Р Е Ш Е Н И Е №. 177 София, 11.08.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 66/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А. срещу въззивно решение № 589 от 11.04.2011 г. по в.гр.д.№ 2337/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 24 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 272/2007 г. на Окръжен съд Перник, апелативният съд уважил исковете на [фирма], [населено място] по чл.145 ТЗ, предявени срещу касторите като наследници на починалия управител на Д. Т. А., като ги осъдил да заплатят ½ от дължимото обезщетение или сумата 42 057.33 лв., като всяка от тях следва да заплати сума в размер на 14 019.11 лв., по 20 лв. като обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главницата, на основание чл.57 ЗЗД да заплатят по равно сумата 2 100 лв., представляваща паричната равностойност на товарен автомобил „И.” с ДК РК 1349 и по равно сумата 1 200 лв., представляваща паричната равностойност на л.автомобил „Форд С.” с ДК [рег.номер на МПС] , както и всяка от тях да заплати сумата 300 лв. като обезщетение вместо ползване на т.а. „И.” и разноски по делото в размер общо на 1 853 лв. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение и евентуално за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, основания за касирането му по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. С определение № 329 от 18.05.2013 г. по т.д.№ 66/2012 г., настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, свързан с пасивната легитимация на наследниците на управител на дружество с ограничена отговорност да отговарят по предявен срещу тях иск по чл.145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на наследодателя им за причинени на дружеството имуществени вреди в резултат на виновни негови действия или бездействия. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на делото са субективно съединени искове на [фирма] за реализиране на специалната имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за вредите, причинени през 2002 г. на дружеството от двамата бивши управители Е. М. и Д. А.. Исковете са предявени срещу Е. М. и срещу законните наследници на Д. А.. Исковата сума в размер общо на 87 714.66 лв. е формирана както следва: 1./ 84 114.66 лв. липсващи суровини, претендирана до размер на 42 057.33 лв. от първия ответник и по 14 019.11 лв. от наследниците на починалия управител; 2./ 900 лв. за първия и по 300 лв. за останалите ответници за пропуснати ползи от лишаване ползването на товарен и лек автомобил; 3./ ревандикационни искове по чл.108 ЗС и при условията на евентуалност искове за заплащане на паричната им равностойност. Пернишкият окръжен съд уважил ревандикационния иск за товарния автомобил, предявен срещу наследниците на починалия управител, като отхвърлил останалите главни и евентуалните претенции. Въззивният съд приел претенциите по п.1 изцяло за основателни; ревандикационнните искове за неоснователни, а тези по п.2 и п.3 - основателни по отношение на наследниците на починалия управител. За да счете за частично основателни предявените искове, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките да се осъществи по реда на чл. 145 ТЗ имуществената отговорност на Е. М. и на наследниците на Д. А. за вредите на дружеството, причинени от бившите им управители. Изложено е, че е налице решение на общото събрание, взето по реда на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на тези искове, че е доказано и виновно, противоправно неизпълнение на задълженията им в това им качество да съхраняват поверените им материални активи, от което поведение за дружеството са последвали имуществени вреди в размер на 84 114.67 лв., изразяващи се в липсващи и непредадени от бившите управители суровини и следва да се понесат така, както е поискал ищецът – по равно от Е. М. и наследниците на Д. А., а последните да отговарят съобразно наследствените им квоти и осъдил ответниците, сега касатори З. А., В. А. и Е. А. да заплатят на [фирма] на основание чл.145 ТЗ ½ от дължимото обезщетение или сумата 42 057.33 лв., като всяка от тях следва да му заплати сума в размер на 14 019.11 лв.; по 20 лв. като обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главницата; на основание чл.57 ЗЗД да му заплатят по равно сумата 2 100 лв., представляваща паричната равностойност на товарен автомобил „И.” с ДК РК 1349 Т и по равно сумата 1 200 лв., представляваща паричната равностойност на л.автомобил „Форд С.” с ДК [рег.номер на МПС] , както и всяка от тях да заплати сумата 300 лв. като обезщетение вместо ползване на т.а. „И.” и разноски по делото в размер общо на 1 853 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Искът по чл.145 ТЗ е предоставен на дружеството с ограничена отговорност за реализиране отговорността на управителя към него. Специалната имуществена отговорност на управителя на О. произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Дори и да не е подписан договор за възлагане на управлението по обективни или субективни причини, избраният и вписан в търговския регистър управител придобива в пълния им обем правата и задълженията, които законът, дружественият договор или решенията на общото събрание на съдружниците свързват с този избор. Съгласно постоянната практика на ВКС, вкл. и задължителната такава - Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК и др., фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятстват управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н. "управителски деликт". Изложеното позволява да се приеме, че имуществената отговорност на управителя на О. по чл.145 ТЗ не разкрива особености, неприсъщи на гражданската отговорност според правовия ни ред, изразяваща се в задължение за поправяне на причинените вреди /договорни или деликтни/. Независимо, че чрез иска по чл. 145 ТЗ се търси лична виновна отговорност на управителя за причинени на дружеството имуществени вреди, това не означава, че претенциите във връзка с работата му могат да бъдат предявени само лично към него. Задължението на наследодателя да обезщети причинените от него имуществени и неимуществени вреди като имуществено се наследява от законните наследници съгласно чл. 60 от ЗН и те са пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл.145 ТЗ, предявен от дружеството, правно и организационно обособено в О.. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че на поставения правен въпрос следва да се отговори както следва: Законните наследници на управителя на О. са пасивно легитимирани да отговарят по иск по чл.145 ТЗ за причинените на дружеството имуществени вреди в резултат на действия или бездействия, извършени в това му качество. По съществото на касационната жалба: Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие с разрешението, дадено от касационния състав по реда на чл.290 ГПК. Не е бил спорен по делото фактът, че касаторите са приели наследството на своя съпруг и баща. В това наследство като пасив е задължението му да обезщети ищеца за причинените му вреди в качеството му на негов управител. Това задължение като имуществено се наследява от законните наследници съгласно чл. 60 от ЗН, поради което законосъобразно искът е насочен срещу тях. Съгласно правната норма наследници, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете които притежават. Съобразно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Основателен е касационният довод, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да се произнесе по всички заявени от страните доводи и възражения във връзка със спорното право. В първото по делото заседание и в хода на процеса касаторите последователно са поддържали възражението, че вземанията, предмет на иска по чл.145 ТЗ са погасени по давност, като то е обсъдено само досежно претенцията за лихви за забава. Разгледано по същество, възражението за давност е изцяло основателно. Съгласно общото законово правило на чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемост на вземането и това е денят на падежа на задължението, ако такъв е уговорен. Когато изрична уговорка в посочения смисъл липсва, чл. 114, ал.2 ЗЗД предписва, че погасителната давност започва да тече от деня на възникване на задължението. В случая вземането на ищеца е за причинени му от управителя на дружеството вреди и съгласно чл. 115, ал.1, б."д" ЗЗД давността тече от датата на освобождаването му. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за актуално състояние на ищеца /л.15/, решението на О. е взето на 25.01.2002 г. и вписано по партидата му на 25.02.2002 г. Исковете са предявени на 23.02.2007 г., т.е. след изтичане не само на срока по чл. 111, б. "б" от ЗЗД, приложим за вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, но и на общия 5-годишен давностен срок, установен в чл. 110 ЗЗД, следователно същите са погасени по давност. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 3, във вр. с ал. 2, предл. 1 ГПК, обжалваното решение като незаконосъобразно, следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции по чл.145 ТЗ, предявени от [фирма] срещу касаторите. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторите следва да се присъдят разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 2 810 лв. съобразно доказателствата за действително направени разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 589 от 11.04.2011 г. по в.гр.д.№ 2337/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 24 от 13.06.2008 г. по гр.д.№ 272/2007 г. на Окръжен съд Перник и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете по чл.145 ТЗ, предявени от [фирма], [населено място] срещу З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А. в качеството им на наследници на починалия управител на Д. Т. А., и същите са осъдени да заплатят ½ от дължимото обезщетение от 84 114.67 лв. или сумата 42 057.33 лв., като всяка от тях следва да заплати сума в размер на по 14 019.11 лв., по 20 лв. като обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главницата, на основание чл.57 ЗЗД да заплатят по равно сумата 2 100 лв., представляваща паричната равностойност на товарен автомобил „И.” с ДК РК 1349 и по равно сумата 1 200 лв., представляваща паричната равностойност на л.автомобил „Форд С.” с ДК [рег.номер на МПС] , както и всяка от тях да заплати сумата 300 лв. като обезщетение вместо ползване на т.а. „И.”, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от [фирма], [населено място] субективно съединени искове с правно основание чл.145 ТЗ срещу З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А. в качеството им на наследници на починалия управител на [фирма] – Д. Т. А.. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А., всички от [населено място] сумата 2 810 /две хиляди, осемстотин и десет/ лева – разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: