от 19.09.2011 г. на Софийски градски съд, II – Д въззивен състав, постановено по в. ч. гр. д. № 9109/2011 г. по описа на същия съд, както и потвърденото с него протоколно определение от 01.04.2011 г. по гр. д. № 21308/2010 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав, с което е оставена без разглеждане предявена от О. Д. Т. против Столична община – Район „И.” искова претенция с правно основание чл. 226 КТ. Връща делото на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 59 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: