Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 24.02.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Надежда Трифонова при секретаря …… Г. Иванова …………………………………………. в присъствието на прокурора ……… Любенов…………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 945 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Х. М. против присъда № 260009 от 28.09.2020 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 841/2020 г. Жалбата е позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея и допълнението се твърди, че присъдата е незаконосъобразна; съдът не е обсъдил обективно писмени и гласни доказателства, не ги е подложил на логически анализ, тълкувал ги е превратно; направил е произволен, необективен и необоснован извод за процесуално годно разпознаване на подсъдимия, което обаче е опорочено, тъй като на пострадалата е била показана преди това снимка; в резултат на превратно тълкуване на доказателствата съдът не е кредитирал свидетелски показания (на св. А., св. М., св. З.) и не е анализирал внимателно показанията на св. Ц.; отхвърлил е клетвената му декларация с предположението, че подписът, положен под нея не бил на свидетеля, но без да назначи графологична експертиза; не е обсъдил доводите на защитата относно съществени обстоятелства по делото – пребиваването на подсъдимия по време на деянието в Република Гърция; наложил е явно несправедливо наказание поради неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства (реабилитация на подсъдимия за предходно осъждане към момента на деянието, отсъствие на противообществени прояви през дълъг период от време, прекомерна продължителност на процеса и понастоящем добри характеристични данни). Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Радойнов) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 260009 от 28.09.2020 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 841/2020 г. е отменена оправдателна присъда № 10667 от 6.12.2016 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 24094/2011 г. и подсъдимият М. Х. М. е признат за виновен в това, на 28.08.2009 г. в гр. София да е отнел чужда движима вещ – златен синджир с висулка на стойност 1000 (хиляда) лева от владението на В. М. З. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване, приложена е разпоредбата на чл. 59 НК. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, условно, по н. о. х. д. № 17482/2006 г. по описа на Софийския районен съд. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Жалбата е неоснователна. В подкрепа на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК тя съдържа поредица от доводи за необоснованост, която не може да доведе до отмяна на присъдата на Софийския градски съд, предмет на касационното обжалване. Твърдението си за превратно тълкуване на доказателствата подсъдимият е обвързал с показанията на св. А., св. М. и св. З., от които се установявало, че както повечето сезонно наети работници, той също е работел в Република Гърция без договор и осигуровки, а това налагало внимателен анализ на показанията на св. Ц.. Жалбоподателят обаче не е изтъкнал фактическите данни, които въззивният съд е възприел превратно, изопачено, в разрез с точния им смисъл и действително съдържание или доказателствата, които показанията не са съдържали, но са били поставени в основата на осъдителната присъда срещу подсъдимия. На практика оплакването е израз на несъгласието на жалбоподателя с оценката на цитираните гласни доказателствени средства, при която според него не били отчетени съответните части от свидетелските показания. По същината си представлява довод за необоснованост на фактическите положения, които въззивният съд е приел по делото за доказателствено установени. Върховният касационен съд не разполага с правомощия да преоцени свидетелските показания, какъвто ефект подсъдимият се стреми да постигне с аргументите, залегнали в жалбата. Преценката на съда разгледал и решил делото по същество, на кои от тях ще се довери и на кои не, е извън обхвата на касационния контрол по делото, когато подходът при оценката на доказателствените материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. От мотивите се установява, че Софийският градски съд не е игнорирал показанията на св. А., св. М., св. З., които били възпроизвели факти за присъствието на подсъдимия в момента на извършване на престъплението в Република Гърция (алиби на подсъдимия). Аналитично ги е обсъдил както поотделно, така и при съпоставка помежду им и с останалите писмени и гласни доказателствени източници. Показанията на тези свидетели въззивният съд е оценил като частично недостоверни, излагайки ясни, точни и изчерпателни съображения (л. 13-15). Не се е доверил и на съдържанието на т.нар. „клетвена декларация”. Надлежно е проверил обстоятелствата, за които тя била представена и приобщена по делото, посредством показанията на св. Ц., когото жалбоподателят посочва като неин автор. Мотивите, поради които съдът я е отхвърлил са напълно различни от изложените в жалбата, респ. липсва необходимост да се обсъжда и твърдението за съдебна аргументация, стъпила на предположение. Софийският градски съд е подложил на ефективна проверка и показанията на пострадалата, дадени в откритото съдебно заседание, в които тя с категоричност била посочвала подсъдимия като извършител на грабежа. Подробно е обсъдил и частта от показанията й във връзка с проведеното разпознаване по снимки. Приел е, че протоколът е процесуално допустимо доказателствено средство и може да послужи като годен източник на достоверни доказателства, отчитайки съвкупността от фактически данни, довели до извършеното процесуално-следствено действие. При преценката за достоверност внимателно е обсъдил и установените фактически обстоятелства, при които пострадалата възприела лицето, насилствено отнело вещта й. В този аспект е съобразявал, че престъпното деяние се е развило през деня (около 14.000 ч.), което обективно е позволявало на пострадалата от непосредствена близост при гонитбата да придобие устойчиви възприятия, позволяващи идентификация на извършителя. Последователността и отсъствието на вътрешни противоречия в показанията на св. З., обсъдени и в съвкупност с останалите източници на доказателствена информация, са мотивирали оценката на въззивния съд за тяхната достоверност, поради което ги е поставил в основата на фактическото си заключение, че подсъдимият е извършителят на престъплението. Всички решаващи доводи, приведени от подсъдимия и неговия защитник за установено по делото алиби на подсъдимия са били ефективно проучени от Софийския градски съд. Изложени са ясни, точни и достатъчно изчерпателни мотиви за основанията, поради които те не са били възприети. Оплакването на жалбоподателя в този аспект е неоснователно. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се подкрепя с конкретни доводи, които да бъдат изрично обсъждани в настоящото решение. Правната квалификация по чл. 198, ал. 1 НК съответства на установените по делото факти и от гледна точка на материалния закон не е било допуснато нарушение. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализация на наказанието са били отчетени установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Прекомерната продължителност на наказателното производство съдът е определил като смекчаващо отговорността обстоятелство с изключителен характер, съобразявайки критериите, възприети от Съда в Страсбург по чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Времетраенето на процеса е компенсирал с намаляване на наказанието значително под минималния предел, предвиден в санкцията на чл. 198, ал. 1 НК за извършеното престъпление. Напълно неоснователен е доводът на подсъдимия за пропуск на съда да отчете като смекчаващо обстоятелство, че към момента на деянието бил реабилитиран. При индивидуализация на наказанието съдът правилно е съобразявал като данни, касаещи съдимостта, единствено предходното условно осъждане и краткия времеви интервал между влизането в сила на присъдата (15.05.2009 г.) и извършения на 28.08.2009 г. грабеж от подсъдимия, разкриващи известна устойчивост на престъпното поведение. За сметка на това незаконосъобразно е отегчил отговорността на подсъдимия М. поради невъзстановяване на вредите с имуществен характер на пострадалата З. (л. 17). Заетата позиция от съда е погрешна. Само обратното – установените по делото действия по доброволно възстановяване чрез връщане или заместване на отнетото имущество (изцяло или частично, подсъдимият сам или с помощта на трети лица), които водят до намаляване на размера на вече настъпилите вредни последици, причинени от престъплението на подсъдимия М., са могли да смекчат наказанието и да облекчат наказателноправното му положение. В такава ситуация доброволното възстановяване на нанесената щета би се явило и обективен показател за съществена промяна в отношението на личността към извършеното престъпление. Затова по правило е обстоятелство, смекчаващо отговорността на дееца, което следва да се вземе предвид в процеса на индивидуализиране на неговото наказание (извън случаите, в които законът при определени предпоставки го е взел предвид – чл. 56 НК). Доколкото обаче действията по възстановяване на отнетото имущество са последващи настъпването на имуществената вреда от извършеното престъпление, отсъствието им не е могло да утежни наказанието на подсъдимия. Въпреки необходимостта причисленото обстоятелство да бъде изключено от обема на обстоятелства с влияние върху отговорността на подсъдимия М., отмереното от Софийския градски съд наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода не разкрива очевидно несъответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, и целите по чл. 36 НК, което да обуславя намесата на Върховния касационен съд и намаляване. Ето защо присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260009 от 28.09.2020 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 841/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: