3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144 гр.София, 25.02.2015г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1020 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение 29.09.2014г. по гр.д.№2294/ 2014г., с което Окръжен съд Варна, като е потвърдил първоинстанционното определение от 04.06.2014г. по гр.д.№1946/2013г. на Районен съд Варна, е прекратил производството по делото като недопустимо. Жалбоподателят И. Г. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и молят да бъде отменено обжалваното определение като се върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът С. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С искова молба от 17.12.2012г. ищецът –частен жалбоподател е поискал да бъде осъден ответника С. И. С. /срещу други двама първоначални ответници иска е оттеглен/ да му възстанови отнетото владение и да му предаде същото по надлежния ред, като му заплати и обезщетение за нанесени вреди. В хода на образуваното производство първоинстанционният съд е указал на ищеца многократно да отстрани нередовностие на исковата си молба, включително и като представи официална скица на имота и уточни вида на търсената с иска защита. С поредна и последна молба от 02.12.2013г. ищецът е заявил , че предявения иск е с правно основание чл.108 ЗС, като е уточнил, че е придобил имота по давност. В първото по делото заседание, с протоколно определение от 04.06.2014г. по гр.д.№1946/2013г., съдът е прекратил производството по делото приемайки, че предявеният иск е с правно основание чл.75 ЗС и същият е предявен извън предвидения в закона шестмесечен срок, поради което производството по него е недопустимо. С определение от 29.09.2014г. по гр.д.№2294/2014г. ОС Варна е потвърдил обжалваното определение на районния съд, но излагайки други съображения. Приел е, че е налице недопустимо изменение на иска от такъв с правна квалификация чл.75 ЗС в такъв с правна квалификация чл.108 ЗС, поради което производството е недопустимо. Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно : „съществува ли за ищеца правна възможност да уточнява исковата си молба до първото по делото заседание, без това да се приеме от съда като изменение на иска. Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС– основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както твърди жалбоподателя в изложение по чл.284, ал.3 ГПК. В случая формулираният от жалбоподателя въпрос е обуславящ за делото и е предопределил решаващата воля на постановилия атакуваното определение съдебен състав, като е налице и соченото от последния основание за допускане на касационно обжалване. В практика на ВКС, намерила израз и в постановено по реда на чл.273, ал.3 ГПК определение от 12.03.2012г. по гр.д.№105/2012г., ІІІ г.о. на ВКС се приема, че предприетите от ищеца изменения на иска до връчването на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска, като до връчването на препис от исковата молба ищецът може да измени иска без ограничения. Предвид дадения отговор на поставения въпрос частната жалба е основателна. Жалбоподателят-ищец многократно, в изпълнение указания на съда , е уточнявал молбата си и ответниците по нея именно преди връчване на препис от нея, като във първата и последна уточняваща молба е посочил конкретно правното основание на своя иск-такъв по чл.108 ЗС, за каквато правна квалификация на спора се съдържат данни и в обстоятелствената част на исковата молба. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че искът е предявен с правно основание чл.75 ЗС и е изменен в нарушение на разпоредбата на чл.214 ГПК в такъв по чл.108 ЗС. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на надлежно предявения иск. Предвид изложените съображения съдът: О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на определение 29.09.2014г. по гр.д.№2294/ 2014г. на Окръжен съд Варна. ОТМЕНЯ определение 29.09.2014г. по гр.д.№2294/ 2014г. на Окръжен съд Варна и потвърденото с него първоинстанционното определение от 04.06.2014г. по гр.д.№1946/2013г. на Районен съд Варна. Връща делото на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: